Животът на известните писатели, оказва се, е бил много по-вълнуващ, отколкото е представен в сухите биографии в учебници. Сега разбираме защо техните произведения са станали толкова известни: те са написани въз основа на собствения им живот. В някои случаи истинските истории поставят всички произведения в малкия си джоб.
Ние от Поничка прочетохме тези истории от живота на известни писатели с отворена уста и решихме, че определено трябва да научите за тях. И в края на статията ви очаква бонус – неочаквана теория и един мистичен случай.
1. Ярослав Хашек “откри” идиотозавъра и мухата с 16 крила
Авторът на „Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война” Ярослав Хашек притежаваше неспокоен характер и авантюристични наклонности, които направиха биографията му бурна и ярка: той често се е озовавал в полицията за скитничество, анархистки възгледи и хулигански прояви, а след това пишел фейлетон за това и го продава на вестниците.
Приятел прави Хашек редактор в списанието Animal World и той решил да разрежда скучните статии със собствените си биологични „открития“: например той излезе със загадъчния „табу-табуран“, живеещ в Тихия океан, древния „идиотозавър“ и муха с 16 крила. Публикацията му за откриването на праисторическата бълха Palaeopsylla дори беше препечатана от други публикации, но скоро след това Хашек беше изобличен и той трябваше да напусне списанието.
Тогава писателят отваря Институт по кинология, който всъщност е просто офис, продаващ кучета. Тъй като нямал пари за закупуване на чистокръвни кученца, Хашек хващал улични кученца, пребоядисвал ги и фалшифицирал родословието им. „Бизнесът“ не продължил дълго, завършил със съд и впоследствие се превърнал в роман за Швейк.
2. Иван Сергеевич Тургенев веднъж получил колет с тухли от майка си
Иван Сергеевич Тургенев бил финансово напълно зависим от потискащата си майка, богатата земевладелка Варвара Петровна. След като научила, че синът й е лудо влюбен в „проклета циганка“ – омъжената певица Полин Виардо, майка му го лишава от издръжка за 3 години. Свикнал да живее разточително, Тургенев бил принуден да взема пари от приятели. И когато Варвара Петровна поискала от него да се върне от Париж и му изпратила 600 рубли, той изплатил дълговете си и отново останал без пари.
Един ден той получил тежък пакет от вкъщи. Зарадван, Иван Сергеевич платил с последните си дребни за пощенските услуги, но когато отворил колета, се оказало, че кутията е пълна с тухли. Майка му решила да натрие носа на лошия си син. Въпреки това любовта на писателя към Виардо само се засилила. Впоследствие, вече богат човек и известен писател, Тургенев не успял в личния си живот: почти 40 години следвал Виардо навсякъде и така и не създал собствено семейство.
3. Борис Пастернак вярвал, че е станал поет благодарение на падане от кон
Бащата на Пастернак бил художник, а майка му – пианистка. Самият бъдещ поет от детството си имал влечение към творчеството и музиката, но шансът му помогна да осъществи призванието си. Веднъж 13-годишният Борис убедил момичета от съседно село, карайки стадо коне през нощта, да го вземат със себе си. Той не бил опитен ездач и затова паднал от галопиращ кон, който смазал бедрото му с копито.
По-късно поетът си припомни, че, събуждайки се след инцидента, „отново изпитал ритмите на галопа и падането – и за пръв път открил за себе си, че думите също могат да се подчиняват на музикален ритъм“. Този ден Пастернак нарече „трансформацията“: той се събудил като поет и музикант. Кракът се възстановил със скъсяване и Пастернак го крие през целия си живот, носейки обувки с токове с различна височина. Недъгът го спаси от армията и участието във войната. Поетът смятал това за знак, че животът му е предоставен с някаква причина, за да може той да постигне нещо значимо.
4. Ромен Гари успя два пъти да получи наградата Гонкур, която се присъжда само веднъж в живота
Истинското име на известният френски писател Ромен Гари всъщност е Роман Кацев. Той е роден във Вилнюс и владее свободно 6 езика. След развода майка му води сина си в Ница и след като получава френско гражданство, той става пилот, воюва в Европа и Африка като част от френското движение за антихитлеристка съпротива, а след Втората световна война прави отлична дипломатическа кариера – изпратен е като генерален консул в Лос Анджелис, където се жени за Холивудската звезда Джийн Себерг, а веднъж предизвикал Клинт Истууд на дуел.
Гари е написал 34 романа и е направил 2 филма. През 1956 г. той получава наградата „Гонкур“, която се присъжда само веднъж в живота, за романа „Корените на небето“. Но Гари успя да я получи отново, като написа книгата “Животът пред теб” под псевдонима “Емил Ажар”. За неизвестния начинаещ писател Ажар той представи племенник на свой братовчед.
