Нека си признаем, че всички казваме по някоя лъжа от време на време. Но какво се случва, когато сте получател на лъжа? Как да я забележите?
Е, аз съм тук, за да ви кажа, че това не е толкова сложно, колкото си мислите! С малко познания за човешката психология можете да се превърнете в професионалист в улавянето на лъжеца.
Съществуват някои малко известни психологически трикове, които могат да ви помогнат да прозрете лъжата на някого. И не, не става въпрос да се превърнете в човешки детектор на лъжата, а да разберете фините знаци, които хората често показват, когато не казват истината.
1) Непоследователност в разказа им
Лъжите са трудни за поддържане. Защо? Защото те не се коренят в реалността – те са измислици, фикции, плод на въображението. А за да може лъжецът да поддържа собствените си лъжи, той трябва да има памет, по-остра от стоманен капан.
Това не означава, че всеки път, когато някой забрави някаква подробност, той лъже. Но ако разказът му сякаш се променя всеки път, когато го разказва, или ако постоянно си противоречи, може би ще искате да обърнете внимание.
В психологията това често се нарича “когнитивно натоварване” на лъжата. Мозъкът трябва да работи по-усилено, за да измисли и запомни лъжата, отколкото за да си припомни истината.
Така че, ако подозирате, че някой се опитва да ви заблуди, обърнете внимание на историята му. Последователна ли е тя? Остава ли същата с течение на времето? Ако не, може би имате работа с лъжец.
2) Необичаен език на тялото
Ето нещо, което лично съм забелязал – когато хората лъжат, езикът на тялото им често ги издава. Психологическият стрес от лъжата може да предизвика някои доста показателни физически реакции.
Спомням си, че веднъж имах приятел, който винаги избягваше контакт с очите, когато разказваше приказки. Сякаш се опитваше да гледа навсякъде, но не и към мен. Това не беше сигурен признак за нечестност, но породи подозренията ми.
В друг случай бивша колежка често докосваше носа си или прикриваше устата си, докато лъжеше. Беше едва доловимо, но щом забелязах модела, то се превърна в ясен признак.
3) Прекалено подробни истории
Когато хората лъжат, те често изпитват нужда да направят историята си по-убедителна, като добавят ненужни подробности. Това се случва, защото вярват, че колкото повече информация предоставят, толкова по-достоверна ще бъде лъжата им.
Проучване на Университета в Съсекс установи, че лъжците често предоставят повече подробности от необходимото в опит да изглеждат правдиви. Те могат да опишат цвета на автомобила, времето през този ден или несъществени разговори, които са водили.
Тези прекомерни подробности обаче всъщност могат да послужат като червен флаг. Ако разказът на някого изглежда твърде сложен или подробен за обикновен разговор, може би си струва да се вгледате по-внимателно в него.
4) Промени в начина на говорене
Подобно на езика на тялото, начинът, по който хората говорят, също може да издаде тяхната измама. Промените в речевите модели могат да бъдат важен индикатор, че някой не е напълно честен с вас.
Например, човек, който лъже, може да започне да говори по-бързо или по-бавно от обикновено. Това може да се дължи на факта, че той се опитва да измисли лъжата в движение или че се опитва да контролира нервността си.
Освен това лъжецът може да започне да използва по-сложни структури на изреченията или ненужен жаргон. Може също така да избягва да използва лични местоимения като “аз” или “ние”, като подсъзнателен начин да се дистанцира от лъжата.
Така че, ако забележите, че речта на някого изведнъж се е усложнила или е променила скоростта си, обърнете внимание. Възможно е това да е опит да се прикрие истината.
5) Емоционално несъответствие
Тук се намесва силата на емпатията и наблюдението. Когато хората лъжат, често има емоционално несъответствие между това, което казват, и това, което чувстват. Това е известно като емоционално несъответствие.
Например, ако някой твърди, че е развълнуван от скорошно повишение, но в гласа му липсва ентусиазъм или изражението на лицето му не съответства на радостта, която би трябвало да изпитва, това може да е признак за нечестност.
По същия начин, ако някой разказва тъжна история, но изражението му изглежда принудено или се опитва да покаже истинска скръб, може би ще искате да помислите два пъти за истинността на неговия разказ.
