9 мита за космоса, които е нетипично да смятаме за факт през 21 век

Нашата Вселена е огромна и практически неизследвана, затова за нея има много митове и всякакви погрешни схващания. Например, отнема много време, за да се стигнете до космоса, а черните дупки са гигантски космически „прахосмукачки“, които всмукват всичко наоколо.

Днес Поничка е подготвила за вас още няколко мита за Вселената, които беше крайно време да развенчаем.

Мит 1. Космоса е много далеч

Представете си, че имате кола, която буквално може да се издигне във въздуха. Какво мислите, със скорост 100 км/ч, колко време ще ви отнеме, за да „стигнете“ до космоса? Точно 1 час! Именно на тази надморска височина минава линията Карман, която се счита за границата между атмосферата и космическото пространство. Но според “стандартите”, приети от НАСА, космосът започва на надморска височина от 122 км.

Мит 2. Първият обект в космоса беше спътник, изстрелян през 1957 г.

През 1944 г. ракетата Фау-2, създадена от германски учени, се издига на височина 188 километра над земята, като по този начин преодолява линията Карман и границата между атмосферата и пространството, призната от НАСА. Между другото, според някои учени, всички заслуги в космическото изследване, които имаме днес, стават възможни само благодарение на технологиите, разработени за създаване на Фау-2.

Мит 3. Черната дупка е огромна космическа прахосмукачка, която привлича всичко, което попадне в нейното „зрително поле“

Разбира се, гравитационната сила на черната дупка е просто огромна и нито една „жертва“, която попадне в нея, не може да я напусне, защото за това нейната скорост трябва да надвишава скоростта на светлината, което според съвременната наука е невъзможно. Размерите на нашата Вселена обаче са толкова огромни, че космическите „съседи“, независимо дали са черни дупки или звезди, са на гигантски разстояния едни от други, което означава, че една черна дупка практически няма шанс да „се наслади“ на някого.

Между другото, черните дупки не са вечни. Според теорията на Стивън Хокинг те постепенно губят част от масата си поради така наречената радиация на Хокинг и в крайна сметка могат да изчезнат – подобно на други обекти във Вселената.

Мит 4. На нощното небе виждаме милиони звезди.

Според днешните данни във Вселената „живеят“ 1 квадрилион звезди – това число се записва като единица с 24 нули. Учените обаче са сигурни, че с развитието на технологиите ще открием още повече галактики, което означава, че броят на звездите, да речем, ще се увеличи.

С просто око обаче земляните могат да видят само 6000 звезди и дори тогава само 3000 на полукълбо. В допълнение, дори такова количество е достъпно само за онези, които са в пустинята или високо в планината. Все пак късметлия е този, който ще бъде на екватора във времето, когато нашата планета ще направи половин оборот около Слънцето: всичките 6000 звезди ще се разкрият пред погледа му. Но обикновения градски жител ще се задоволи с максимум 200 звезди и то в най-светлата нощ.

Мит 5. Меркурий е най-„адското“ място в Слънчевата система.

Всичко изглежда логично – Меркурий е най-близо до Слънцето, което означава, че се нагрява повече от другите планети. Венера обаче печели състезанието за най-горещото място в Слънчевата система: средната дневна температура на повърхността й е около 460 °C, докато Меркурий е сравнително хладен, само 350 °C. А през нощта, която на първата планета от Слънцето трае цели 58 земни дни, пада до -170 °C.

Защо е така? Факт е, че Венера “страда” от парников ефект поради плътните облаци, състоящи се от сярна киселина. Но на Меркурий практически няма атмосфера, следователно, топлината не се задържа. Между другото, според учените, е възможно да има лед на полюсите на планетата.

Мит 6. На Марс има човешко лице.

През 1976 г. “Викинг 1” направи снимка на повърхността на Марс, на която ясно се виждаха очертанията на човешко лице. Това изображение веднага предизвика буря от теории за изкуствения произход на релефа, в чието създаване извънземните имат пръст. Въпреки това, още през 1998 г., по-подробни изображения окончателно унищожиха митовете, че на Марс има мистериозно лице: при по-внимателно разглеждане се оказа, че това не е нищо повече от игра на светлина и сянка.

Мит 7. Космонавтите „плават“ в космическите кораби

В излъчвания от МКС и филми за космоса виждаме космонавти, които буквално плават в отделенията на космическата станция. Всъщност вътре те са в състояние на постоянно падане, тъй като на височината на полета на МКС, която е на 350 км от Земята, гравитационната сила на нашата планета е само с 10% по-малка от тази на повърхността. Парашутистите изпитват приблизително подобни усещания в първите секунди на полета – докато парашутът се отвори.

Мит 8. Юпитер, Уран, Сатурн и Нептун са съставени напълно от газ.

Според съвременната теория газовите гиганти, за разлика от земните планети, които включват – освен Земята – Марс, Венера и Меркурий, не се състоят от твърди материали, а от газ. Докато се движи по-дълбоко в недрата на планетите под влияние на гигантското налягане, газът преминава в течност и след това се превръща във вид разтопен метал. Вътре в газовите гиганти се предполага, че има скална или метална сърцевина. Засега обаче това не е известно на никого със сигурност.

Причината за това е много проста. Съвременните технологии не позволяват точно проучване на газовите гиганти.

Мит 9. Размерът на наблюдаваната Вселена не надвишава 13,8 милиарда светлинни години.

Изглежда, че всичко е съвсем логично – ако Големия взрив се е случил преди 13,8 милиарда години, тогава можем да видим обекти, които са отстранени от нас на разстояние не повече от 130 километра на секстилион. Най-отдалечените предмети, известни на съвременната наука обаче, се намират на разстояние 46 милиарда светлинни години – тоест на 435 секстилионни километра от нас. Странно, нали?

Не точно. Това се дължи на разширяването на Вселената, което винаги се е случвало от момента на Големия взрив.