in

27 факта за живота в средновековен замък, които ни впечатлиха днес

Средновековието се нарича тъмно и мрачно, но според нас напълно несправедливо. В крайна сметка по това време са измислени мелниците, готиката, типографията, клавирните инструменти и очилата.

Advertisements

Най-завладяващите събития са се случвали в средновековните замъци: интриги, турнири, великолепни пиршества. И ние от Поничка искахме да видим как са живели хората в пръстена на крепостните стени.

Какво представлява замъкът и как наистина е изглеждал

Мнозина вярват, че замъкът е висока, красива сграда, в която живеят кралят и семейството му. Това не е напълно вярно. Терминът „замък“ означава укрепление, тоест всъщност крепостни стени, които защитават различни сгради. А сградата, в която живее знатен феодал, е дворец.

Още през X и XI век замъкът приличал повече на укрепен лагер. В центъра на пространството, заобиколена от ров и вал с палисада, имало единична сграда – донжон, която първоначално била дървена, а след това каменна кръгла или 4-ъглова кула, 2- или 3-етажна. Освен като ключова отбранителна конструкция, кулата се използвала и като жилище: на всеки етаж имало една или две зали, слабо отопляеми и слабо осветени. Останалите сгради приличали на ферма или село, където хората се настанявали възможно най-добре. Всички тези сгради – складове за инвентар и фураж, конюшня с ковачница, банкетна зала и кухня, както и жилищни пристройки за гарнизона, разположени по стените – просто били унищожавани в случай на сериозна опасност и всички жители на „замъка” се укривали в донжона, където имало шанс да издържат на дълга обсада.

Благодарение на кинематографията сме уверени, че вътрешните стени на замъците са били мрачни и сиви. Всъщност благородниците често украсявали интериора на домовете си, но ярките цветове просто не са оцелели до днес.

Подът бил много мръсен: имало остатъци от храна, напитки, екскременти от кучета и котки. Слугите редовно метели подовете и ги покривали с тръстика, за да запазят някакъв вид на чистота.

Витите стълби са построени не само за спестяване на пространство, но и за отбранителни цели. ПО стълбище, извиващо се по посока на часовниковата стрелка, войн, който се изкачва и държи меча с дясна ръка, ще изпита много трудности при движение. Между другото, за различните цели спираловидните стълби често имали стъпала с различни размери.

Обсадата на замъка можела да продължи месеци или дори години и всъщност са били необходими много малко войници, за да го защитят. Например през XIII век замъкът Харлех е бил защитен успешно от 36 души в продължение на почти една година. По време на войната на Алената и Бялата роза същата крепост се държи от Ланкастър в продължение на 7 години, докато през 1468 г. войските на Йорк принуждават гарнизона да се предаде.

Какво е чувството да живееш в замък

До XIII век дворците са били ужасно студени. Имало само малки прозорци и в резултат слънчевата светлина почти не влизала в стаите, а стените не можели да се затоплят. Едва с появата на готическия стил прозорците стават по-големи.

Камините също не са се появили веднага. До средата на „тъмните векове“ помещенията се отоплявали с открит огън. В централната зала е имало огнище, димът от което излизал през дупка в тавана. Това бил начинът да се стопли помещението, но във въздуха постоянно имало дим, а по стените – сажди.

Имало е проблем и с осветлението. Било светло само през деня. Факлите осветявали стаята ефективно, но те произвеждали много сажди, повреждали мебели и килими.

Стаите в замъка били просторни и не приличлиа на модерните жилища. Често в основната сграда имало само големи зали и няколко тайни прохода. Това несъвършенство на оформлението било частично елиминирано от факта, че залите били зонирани с килими, прикрепени към рамките на вратите и прозорците. Ако е необходимо, всички тези прегради могат да бъдат премахнати, например по време на големи приеми, фестивали или през летните месеци.

През ранното средновековие всички жители на замъка спяли заедно в една стая: благородството, войниците, които пазели замъка, и прислугата. Леглата били разделени само от завеси или паравани, много рядко от дървени прегради.

