91-годишна вдовица е сама вкъщи, когато усеща опасност – двама крадци се опитват да ограбят дома ѝ. Възрастната жена обаче надхитрила крадците, като им измислила капан.
Когато Върнън Джоунс поискал ръката на Долорес, той обещал, че ще останат заедно до края на живота си и дори ще заминат заедно за небесния си дом.
Но за съжаление съдбата не е толкова благосклонна към плановете им и един ден неочаквано отнема Върнън от Долорес поради сърдечен удар. След смъртта на Върнън Долорес остава почти сама и сама за себе си.
Върнън е бил известен антиквар в града и е притежавал малък антикварен магазин, който се е справял доста добре. Освен това той съхранявал някои от ценните си антики у дома, което съседите бързо забелязали и започнали да клюкарстват, което довело до поредица от опити за обир на магазина и къщата на Долорес и Върнън.
В резултат на това, когато Върнън умира, Долорес се чувства несигурна в дома си. Тя беше сама и всички в квартала знаеха това. Така че дори когато съседите ѝ предложили да ѝ помогнат, тя се страхувала да приеме помощта им.
Една вечер Долорес се прибирала от магазина си, когато забелязала, че 31-годишният ѝ съсед Боб наднича в къщата ѝ през входната врата. Когато видял, че Долорес се приближава, той ускорил крачките си и се отдалечил, като се престорил, че не я е забелязал.
Долорес е чувала слухове, че Боб е алкохолик и безработен и че съпругата му го е напуснала и се е преместила при родителите си. Оттогава мъжът живееше сам в къщата си и по цял ден пиеше или обикаляше из квартала, заглеждайки се по други жени.
В началото Долорес игнорирала Боб, защото знаела, че той е чудак. На следващия ден обаче го хванала да я зяпа. Тя седяла на балкона си и четяла книга и когато се канела да обърне на следващата глава, забелязала, че той я гледа през прозореца на спалнята си.
Тя се изплашила от начина, по който той я гледал, затова влязла вътре и затворила вратата на балкона си. По-късно, когато погледнала през прозореца, за да види дали той все още е на перваза, забелязала, че Боб е изчезнал.
Долорес имала тайно подозрение, че нещо не е съвсем наред от онзи ден насам. В резултат на това тя била изключително предпазлива и често заключвала всичките си врати и прозорци.
Една вечер обаче, когато отишла в кухнята, за да приготви чай, чула странен шум в задния си двор. Опитала се да запази спокойствие, въпреки че била изплашена.
Тя взела тиган и постепенно отключила задната врата. Къщата ѝ била доста стара, затова вратата изскърцала, докато се отваряла, а когато излязла навън, видяла как Боб и още един мъж прескачат дървената ограда на задния двор и си тръгват.
“Ще се обадя на полицията, ако не си тръгнете! Какво, по дяволите, правите тук?” Долорес им изкрещя, като ги видя да излизат от един храст, но те избягаха, без да кажат нищо, когато чуха за полицаите. Когато Долорес отишла до храсталака, открила, че там лежат няколко бирени бутилки.
Долорес не могла да спи спокойно тази нощ. Всеки път, когато затваряла очи, умът ѝ се връщал към възможността Боб и неговият съучастник да са се опитали да ѝ навредят. Ами ако не бяха избягали? Ами ако нещо се беше объркало?
Знаеше, че нещата стават опасни, и трябваше да направи нещо, но не можеше дори да каже на полицаите за това, докато не разполагаше със солидни доказателства срещу Боб. Долорес разсъждаваше, че единствената възможност, която й остава, е да остане бдителна.
Затова на следващия ден тя нае майстор, който да монтира нови ключалки и камери в цялата ѝ къща и в двора. Тя решила да следи какво се случва около къщата ѝ, за да попречи на Боб или на някой друг да се опита да проникне отново.
Долорес прекарала целия ден в гледане на записите от охранителните камери и не забелязала нищо необичайно. Вечерта тя си легнала с облекчение, мислейки, че Боб ще се уплаши след предишното ѝ предупреждение.
Около полунощ обаче силен шум от задния двор я накара да се събуди. Първото нещо, което ѝ хрумна, беше, че това може да е бил отново Боб!
Тя се втурна в хола и включи монитора, за да провери камерите за наблюдение, но камерите в задния двор бяха счупени, което предупреди Долорес, че някой е проникнал в двора ѝ.
