Красотата е разтегливо понятие и ако пълните устни и подчертаните скули са на мода днес, то преди няколко десетилетия стандартите за идеален външен вид са били напълно различни. И така, всички помним веждите-струни – тенденция, която беше водеща в началото на 2000-те – или устните “патица” – реликва от 2010-те.
Ние от Поничка решихме да отидем още по-далеч и изпробвахме стандартите за красота от минали епохи върху съвременните звезди. Честно казано, резултатът много ни изуми.
Древна Гърция: свързани вежди и пълни устни
Причудливите стандарти за красота на жителите на Древна Гърция едва ли биха били по вкуса на съвременните фотографи. Наднорменото тегло и червеникавите коси на местните красавици биха били твърде контрастиращи с актуалните тенденции. Основният писък на модата – свързаните вежди – със сигурност би добавил жар към този вече запомнящ се образ.
Стандартът за мъжка красота на древните гърци е бил малко по-различен от този за жените. Добре изглеждащият мъж от онези времена е бил длъжен да има пълни устни, изразени скули и лъскав тен.
Древна Спарта: къса коса за жените и дълга за мъжете
Почитателите на историята вероятно са чували за Хубавата Елена – момиче, заради чиято красота дори са се водили войни. Въпреки това, външният вид на тази героиня днес едва ли би бил оценен от нашите съвременници. Кралиците от бронзовата епоха били покрити с татуировки на червени слънца и косите им обикновено били късо подстригани.
За мъжете било по-лесно: те носели дълга коса и си правели различни прически.
Древен Египет: очна линия и сплетени перуки
Жените от онова време трябвало да имат черни коси, стройна фигура и тесни бедра. И ако стройна фигура можела да се постигне, то проблемът със синьо-черната коса бил решаван кардинално от модните дами: те бръснели собствената си коса и носели дълги перуки, сплетени на плитки.
Освен перуки, египтяните носели и грим: всеки ден използвали специална черна очна линия, която в същото време служела за защита от жаркото слънце.
Мъжете също не пренебрегвали грима, като понякога трябвало да обръснат всички косми по лицето си, за да постигнат перфектния образ.
Средновековие: обръснато чело при жените и руса коса при мъжете
Малко вероятно е героите от средновековните картини днес да бъдат избрани за крале и кралици на красотата. Жените от онова време били бледи, активно боядисвали бузите си в розово и бръснели горната част на челото си, по примера на кралица Елизабет I.
При мъжете нещата били малко по-различни. Дългата къдрава коса била незаменим атрибут на средновековния джентълмен. Косата, между другото, се смятала и за индикатор за статуса: наличието на дълга коса показвала желание за власт и влияние.
Англия от XVI век: кариесi и гнили зъби
Дълго време човечеството се справяло без захар. Може би било дори по-добре, защото в края на краищата, когато сладките най-накрая попаднали на масите на благородството през Средновековието, се оказало, че захарта разваля много усмивки.
Находчивите крале и тяхното обкръжение не се обезсърчават – те въвеждат в модата гнилите зъби или изобщо отсъствието им, а кариесът в крайна сметка се свързвал с богатство и благороден произход.
Ренесанс: разширени зеници и огнена коса
Беладоната, която е опасна за здравето, не е наречена така случайно – от италиански името на растението се превежда като “красива жена”. И всичко това, защото през Ренесанса било модерно да се използват капки с беладона за разширяване на зениците.
Червената коса също се смятала за писък на модата и била обявена за символ на любов, страст и изключителна красота. Поради тази причина ренесансовите художници започват да изобразяват хората на своите платна с яркочервени коси.
XVIII век: слаб и болнав
Тъжни и уморени очи, кръгове под очите, бледност на лицето са основните модни тенденции на XVIII век. И мъжете, и жените от онова време наистина харесвали външния вид на пациентите с туберкулоза и тази тенденция станала широко разпространена.
Дамите и господата от висшето общество трябвало да демонстрират своята болезненост, слабост и бледност. На помощ идвал дори оцетът, който често в крайна сметка отравял модните икони на Просвещението.
Според вас кои стандарти за красота са по-безумни – модерните или тези от минали епохи? Коя тенденция ви изненада най-много?
