Почти всеки от нас в детството си е чувал фразата “Това е неуместно!” и дадени действия са дотолкова пропити догмата на срама, че продължаваме да се съобразяваме с някои неписани правила. Междувременно е напълно приемливо да живеете сред ежедневен хаос, да не сменяте обувките си 10 години, ако ви отиват, и дори да четете комикси вместо Толстой.
Ние от Поничка четем с интерес статиите на психолози и други специалисти, които са изследвали тази тема и са разбрали за какви неща хората най-често се срамуват.
1. Вечен безпорядък
До скоро се смяташе, че само ергенското леговище може да изглежда разхвърляно, а домът, управляван от жена, трябва да блести от чистота. Проблемът е, че за някои миенето на подове и съдове е вид медитация, докато за други това е истинско мъчение.
Срамът от безпорядъка стига до абсурд. Когато повикаме фирма за почистване, първо се опитваме сами да почистим дома си, а когато чакаме гости, чистим по няколко часа.
Във Великобритания дори проведоха малко проучване и установиха: повече от половината от всички респонденти са много смутени от състоянието на домовете си, а една трета от хората изобщо отказват да приемат гости точно поради тази причина.
С други думи, няма смисъл да се срамувате от състоянието на дома си пред хора, които също се срамуват от техните домове.
2. Плач на публично място
Стереотипите, че плачещата жена е истеричка, а плачещият мъж е слаб, отдавна трябва да са потънали в забвение. Разбира се, похвално е, когато хората успяват да сдържат емоциите си, но не всеки успява.
Не забравяйте, че сред околните винаги ще има такива, които ще подкрепят дори непознат в момент на слабост.
3. Посещение на психолог
Все още в нашата реалност темата за психологическата помощ е табу. Ако човек посети такъв специалист, околните приемат, че нещо не е наред с главата му, така че мнозина крият проблемите си дори от най-близките приятели. Но щом се отпуснете и започнете честен разговор, веднага се оказва, че повечето хора около вас имат същите проблеми, само че не се обръщат към специалисти, защото ги е срам.
4. Принципно различни културни интереси
В свят, в който класическото изкуство (литература, живопис, кино и т.н.) е възхвалявано, е трудно човек да се интересува само от съвременни произведения. Опитайте се да кажете на някого, че не искате да четете Толстой, Юго, Дюма и други класически писатели, и веднага ще бъдете охулени. Но литературата сега се превърна не в източник на знания, а в начин да се забавлявате, така че мнозина изобщо не четат нищо и няма нужда да се срамуват от това.
Всъщност това е въпрос на чисто личен вкус: ако сте луди по рапа от 2000-те или комиксите, това е само ваша работа. Разбира се, полезно е да познавате класиките за обща култура, но няма абсолютно никаква нужда да ги препрочитате и да им се възхищавате.
5. Забравяне на имена или бъркането им
Когато на голямо събиране ви се представят няколко души, вие като правило след минута вече забравяте имената им. Това е абсолютно нормално и няма от какво да се срамувате. Нашият мозък просто не губи енергия да се опитва да запомни имената на други хора, защото смята това за вторичен проблем. С други думи, подобно забравяне е характерно за почти всички хора и в това няма нищо лошо.
6. Езикови грешки, причинени от нервност
От време на време на всеки човек му се “връзва” езика: бъркаме думи, срички в думи, изпускаме окончания и т.н. Разбира се, обидно и неприятно е, ако това се случи например на важно интервю, но в това няма нищо лошо. И най-добрият начин незабавно да преодолеете срама е да признаете на глас, че сте нервни и да се посмеете малко. Така обезвреждате ситуацията и ще ви бъде по-лесно.
7. Клюки
Клюките в съзнанието на мнозинството са нещо неприемливо, но в действителност ситуацията е различна. Социолозите например смятат, че желанието за клюки е полезно социално умение, което в миналото е помагало на хората да споделят различна информация помежду си, да знаят кой какви ресурси има, контакти и т.н.
Следователно клюките изобщо не са срамно занимание, а начин за поддържане на контакт с други членове на обществото и способност да изразите собственото си отношение към нещо.
8. Носенето на стари или излезли от мода дрехи и обувки
Облеклото винаги е било маркер за успеха на човека и остава такова и днес. Представете си: Отишли сте на театър с дънки, а всички останали са с вечерни рокли и смокинги. Вашата естествена реакция е срам. Но всъщност е напълно приемливо да се обличате извън модата и етикета или да носите дрехи втора ръка. Приемливо е и да носите едни и същи обувки в продължение на няколко сезона. Никой не трябва да се чувства смутен от това, че не може или не иска да си позволи нови маркови артикули.
Има ли около вас хора, които са свикнали да се срамуват и да се съобразяват с мнението на другите?
