Доказано е, че мирогледът на детето се установява по времето, когато навърши 11 години, и то става способно да оценява света като възрастен, да решава проблеми и дори да прави планове за бъдещето. Преди тази възраст децата възприемат света по по-различен начин, отколкото възрастните. Децата все още нямат достатъчно опит и знания, за да разберат как работи този свят, поради което виждат нещата в различна светлина. Учените откриха каква е истинската разлика между светогледа на децата и възрастните.
За да ви помогнем по-добре да разберете тази теория, ние от Поничка искаме да ви помогнем да видите света през очите на детето.
1. Детски фантазии
До определена възраст малките деца не могат да видят разликата между фантазия и реалност. Ето защо те са сигурни, че събитията, които са измислили в ума си, съществуват в действителност. Въпреки че, заслужава да се спомене, че ако едно дете направи нещо самостоятелно, то няма да се усъмни в това във фантазията си. Ако обаче дете чуе нещо странно от друг човек, то няма да повярва в това, както и възрастните. Редица тестове показаха, че има много фина граница между фантастика и реалност във възприятието на малкото дете, защото то все още не разбира кое знание е вярно и кое е невярно.
2. Липса на абстрактно мислене
Доказан факт е, че децата под 11 години могат да мислят само за настоящата реалност и не могат да мислят абстрактно.
Психологът Рудолф Шафер проведе експеримент, при който помоли две групи деца да намерят място на тялото им, на което да поставят трето око. Всички деца от първата група на възраст 9 години посочиха челата си, защото там са двете очи. Втората група се състоеше от 11-годишни деца, които бяха в състояние да мислят абстрактно, така че започнаха да предлагат различни опции като поставяне на окото върху дланите си, тъй като по този начин ще могат да гледат назад.
3. Учене на езици
Децата могат да научат езици доста лесно от възрастните. Лингвистът Ноам Чомски, обяснява това с факта, че има определен общ набор от инструменти, вграден в мозъка на човека, който свързва всички правила за синтаксиса на всички съществуващи езици. В допълнение към това милиони мозъчни клетки са отговорни за възприятието и възпроизвеждането на речта на детето, които изграждат сложни диригентски системи. Такива системи завършват своето развитие по времето, когато човек навърши 10 години. Ето защо колкото по-възрастен сте, толкова по-трудно е да научите нов език.
4. Постоянство на обектите
Децата на възраст под една година са сигурни, че предмет, който не могат да видят, изчезва завинаги. Психологът Жан Пиаже разработи теория за постоянството на обектите и доказа, че знанието за съществуването на обект извън нашето зрително поле идва с възрастта. Едно малко дете е твърде неопитно, за да разбере, че обектът, който вече не могат да видят, продължава да съществува.
5. Идентификация
Учените твърдят, че новородените бебета не могат да различават лица поради липса на опит. Освен това зрението им не е съсредоточено и виждат обектите замъглени.
Експеримент доказа, че бебетата под 6 месеца са неспособни да различават лицата на различни хора, но до 9-месечна възраст те са в състояние да се адаптират и да започнат да различават лицата на познатите от тези, които не познават. До навършване на една година зрението им става фокусирано и те могат да виждат предмети ясно и цветно.
6. Обратимост
При децата липсва усещане за обратимост. Ето защо, ако поставите две чаши с различни размери пред дете и излеете вода от висока чаша в широка, детето ще бъде сигурно, че количеството на водата е станало по-голямо. До седемгодишна възраст децата вярват, че ако формата на чаша се е променила, значи и нейното съдържание се е променило. Смята се също, че децата не могат да комбинират две измерения на височина и ширина до определена възраст, като фокусират вниманието си само върху едно от двете измерения.
7. Рисуване
Всеизвестен факт е, че двигателните функции на детето все още не са напълно развити, за това те рисуват по-лошо от възрастните, защото не могат стабилно да държат молив в ръката си.
Има обаче още един много интересен факт, който беше открит по време на експеримент. Деца на възраст от 5 до 9 години получиха задачата да нарисуват чаша, поставена така, че да не могат да виждат дръжката й. Въпреки факта, че дръжката е била извън полезрението им, всички деца под 7 години са я добавяли в своите рисунки. И обратното, децата по-големи от 7 години нарисуваха чашата без дръжка.
Психолозите заключиха, че това е основната разлика между дете и възрастен. Ако възрастен получи задача да нарисува предмет, който вижда, той ще го нарисува точно по този начин, докато децата добавят елементи, които не могат да видят, но знаят, че трябва да са там.
8. Разбиране за морала
Разбирането за морала от децата е различно от това на възрастните. Възрастните знаят кое действие е добро и кое е лошо, а също така са добре запознати с общоприетите норми, които могат да се нарушават от време на време.
Що се отнася до морала, всичко е много по-лесно за децата. Първоначално поведението на малките деца се основава на намерението да се избегне наказание за неправомерни действия. По-големите деца разбират морала като вид поведение, което може да бъде осъдено. Всеки етап на отглеждане формира вътрешни морални аргументи, към които мнозинството възрастни се придържат.
Резултатите от това изследване потвърждават този факт. Децата, участващи в проучването, бяха попитани: „Какво е по-лошо: нарочно да счупите чифт очила или два чифта случайно?“ По-голямата част от децата отговориха, че човек, който счупи повече очила, е по-лош, защото е причинил повече вреда отколкото този, който е счупил само един чифт.
9. Теория на ума
Теорията на ума се отнася до разбирането, че не всички хора притежават информацията и опита, които вие имате. За децата този начин на мислене идва само в определена възраст.
Това беше открито по време на експеримент, наречен Сали Ан. В стаята има двама възрастни и дете. Когато един възрастен напусне стаята, другият възрастен крие играчка. Когато първият възрастен се върне, питат детето къде този възрастен трябва да търси играчката. Експериментът показа, че деца под 3-годишна възраст посочиха истинското място на играчката, без да обръщат внимание на факта, че възрастният, който се е върнал в стаята, не знае къде е била скрита.
