90-годишният Артър Шнайдер живее щастлив живот със съпругата си, използваща инвалидна количка, и Розмари, майката на 9-те му деца. Един ден къщата им внезапно избухва в пламъци. Любящият съпруг не се поколебал и за миг да спаси любовта на живота си. Но верандата им се превърнала в сериозно препятствие.
Възрастната двойка се оказала в несигурна ситуация, когато в дома им избухнал пожар, но 90-годишният Артър направил всичко възможно, за да се опита да изведе 89-годишната си съпруга Розмари на безопасно място.
През април 2015 г. Розмари и Артър се намирали в дома си в Ашеборо, Северна Каролина, когато се разразила буря. Скоро след това в дома на двойката избухнал пожар и Артър трябвало да измисли как да спаси любимата си съпруга.
Артър е “светец”
Розмари и Артър се запознават, женят се и посрещат девет прекрасни деца, които ги даряват с двадесет внука и двама правнуци, преди Розмари да бъде диагностицирана с деменция и болест на Паркинсон.
Артър става неин болногледач. Дъщеря им Бернадет потвърждава, че баща ѝ е направил всичко за майка ѝ. Тя разкрива, че единственото нещо, което майка ѝ е можела да прави сама, е било да се храни, затова се изфукала:
“Баща ми е светец. Казах му, че ще отиде направо в рая за това, което е направил за него през последните две-три години”.
Пожарът избухнал
Двойката прекарала половината от живота си в красивия си дом, където отгледали децата си, а смехът на внуците им изпълвал въздуха.
Наслаждавали се на много години заедно, след като децата им пораснали и напуснали семейния дом, но една нощ преди осем години, за ужас на семейството им, всичко около тях се срутило.
Двойката била женена от 68 години, когато в дома им избухнал пожар, който изложил Розмари, която използва инвалидна количка, на сериозна опасност.
Тя действа незабавно
Веднага след като пожарът избухва, Артър се впуска в действие, неудържим, докато пламъците обхващат дома им пред очите му.
В този ден Розмари била в инвалидната си количка в спалнята на двойката, която била доста отдалечена от всеки изход. Артър се грижел за съпругата си, когато мълния ударила трансформатора им и предизвикала пожара.
В къщата им постоянно гърмели аларми за дим, но димът бил толкова гъст, че Артър казал, че не може да види ръката си пред лицето си. Той все пак успял да излезе от къщата заедно със съпругата си.
Той избутал инвалидната количка на Розмари през задимената къща и излязъл на верандата им. Но когато стигнали там, разбрали, че не могат да продължат по-нататък.
Вие също бяхте изненадани.
Артър знаеше, че не може да вдигне сам Розмари или инвалидната ѝ количка по стълбите, затова реши да изтича до съседната къща, която беше на едно футболно игрище разстояние.
Артър призна, че не знае как е успял да пробяга толкова далеч без бастуна си, като е изненадал дори себе си:
“Предполагам, че Бог ни дава малко сила, когато имаме нужда от нея.”
Артър се върнал със съсед, който помогнал на Розмари да слезе от верандата, а след това се обадил на 911. Пожарната служба на Ашеборо пристигнала на мястото на инцидента скоро след това.
Артър отбелязва: “Трябваше да се върна и да я взема. Тя е част от мен.”
Последиците
Ситуацията била ужасяваща както за Артър, така и за съпругата му, но двойката избягала от къщата невредима, за изненада на семейството им, което не очаквало толкова добър изход.
