Когато Крис Харви беше хоспитализиран, дъщеря му изпрати сина си Питър да провери и да се увери, че къщата му е готова за връщането му. Но Питър и жена му имаха друга идея. Крис се върнал и видял дома си порутен, след което чул нещо шокиращо от внука си.
— Татко, не се притеснявай. Ще измисля нещо. Но изобщо не мога да те посетя, защото нямам повече отпуска на работа. — каза Анджелина на баща си, 87-годишния Крис Харви, когато й се обади от болницата.
Той се обадил на 911 след сърдечен епизод, мислейки, че може да е по-сериозно. Но лекарите казаха, че трябва да направят още тестове и има няколко неща, които трябва да проверят, преди той да може да се върне у дома. Той се обади на дъщеря си, която живееше в Маями, и я попита дали може да се прибере в Остин, Тексас, и да му помогне.
Но тя не можеше.
— Добре, скъпа. Мисля, че лекарите просто се притесняват за здравето ми на моята възраст и скоро ще ми кажат повече. — промърмори той, държейки мобилния си телефон до ухото си, докато беше в болничното легло.
В крайна сметка те затвориха и лекарите помолиха Крис да остане в болницата за няколко дни, докато проверят всичко и решат от какво се нуждае за лечение.
***
— Трябва да отидеш в Остин и да провериш дядо си. Той е съвсем сам. — настоя Анджелина пред сина си Питър.
— Не знам дали мога, мамо. — отговори той. Те говореха по телефона и Анджелина не приемаше „не“ за отговор.
— Питър, трябва да си до дядо си. Кой знае колко ще живее след това, особено ако сърцето му започне да не издържа? А ти си единственият му внук, помни това. — опита се да го убеди Анджелина. — Той винаги е казвал, че ще наследиш къщата му и нещата му, когато той си отиде. Може би трябва да провериш къщата и да видиш от какви ремонти може да има нужда, за да може той да живее комфортно колкото и време да му остава. И това е страхотно време да се сближиш с него.
Питър замълча за секунда и майка му си помисли, че може да е затворил. Но накрая той отговори със странен тон.
— Добре, добре. Ще отида. Хана ще дойде с мен. Мисля, че мога да помоля за малко отпуск от работа, тъй като не съм бил в отпуск от дълго време.
— Добре. Благодаря ти, сине. Работата ми е неотложна, но вярвам, че ще помогнеш на дядо си, доколкото можеш. Обичам те, скъпи. — продължи тя, облекчена, че баща й няма да бъде сам, след като бъде изписан от болницата.
— И аз те обичам, мамо. Чао.
За съжаление, Анджелина нямаше представа какво е намислил синът й.
***
Минаха няколко дни и лекарите най-накрая предписаха на Крис няколко лекарства, след като провериха резултатите от тестовете му. Изписаха го от болницата, като го предупредиха да не се натоварва, защото трябва да внимава със здравето си и след като се оправи.
Крис кимна на всичките им обяснения, но не обърна особено внимание. Той се притесни, защото Анджелина се обади предния ден и му каза, че Питър ще дойде при него.
Нямаше телефонния номер на внука си, но се надяваше да го види в къщата. Затова той взе такси от болницата до дома си.
Но беше изненадан да открие някои мебели на поляната отпред и ги разпозна като своите. Освен това вратата му беше леко открехната, но той си спомни, че парамедиците, които го закараха в болницата, я бяха затворили напълно. Какво ставаше? Но най-шокиращото се случи, когато той влезе.
Цялата къща беше празна. Картините по стените му, военните му сувенири, дипломите му. кухненската маса и столовете, всичко, което не виждаше отвън, беше изчезнало. Имаше няколко найлона на някои места, сякаш някой боядисваше или строеше нещо по къщата.
— Здравейте? — извика към напълно празното пространство и чу стъпки, идващи от коридора, където бяха спалните.
— Дядо? — попита Питър, объркан да го види. Но Крис не обърна внимание на тази реакция. Той въздъхна с облекчение.
— Питър! О, слава Богу! Мислех, че някой е нахлул и е взел всичко, което притежавам. Какво се случва тук, мило мое момче? — попита той внука си и се приближи да го прегърне.
— О, добре. Да. Никой не е влизал с взлом. — промърмори Питър, свивайки устни, но отвърна на прегръдката.
Накрая Крис осъзна, че се държи странно.
