7-годишно момче яростно защитава майка си от ядосан служител в мола, който я укорява, че заема твърде много място с пазарската си количка.
Дани обичаше майка си повече от всичко на света и си беше обещал, че когато стане голям, ще се грижи за нея така, както тя се грижеше за него.
Майка му работеше на две места и Дани правеше всичко възможно да й помага, защото тя винаги беше много уморена. Той подреждаше масата, изплакваше мръсните чинии и ги слагаше в миялната и оправяше леглото си.
Единственият почивен ден на майка му беше в неделя и дори тогава тя не можеше да си почива. Трябваше да пазарува и Дани винаги ходеше с нея.
— Не мога без моят малък мъж, нали? — казваше мама на Дани и той се чувстваше много горд.
Той си фантазираше как ще порасне и ще стане голям и силен и никой никога няма да бъде лош и груб с майка му. Той знаеше, че понякога нейният шеф й говори гадни неща. Но той беше толкова малък, само на 7, и денят, в който можеше да защити майка си, беше все още далеч – или поне така си мислеше.
Тази седмица беше особено трудна за майката на Дани. Един от колегите й беше болен, така че и тя трябваше да работи на смени, а Дани беше останал при съседка.
— Съжалявам, Дани — каза майка му. — Ще ти се реванширам в неделя, става ли?
— Разбира се, мамо! — каза Дани. — Не се тревожи за мен!
Но истината е, че на Дани ужасно й липсваше. Нямаше търпение да дойде неделя, когато нямаше да се налага да дели майка си с никого.
Дългоочакваният ден настъпи и майката на Дани облече красива рокля, защото следобед щяха да ходят на църква, и двамата потеглиха към мола.
Майката на Дани взе голяма пазарска количка и попита Дани дали иска да се вози.
— Аз не съм бебе! — възмути се той. — Само бебетата се возят в пазарски колички!
— О, извини ме — каза майката на Дани, смеейки се. — Извинявам се. Забравих, че ти си мъжът в къщата!
Двамата обикаляха из супермаркета и количката бързо се напълни. Беше много тежка и Дани видя, че майка му се чувства много уморена.
— Нека я бутам малко! — каза той. Но майка му се усмихна и посочи, че са на касата и почти са излезли.
Касиерът в супермаркета бързо маркира покупките им и майката на Дани плати, след което трябваше да върнат всичко обратно в пазарската количка. Имаше много път до мястото им за паркиране!
Когато най-накрая стигнаха там, майката на Дани беше много бледа. Тя паркира количката до колата, близо до багажника, и започна да слага хранителните стоки в кутиите отзад.
Почти беше приключила, когато Дани чу силен глас:
— Какво си мислиш, че правиш? Блокираш място за паркиране!
Там стоеше мъж в червена униформа с ръце на кръста.
— Много съжалявам — каза майката на Дани. — Не разбрах… почти съм готова…
— Почти готова? Това не е достатъчно! Мислиш, че всичко е твое, нали? — изкрещя мъжът. — Вие, разглезени домакини, излизате през уикенда и просто се забавлявате! Е, ние работим яко…
— Спри! — изкрещя Дани. — Не говори така на майка ми!
— Слушай сега, нахалник такъв… — започна да казва мъжът.
— Не знаеш нищо за мен или за майка ми! — Дани се разплака. — Майка ми не е разглезена домакиня! Тя работи на две работи и е много уморена, защото единственият й почивен ден е неделя! Тя е страхотна майка и заслужава уважение, така че не й крещи!
Мъжът изглеждаше зашеметен.
— Виж — каза той. — Тя блокира място за паркиране…
— Майка ми е най-милата майка И най-добрият шофьор — каза Дани. — Тя ти каза, че е почти приключила, така че изчакай! И по-добре се извини!
Мъжът изглеждаше смутен.
—Виж, дете, съжалявам… — каза той.
— Кажи на майка ми, че съжаляваш! — каза яростно Дани. — Тя е тази, която тормозиш!
Мъжът вече се изчервяваше и заекваше, но се извини на майката на Дани и тя любезно прие.
— Госпожо — каза той. — Имате малък войник! Можете да се гордеете с него.
Тази вечер майката на Дани направи специална вечеря. Тя наля сода в чашите им и предложи тост:
— За моя Дани, моят голям малък мъж, който се бори за майка си като герой!
Дани се изчерви, но сините му очи блестяха. Беше се застъпил за майка си и знаеше, че един ден много скоро ще бъде мъж и ще може да се грижи добре за нея!
Какво можем да научим от тази история?
- Не е нужно да си голям, за да си смел. Дани може да е малък, но има голямо сърце. Той се бори за това, в което вярва, и защити майка си.
- Каквото давате на децата си, това получавате. Майката на Дани е самотна майка, работеща усилено, за да даде на сина си най-добрия живот, който може, и да го защити от всичко. Дани обича и се възхищава на майка си и иска да й помогне и да я защити в замяна.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