По-късно собственикът на замъка и съпругата му имали отделни стаи. Спалните им били наричани „слънчеви“, защото имали големи прозорци, което означавало, че през тях прониквала повече светлина, отколкото в другите помещения на замъка. Имало камина и голямо легло с основа от усукано въже или ленти от кожа. Тя лесно се разглобявала и собственикът на замъка я носел със себе си, когато заминавал за другите си имоти. Освен това леглото имало навес от бродирана ленена тъкан, която обикновено се дърпала през нощта. Личните слуги спели в същата стая на постелка или пейка.

Гостът се настанявал на легло, окачено в стаята на домакините.

Тоалетните били малки коридори с пейки с дупки. Съдържанието на тоалетната се изливало по улуците от голяма височина в помийна яма или канавка. Тъй като ровът обикновено бил затворен, вонята била непоносима, особено през лятото. Един от начините да се превземе замъка е да се изкачите по улука с надеждата, че тоалетната не е заета.

В същото време било невъзможно да се заседите в такъв килер дълго време – местата не били отделени едно от друго. Преградите се появяват през късното средновековие.

Тоалетните се наричали също гардероби, защото там се съхранявали и дрехи. Смятало се, че вонята плаши молците и бълхите.

Храна

Гладът е постоянен спътник на хората от средновековието. Дори за аристокрацията. Следователно за обитателите на замъците празниците са били време на лакомия. Някои се хранели, докато не се почувстват зле.

Местата за гости на празника съответствали на статута им. Най-значимите хора седяли на чело на масата, извисявайки се над останалите. По-малко значимите седяли на дървени пейки в задната част на залата.

Ако лордът иска да забавлява гостите, той можел да ги впечатли, като покрие храната със златни листа или сервира пай, пълен с живи жаби.

Благородниците са били сред онези, които през Средновековието са могли постоянно да ядат месо. Но в диетата им не присъствали обичайното говеждо, свинско или пилешко месо, а месото на диви животни и птици – каквото можели да уловят: лебеди, гъски, яребици, патици, пауни, врабчета, таралежи, язовци. Понякога дори твърдото вещество от храносмилателния тракт на кашалота (амбра) се сервирало на масата. Сега се използва като фиксатор на аромати за скъпи парфюми.

В същото време храната по правило била скучна, тъй като солта се използвала не с цел подобряване на вкуса на ястието, а с цел запазване на храната възможно най-дълго.

Диетата на средновековните хора била лишена от сладки. Познатите ни плодове, например портокали, не се отглеждали в Европа, нямало и захар. Европейците подслаждаха храната си с мед.

Жителите на средновековния замък практически не пиели вода, тъй като тя била силно замърсена. Вместо това те предпочитали ферментирали зърнени напитки. Между другото, винаги жените са били отговорни за тяхното производство в замъка.

Развлечения

Едно от любимите занимания на благородството през Средновековието е бил ловът. Ловът със соколи бил особено популярен. Дамите също ловували и дори го правели по-виртуозно от мъжете, защото трябвало да гонят звяра в специално седло, което предвижда странично яздене. Активното яздене в такова седло било опасно, но не нарушавало правилата на етикета от онова време.

Вечерта, по време на или след вечеря, те често слушали скитащите менестрели. И не само от любов към изкуството. Било като да гледаме новините всяка вечер.

На територията на средновековния замък редовно се провеждали турнири. Противно на стереотипите, които се развиха благодарение на историческите романи и филми, това били изключително спортни състезания или организирани битки, а не дуели. Първоначално целта им била да научат новодошлите на бойното изкуство. Въпреки това, някои състезания, които симулират реални битки, могат да доведат до фатален изход, тъй като оръжията, използвани в тях, често са били реални.

Кралят на Франция Филип VI от Валуа издал редица разпоредби относно турнирите. Според неговите укази не-благородно лице, което няма военно звание, както и омъжило се за обикновена девойка, няма право да участва в празника. И ако сред зрителите е имало свадлив човек, то той е трябвало незабавно да бъде изгонен.

Искало ли ви се е да можете да посетите замък на средновековен феодал? Къде бихте отишли ​​първо?