— Какво става?
— Аз… добре, всъщност искахме да те изненадаме. — започна той.
— Ние?
— Да, Хана и аз. Тя е тук. — разкри Питър и се обърна към коридора, за да повика жена си. — Скъпа!
— Какво? — тя излезе и очите й се разшириха, когато забеляза Крис. — Хм, г-н Харви. Здравейте.
— Здравей, мила! Много се радвам да те видя. Не съм те виждал от сватбата. — усмихна се Крис на съпругата на внука си и я целуна по бузата. — Е, кажи ми какво става с къщата ми?
Питър и Хана си размениха странни, бързи коси погледи, но Питър отговори пръв.
— Искахме да я ремонтираме, преди да напуснеш болницата. Имаше сериозна нужда и се надявахме, че това ще те накара да се почувстваш по-добре. Но ти излезе по-рано, отколкото очаквахме.
Крис се усмихна широко на двамата млади хора в хола си, мислейки си колко грижовни са те.
— Това е прекрасно! Въпреки че се надявам, че не харчите много пари.
— О, не, не. Не се притеснявай. Познавам едно момче. — намеси се Хана и пъхна ръце в джобовете си. Усмивката й беше неловка, но възрастният мъж не забеляза.
— Добре. Ами моите неща? Къде са?
— В момента са в… ъъъ… склад, с изключение на няколко неща, които искаме да заменим като подарък. Те са отвън и чакат да бъдат взети от боклукчиите. Трябваше да ги оставим там за преустройството. — обясни Питър със странна пауза. — Но в спалните все още има всичко. Не се притеснявай. Ще можем да спим добре през нощта.
— Благодаря ти! Благодаря ти много, момчето ми. Ти си невероятен! — каза Крис, прегръщайки ги и двамата едновременно. Той беше безумно щастлив да види семейството си отново и осъзна колко много ги е грижа за него. — А сега, слушай. Трябва да взема някои лекарства, но ще се върна скоро.
— Със сигурност. — Питър и Хана казаха в унисон и се засмяха неловко.
Крис ги изгледа намръщено за секунда, но не се замисли особено върху отношението им. Тръгна към местната аптека, която беше на пешеходно разстояние.
Когато се върна няколко минути по-късно, той не видя Питър или Хана в хола. Чу гласовете им, идващи от старата спалня на Анджелина, и се приближи да ги попита какво искат за вечеря. Но нещо, което Хана каза, го спря.
— Какво ще правим, идиот такъв? — тя обиди съпруга си, а Крис никога не я беше чувал да му говори по този начин.
— Хана, успокой се. Всичко е наред. Просто обърква плановете ни за малко. — успокои я той. Планове?
— Малко? Малко? Ти ми каза, че той умира и това ще бъде нашата къща. Ето защо харчим всички тези пари за нея. Мислиш ли, че щях да харча парите си и да помогна да ремонтирам нечии други къща, когато все още живеем под наем? — попита Хана почти подигравателно.
Очите на Крис се разшириха и ръката му полетя към устата му, за да не излезе звук. Искаше да изслуша останалата част от разговора.
— Хана, всичко е наред. Къщата ще бъде моя един или друг ден, а той има тонове спестени пари. Мисли за това като за инвестиция. — увери я Питър, а в гласа му прозвуча разочарование.
Но Хана беше ядосана.
— Не! Няма да похарчим нито стотинка и не ми пука за него! Утре се качваме на самолета и се прибираме! Това беше загуба на време!
— Не можем да оставим тази къща така!
— Да, можем и ще го направим! Това е окончателно! — изкрещя тя на Питър и на Крис най-накрая му беше достатъчно. Той се върна до входната врата, преструвайки се, че току-що е пристигнал от аптеката.
Той ги извика и двамата се държаха така, сякаш нищо не се е случило. Говореха какво да приготвят за вечеря и бяха мили около Крис. Но сега той знаеше истината и беше време да им даде суров урок.
Те ядяха спагети и кюфтета, едно от любимите ястия на Питър, на празния под в хола, когато Крис най-накрая се прокашля и проговори.
— Питър, исках да говоря с теб за нещо важно. — започна той и отбеляза как Питър и Хана се оживиха по някаква причина. — Мислех да се преместя в старчески дом за постоянно. Не искам да се случи още един спешен случай, докато съм сам тук. Мисля, че това е правилният избор и мисля, че вие двамата трябва да вземете къщата.
