in

8 факта за Византия, показващи колко малко знаем за великата империя

Благодарение на училищната програма сме изградили солидно мнение за Византийската империя: когато се споменава, се сещаме за Константинопол и Босфора. Но има факти за тази все пак мистериозна империя, за които не са ни казали нито в училище, нито в известните филми.

Advertisements

Ние от Поничка се задълбочихме в историческата джунгла, за да научим повече за Византийската империя и да споделим интересни факти за нея. А в бонуса ще разкрием същността на името на модерната турска столица.

Само веднъж жена е управлявала Византийската империя

Днешните страсти в социалните мрежи и споровете в интернет не могат да се сравнят религиозните разногласия по времето на далечните ни предци.

Съпругата на император Лъв IV, Ирина, имала свои възгледи за всичко, включително за иконоборството. По ирония на съдбата синът й Константин VI решава да се присъедини към религиозното течение. Тогава Ирина показва непреклонната си решимост и се справя с всички иконоборци, включително със собствения си син. Тя се провъзгласява за императрица и става първата жена в историята на Византия, която управлява самостоятелно от 797 до 802 г.

Не се е наричала Византийска империя, преди падането си

Терминът “Византийска империя” влиза в употреба през XVI век след нейното падане, а за съвременниците на царството Византия е “продължение” на Римската империя, която просто пренася центъра на своята мощ от Рим в новата източна столица Константинопол.

Византийците откраднали тайната на производството на коприна от Китай

Сега гледаме сериали и филми за османските красавици в копринени рокли със спиращи дъха стилове. Но до 550 г. никой там дори не е чувал как се прави коприна.

Легендата разказва, че двама византийски монаси, дошли в Китай, поставили яйца от копринени буби в бамбуков прът, за да ги изнесат контрабандно от Китай. В края на краищата дори в самия Китай производството на коприна се смятало за държавна тайна.

Вече у дома в Константинопол, тези монаси дават яйца на византийския император Юстиниан I, който впоследствие създава процъфтяваща копринена индустрия.

Именно византийците са запазили много от писанията на древна Гърция.

Много популярни произведения, които днес могат да бъдат намерени по рафтовете на книжарниците в раздел „Философия“, са можели изобщо да не видят бял свят. Трактатите на гръцки мислители като Платон, Птолемей и Гален (които разсейва мита за пневмата, протичаща през вените и дава на света знанието, че в тях тече кръв) биха могли да бъдат загубени за историята и съвременните поколения, ако не е била Византийската империя. За което сме й много благодарни.

Въпреки че византийските книжовници често са били доста враждебно настроени към така наречените езически идеи, те са били изключително находчиви и са преписвали овехтелите ръкописи. А Константинополските библиотеки съхранявали текстовете на гръцки и латински, а по-късно те бавно изчезват на Запад. Смята се, че от всички древногръцки ръкописи, оцелели до наши дни, повече от 2/3 са предадени от византийците.

Най-могъщият император е бил от простолюдието

Въпреки факта, че сме свикнали да свързваме Византия с Константин, тя дължи световната си слава на Юстиниан I. Изглежда името на най-могъщия владетел трябва да извика образа на човек със синя кръв, но всъщност великият император е бил син на селянин.

Между другото, Юстиниан веднага показва всички качества и умения на истински водач и владетел. Въпреки че говорел гръцки с лош акцент, което издавал провинциалния му произход, това не му попречило да си върне огромни участъци от изгубена римска територия и да започне амбициозни строителни проекти през почти 40-те си години на трона. Именно благодарение на него е възстановена „Света София“ в Константинопол, която днес се счита за едно от най-големите световни архитектурни постижения.

Документът за прехвърляне на властта над териториите от Константин на папа Силвестър I всъщност бил фалшив

Въз основа на този сюжет би било възможно да се направи блокбъстър не по-лош от “Шифърът на Леонардо”. В крайна сметка „Константиновият дар“ е най-голямата измама на Средновековието.

Според този документ Константин Велики прави щедър дар и прехвърля властта над Рим и цялата Западна Римска империя на папа Силвестър I и неговите наследници. Този акт издига папите от свещеници до независими князе и владетели.

Всъщност документът е подправен през XVIII век от неизвестни монаси, стотици години след смъртта на Константин Велики и Силвестър I. Фалшификацията има малък ефект върху обществото по времето, когато е направена, но векове по-късно изиграва огромна роля в оформянето на християнския свят.

Фамилните имена често определяли професията на човека.

Както в повечето древни култури, семейството, в което е роден човек във Византия, до голяма степен определя неговия социален статус и професия в зряла възраст.

И за да могат другите веднага да разберат какъв човек е даден гражданин, византийците получавали фамилни имена, които описвали професията на човек или ги свързвали с мястото, откъдето идва. Например, Пафлагон е жител на Пафлагония, а Керуларий – човек, който прави свещи.

Детайлите на женските тоалети имали определено значение

Роклите на обикновените жени бяха доста безформени, а основните изисквания към облеклото били издръжливост и възможност да се носи дори по време на бременност. Това е така, защото платовете по това време са изключително скъпи и са били труднодостъпни за по-ниските класове.

Дори малки разлики в дължината на определени части от облеклото биха могли да показват статуса на жената. Рокля с дължина до глезена с висока кръгла яка и тесни ръкави до китката показва, че сме изправени пред обикновена жена. Да не се оголва ръката над китката било знак за скромност във Византия. Но роклите с къси ръкави или изобщо без ръкави и тесни широки колани издавали танцьорките.

Бонус: името на Истанбул всъщност означава “град”.

Известният турски град е имал много имена. През древността е бил наричан Византион, а след това самият Константин през 330 г. го нарича Нов Рим. Тогава държавниците, които са на мнение, че новото време изисква нови имена, преименуват града в чест на Константин, първият християнски император на Рим. През 1930 г. градът получава съвременното си име и става Истанбул. Което всъщност е комбинация от думите “stin polis”, което на гръцки означава просто “в града”.

Кое от горните беше неочакваното откритие за вас?