6) Реагират защитно на въпроси
Всички ние ценим честността във взаимоотношенията си, независимо дали става въпрос за приятелство, семейни връзки или романтични партньорства. Тя е лепилото, което ни държи заедно, подхранвайки доверието и взаимното уважение. Но какво се случва, когато тази честност сякаш се разклати?
Установих, че когато хората лъжат, те често реагират защитно, ако разказът им бъде поставен под въпрос. Вместо да откликнат с разбиране на вашите съмнения или опасения, те могат да станат враждебни или прекалено аргументирани.
Тук не става въпрос за непринудено несъгласие или оживен дебат. Не, става въпрос за внезапна промяна в поведението – неочаквана стена, която се издига, когато се иска просто, честно разяснение.
Ако някога сте се сблъсквали с това, знаете колко обезсърчително може да бъде. То е като буреносен облак, който внезапно закрива слънцето в ясен ден.
7) Забавени отговори
Понякога мълчанието е това, което говори по-силно от думите. Спомням си един момент, когато се опитвах да стигна до дъното на една ситуация. Зададох прост въпрос, но отговорът отне повече време от очакваното. Сякаш времето беше спряло, а мълчанието висеше тежко между нас.
Това забавяне не беше свързано със събиране на мисли или с обмисляне на отговора. То по-скоро приличаше на пауза за измисляне на история, която да бъде приемлива. Моментът се проточи и в тази тишина почти чувах как се въртят зъбните колела, как се изработва лъжата.
Забавянето на отговора може да бъде предупредителен знак за нечестност, тъй като често означава, че човекът отделя допълнително време, за да измисли правдоподобна лъжа. Така че следващия път, когато сте в разговор и има необичайна пауза преди отговора, обърнете внимание.
8) Предлагане на непоискани уверения
Случвало ли ви се е да водите разговор, в който някой продължава да ви уверява, дори когато не сте изразили никакви съмнения? Например: “Кълна се в живота на майка си” или “Обещавам ти, че казвам истината”.
Тези непоискани уверения понякога могат да бъдат признак за измама. Сякаш човекът се опитва да убеди себе си точно толкова, колкото се опитва да убеди и вас.
Психологията зад това е доста завладяваща. Сякаш те компенсират лъжата си, като ви обсипват с уверения.
Това обаче не е безотказен метод за улавяне на лъжец. Някои хора просто по природа са по-изразителни и категорични в изказа си. Но ако тези уверения започнат да ви се струват насилствени или прекомерни, може би е време да се усъмните в тяхната автентичност.
9) Доверете се на интуицията си
В края на краищата интуицията ви може да бъде един от най-мощните инструменти за откриване на нечестност. Всички ние сме снабдени с първично чувство за интуиция, което често може да ни насочи към истината.
Нашето подсъзнание улавя сигнали и модели, които съзнанието ни може да пренебрегне. Така че, ако нещо не ви се струва правилно, ако думите или действията на даден човек предизвикват безпокойство във вътрешността ви, вслушайте се в него.
Тук не става въпрос за прибързани заключения или неоснователни обвинения. Става въпрос за това да се настроите към вътрешния си компас и да му обърнете вниманието, което заслужава. В края на краищата интуицията е просто още една форма на знание, усъвършенствана от годините на човешката еволюция и личния опит. Доверете й се.
Заключителни мисли: Честността е в нашата природа
В основата на същността си хората сме социални същества, на които са присъщи честността и доверието. Тази вродена склонност към истината ни позволява да функционираме в сложни общества, да изграждаме взаимоотношения и да си сътрудничим.
Въпреки това лъжата намира своето място в живота ни. Но както мозъкът ни има способността да измисля лъжи, така има и способността да ги открива. Всяко фино несъответствие в историята, промяна в езика на тялото или тона на гласа, прекалената употреба на уверения – всички те задействат аларми в интуитивните ни умове.
Деветте психологически трика, които обсъдихме, не са безотказни детектори на лъжата. Те са инструменти за повишаване на осведомеността ви, за подтикване на интуицията ви, за да ви направят по-добър наблюдател на човешкото поведение.
Така че следващия път, когато се почувствате измамени, доверете се на инстинктите си, наблюдавайте внимателно и запомнете тези прозрения. Може да откриете, че истината не е толкова неуловима, колкото изглежда.