Челюстите на Питър и Хана увиснаха и те се спогледаха възхитено.
— Сериозен ли си? — попита внукът му, явно възхитен.
— Да, сериозно ти говоря.
— Благодаря ти, дядо! Това е чест! Ще направим тази къща да изглежда толкова добре! — каза най-накрая Питър и Хана повтори благодарността му.
През следващите няколко седмици Питър и Хана ремонтираха къщата, доколкото можеха. Те всъщност бяха запазили няколко неща, които принадлежаха на Крис в склада, но се отърваха от някои стари вещи и той се държеше така, сякаш това беше добре. Но не беше.
Най-накрая къщата беше готова и Крис предложи да организират парти за новия си дом. Той каза на Питър и Хана, че скоро ще се премести в старческия дом и трябва предварително да заживеят там за постоянно.
Те бяха развълнувани и решиха да поканят няколко приятели, които летяха от Маями до Тексас. Всичко беше страхотно за известно време. Бъбреха си. Хапнаха. Беше весел купон. Крис се преструваше през цялото време, докато не стана от масата и не привлече вниманието на всички.
— Бих искал да вдигна тост… за моя внук и неговата прекрасна жена. — започна по-възрастният мъж и всички присъстващи бързо се развеселиха, докато двойката се прегръщаше, гледайки Крис. — Исках да им благодаря за цялата работа, която свършиха по къщата ми… защото ще й се наслаждавам до края на живота си.
Тъй като приятелите на двойката бяха с впечатлението, че Крис се изнася, тостът на Крис ги изненада. Междувременно Питър и Хана бяха зашеметени, а по лицата им се изписа объркване.
— Знаете ли, че дойдоха тук с впечатлението, че скоро ще умра? Ремонтираха цялата къща, раздадоха някои от нещата ми и започнаха да работят по нея, мислейки, че вече е тяхна. И когато се върнах от болницата, което те не очакваха, щяха просто да станат и да ме оставят тук с полуремонтирана, празна къща. — каза той на всички гости, които започнаха да забелязват колко неловка се оказа вечерта.
— Дядо, защо не поговорим насаме за секунда? — предложи Питър, но Крис поклати глава.
— Няма нужда. Чух ви двамата да говорите онзи ден. Така че вие двамата дойдохте тук и каза на майка си, че ще се грижите за мен, но вместо това решихте да вземете тази къща като своя. Е, това никога няма да се случи, Питър. Вече преработих завещанието си. Тази къща отива за благотворителност. — разкри той, шокирайки всички.
Хана беше почервеняла и искаше да направи сцена, но не искаше повече неудобство.
Крис отново привлече вниманието на всички.
— Сега… — прочисти гърлото си и повиши тон. Махайте се от къщата ми, преди да повикам полицията!
На приятелите на Питър и Хана не трябваше да се казва два пъти. Те се бореха да се измъкнат, а Питър продължи да крещи на Крис, защото все още искаше да чуе обяснение. Но възрастният мъж не искаше да чуе никакви обяснения.
— Излезте! — каза той и Питър и жена му си тръгнаха.
На следващия ден Крис каза на Анджелина какво точно е направил синът й и какво да планирали заедно. Не й каза по-рано, защото знаеше, че това ще разбие сърцето на дъщеря му. Но сега трябваше да знае всичко.
Анджелина се срамуваше от детето си, но не й хареса и как Крис ги измами. Тя обаче не можеше да направи нищо по въпроса.
— Прав си, татко. Това е твоята къща. Но удобно ли ти е да скъсаш връзката си с Питър просто така?
— Скъпа, той я отряза в деня, когато реши да ме убие преждевременно и да поиска къщата ми. Внимавай, защото кой знае какво могат да направят с теб. — предупреди той дъщеря си и разговорът им приключи.
Крис живя още 11 години. И както възнамеряваше, неговият адвокат продаде къщата и дари приходите, заедно с останалото имущество на Крис, на благотворителна организация за възрастни хора.
Какво можем да научим от тази история?
- Никой не трябва да се чувства притежание на чужда собственост. Питър решил, че къщата вече е негова и не се интересувал от здравето на дядо си.
- Понякога отрязването на някои членове на семейството е най-добрият вариант. Крис прекъсна връзките с внука си заради действията му и не погледна назад.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