През 2017 г. по автобиографичния роман на Гари „Обещанието на зората“ е направен филм с Шарлот Генсбур и Пиер Нини в главните роли.
5. Авторът на приключенския роман „Наследникът от Калкута“ го е написал по нареждане на криминален авторитет
Международният журналист и военен шпионин Роберт Щилмарк бил арестуван по обвинение в контрареволюционна агитация и осъден на 10 години затвор. Той излежава присъдата си под опеката на криминалния авторитет Василевски, който освободил Щилмарк от обща работа, за да напише приключенско-исторически роман. Василевски планира да убие автора с ръцете на други затворници и да изпрати ръкописа под собственото си име на Сталин, за да получи амнистия.
Убийството обаче не се е състояло. И тъй като Щилмарк прочитал всяка нова глава на „Наследникът от Калкута“ на другите затворници, те по-късно му помогнали да докаже авторството в съда. Друго доказателство било, че писателят закодирал фразата „Лъжлив писател, крадец, плагиат“, отнасяща се до Василевски, в текста на романа.
Бонус номер 1: Има версия, че Михаил Булгаков е написал „Дванадесетте стола“ и „Златният телец“.
През 2013 г. в Германия е публикувана книга на литературния критик Ирина Амлински, в която тя твърди, че Илф и Петров не са писали известните романи. Според изследователката имената им служат само за прикритие на Михаил Булгаков, който е бил репресиран по това време – за него е било трудно да публикува нещо под името си.
След като внимателно анализирала текстовете и на тримата автори, Амлински твърди, че нито Илф, нито Петров са създали нещо, което дори напомня нивото на двата романа: и двамата, като журналисти, пишат предимно къси разкази и фейлетони. В „Дванадесетте стола“ и „Златният телец“ има много сюжетни и стилистични заемки от творбите на Булгаков. Освен това романите са просмукани с характерния за Михаил Афанасиевич язвителен хумор: например Маяковски, когото Булгаков не можел да понася, е описан в романа под името на бездарния поет Никифор Ляпис-Трубецкой, влюбен в Хина Члек (Лили Брик).
Бонус номер 2: Мистичната история на един от авторите на “Дванадесетте стола”
Мистичната история от живота на един от съавторите на „Дванадесетте стола“ и „Златният телец“ не е потвърдена, но преди десетина години изплува в мрежата. През 2012 г. режисьорът Алексей Нужни го превърна в сценарий, изпрати го на конкурс в САЩ и спечели. Сценарият лежи в основата на филма „Пликът“ с Кевин Спейси в заглавната роля. Ето и историята.
Евгений Петров имал необичайно хоби: той събирал пликовете от собствените си писма. Обикновено той изпращал кратко съобщение до друга държава на измислен адрес, до фиктивен адресат. След известно време пликът се връщал при подателя, украсен с многоцветни печати и бележката „Дестинацията е неправилна“. През 1939 г. Петров изпраща такова писмо до Нова Зеландия на адрес: град Хидербердвил, улица Райтбис, 7, Мерил Оджийн Уейсли.
В писмо той пише: „Скъпи Мерил! Моля, приемете моите искрени съболезнования за смъртта на чичо Пит. Бъдете силен! Съжалявам, че дълго не писах. Надявам се, че с Ингрид всичко е наред. Целуни дъщеря си от мен. Вероятно вече е доста голяма. Твой Евгений.” След 3 месеца писателят получил неочакван отговор. В непознатият плик с надпис „Нова Зеландия, град Хидербердвил, улица Райтбис, 7, Мерил Оджийн Уейсли“ и печат „Нова Зеландия, поща на Хидербердвил“ имало писмо: „Скъпи Евгений! Благодаря за съболезнованията. Абсурдната смърт на чичо Пит ни извади от релси за шест месеца. Надявам се да ми простиш забавянето в отговора. Ингрид и аз често си спомняме двата дни, които прекарахте с нас. Глория е много голяма и ще бъде втори клас през есента. Тя все още пази плюшеното мече, което й донесохте от Русия.” Към плика беше прикрепена снимка, на която силен мъж прегръща… самият Петров! На обратната страна е била датата: 9 октомври 1938г. Това бил денят, в който писателят влязъл в болница с тежка пневмония. Едва се върнал от отвъдния свят.
Петров веднага писал на странния адресат, но не дочакал отговор: войната започнала. Той отишъл на фронта като военен кореспондент и загинал, когато самолетът му бил свален от немски изтребител. В деня на смъртта му в Москва пристигнало ново писмо от Мерил Уейсли, в което той изразява възхищение от смелостта на съветските войници и пише: „Спомняте ли си колко се уплаших, когато плувахме в езерото? Водата беше много студена. Но вие казахте, че ви е било предопределено да се разбиете със самолета, а не да се удавите. Моля ви, бъдете внимателен – летете възможно най-малко.”