Тя се приближи на пръсти до кухненския прозорец, като остана спокойна и невъзмутима. Леко повдигна сенника на прозореца и забеляза две облечени в черно фигури да обикалят около къщата ѝ. Долорес не можа да ги разпознае, защото лицата им бяха закрити. Тя обаче ги чу да обсъждат как обират къщата ѝ. Решила, че трябва да измисли стратегия, за да се спаси, преди да е станало твърде късно.
Долорес незабавно набира номер 911 и съобщава, че някой е проникнал в задния двор на къщата ѝ. Диспечерът я уверил, че полицаите ще пристигнат скоро и я посъветвал да не изпада в паника.
След като сложила слушалката, тя отишла в кухнята с портрета на съпруга си, решена да залови крадците, които се опитали да проникнат вътре. “О, Върнън!” Каза го силно от кухнята, сякаш говореше на покойния си съпруг. “Толкова много ми липсваш, скъпи! Защо ме остави така?”
Докато казваше това, тя забеляза силуетите на двамата нарушители, които се приближаваха към вратата на задния двор, на която имаше тънка бяла завеса, която ги правеше видими за нея.
“Скъпи, все още не съм докоснала антиките, които си оставил в гаража!” – продължи тя. “Старият златен часовник на дядо ти, както и старинната сребърна флейта, която прадядо ти ни подари за сватбата, са на сигурно място в гаража. Бяхте обещали, че ще отворим малък магазин в нашия дом. Тези антики струват хиляди долари, скъпа, и те са те чакали през цялото време!”
Долорес забеляза, че сенките стават все по-светли и по-светли, докато тя споменаваше стойността на антиките, а после изчезнаха напълно. Тя се втурна в хола, за да провери записите от камерите, и видя, че един от нарушителите разбива камерата в гаража. Долорес знаеше, че е време да ги хване!
Тя грабнала бейзболната бухалка на Върнън, газовия спрей и ключалката и безшумно отворила вратата на задния двор. Промъкнала се, докато стигнала до гаража, и когато видяла двамата мъже, напръскала лицата им с газов спрей и дръпнала капаците, преди крадците да успеят да избягат.
Опитала се да го заключи и отвън, но двамата крадци продължили да се опитват да издърпат щорите нагоре.
За щастие в този момент пристигнали полицаите и когато видели как възрастната жена се бори, се втурнали да ѝ помогнат и веднага арестували крадците.
Един от полицаите, Люис Робинсън, свалил маските на нарушителите и Долорес не се изненадала, когато видяла, че единият от тях е Боб! Подозренията ѝ бяха верни! “Знаех си го!” – каза тя.
Офицер Робинсън погледна Долорес с недоумение. “Знаете ли кой е той, госпожо?”
“Да, офицере!” Долорес каза. “Той живее в този квартал. Преди няколко дни видях него и още един мъж в задния си двор.”
“Е, госпожо, сега не трябва да се притеснявате” – успокои я офицер Робинсън. “Ще направя така, че никога повече да не ги виждам в квартала. Живеете ли сама, госпожо?”
“Да, офицер. Съпругът ми почина преди два месеца, а синът ми живее в Тексас. Той рядко ме посещава, защото е много зает с работата си там”.
“Добре, госпожо”, каза офицер Робинсън. “Престъпленията просто се увеличават с всеки изминал ден и е опасно да живееш сам. Между другото, свършихте добра работа, като се опитахте да ги заключите в гаража”.
“О – изчерви се Долорес. “Просто се престорих, че разговарям с покойния си съпруг и че имам някакви антики в гаража. Знаех, че могат да ме чуят от кухнята, така че планът проработи”.
“Доста съм впечатлен, госпожо. Радвам се, че не сте се уплашили и сте ги хванали! Моля, бъдете в безопасност.”
“Разбира се, офицере – отвърна Долорес и върна усмивката на офицер Робинсън, преди да си тръгне.
Долорес последва съвета на офицер Робинсън и разказа на сина си Тод всичко, което се беше случило. Тод бил много загрижен и казал на Долорес да се премести при нея.
Долорес не искаше да се мести в Тексас, защото тя и Върнън имаха много спомени в старата си къща, затова Тод премести семейството си в града на Долорес, след като поиска преместване на работното си място.
Долорес и съпругата на Тод, Клер, сега управляват заедно магазина на Върнън. Те го преименуват малко, като го наричат “Съкровищницата на Долорес и Върнън”.
