Преди 29 години, през 1992 г., излезе филмът на режисьора Мартин Брест „Усещане за жена“. Той разказва историята на младия студент Чарли Симс, който получава работа като асистент на раздразнителния полковник Франк Слейд, който е загубил зрението си. С течение на времето тази лента става наистина култова и сцената, в която Ал Пачино танцува танго, с право се смята за една от най-чувствените в киното.
След като отново гледахме филма, ние от Поничка решихме да разберем всички подробности около заснемането му.
Тази лента е римейк на старата италианска драма от 1974 г. “Ухание в мрака”. Този филм дори е номиниран за “Оскар” в категориите „Най-добър чуждестранен филм“ и „Най-добър неоригинален сценарий“. Може би затова „Усещане за жена“ от 1992 г. има ясни препратки към Италия – това се доказва от избора на Ал Пачино за главната роля, както и името на момичето, с което танцува танго – Дона. На италиански тази дума означава „жена“.
Сценарият и за двата филма е базиран на романа “Мрак и мед” на журналиста Джовани Арпино, но оттам е заимстван само главният герой – избухлив слепец, придружен от младо момче.
Първоначално Джак Никълсън трябвало да играе главната роля на полковник Франк Слейд, но той отказал работата, след като прочел сценария. Дъстин Хофман и Джо Пеши също били разгледани.
Интересното е, че в началото Ал Пачино отказал да се снима, но след това променил решението си под въздействието на своя агент.
С ролята на Чарли също не било лесно. Мат Деймън, Брендън Фрейзър и Бен Афлек се явили на прослушване за нея, но в крайна сметка Крис О’Донел спечелил. Между другото, по-късно всички те играят заедно във филма “Училищни връзки”.
Също така се оказва, че Чарли е можел да бъде изигран от Леонардо Ди Каприо, но продуцентите са сметнали, че е твърде млад. По това време Лео бил само на 18 години.
Крис О’Донъл казва, че прослушването не е било лесно и е бил много изнервен, когато за пръв път е видял Ал Пачино. Вярно, това е, което му помогнало да се справи със задачата. Всъщност, според сюжета, неговият герой също бил притеснен пред полковника.
“Усещане за жена” бил отправна точка в кариерата на Филип Сиймур Хофман. Освен това актьорът се явявал на прослушвания 5 пъти, преди да бъде одобрен. Преди тази роля той е участвал в малки проекти в киното и работи като продавач в супермаркет, а след филма е забелязан и започва да получава покани за сериозни проекти.
Ал Пачино приема сериозно ролята си. За да играе убедително слепец, той дълго време общувал с хора, загубили зрението си в резултат на травма. Те го научили на техниките, които сами използват, за да седнат на стол, да наливат течност и т.н.
Докато актьорът работел по филма, той оставал „сляп“ дори извън снимачната площадка: не поглеждал събеседника си, не насочвал погледа си към нищо и ходел навсякъде с бастун. В резултат на това той действително е повредил роговицата на окото, защото един ден се е спънал и паднал в храстите.
От самото начало се предвиждало за Ал Пачино да бъдат направени специални лещи, които да му помогнат да играе ролята по-добре, но след това решили да се откажат от тази идея, страхувайки се, че лещите ще увредят очите му.
Ефектното възклицание на Франк Слейд “Ха!” е истински армейски боен вик, който Ал Пачино научава от истински подполковник. Всеки път, когато актьорът правел нещо както трябва, военните му казвали: “Ха!”
По време на снимките Крис О’Донъл учи маркетинг в Бостънския колеж. В деня след премиерата на филма той трябвало да завърши курсовата си работа и да се подготви за 3 изпита.
Актрисата Габриел Ануар репетирала известната танго сцена 3 седмици сама. Ал Пачино така и не се появил на репетициите. По-късно тя признава, че по време на танца Пачино непрекъснато стъпвал на краката й и едва не счупил пръстите й. Но Габриел изобщо не се обидила. В интервю тя казва: „За бога, това е Ал Пачино, не можех да се оплача. Той беше невероятно мил с мен.”
Режисьорът на филма се опитал да отдели Ал Пачино и Крис О’Донъл един от друг извън снимачната площадка. Той направил това нарочно, така че напрежението между актьорите се увеличило и те изглеждали по-убедителни в кадър. Пачино обаче прозрял този план и решил, че ще вземе младия си колега под крилото си.
О’Донъл казва, че е научил много от звездата и също така е запомнил неговите съвети завинаги. Ал Пачино го съветвал: „Никога не се жени за актриса. Винаги ще бъдеш на второ място в живота й.”
Някои от сцените са заснети в луксозния хотел Manhattan Plaza, който по това време е собственост на Доналд Тръмп. Няколко години по-късно в интервю Крис О’Донъл каза, че първоначално в сценария е имало малка сцена с участието на милиардера и тогавашната му съпруга, но в крайна сметка този епизод от филма бил изрязан.
Част от кадрите са заснети в училище “Ема Уилард”, първото женско висше учебно заведение в САЩ. По-късно в същата сграда е заснет филмът „Имперски клуб“.
Филмът получава висока оценка както от критиците, така и от публиката. Рейтингът му на одобрение е 88%, а с бюджет от 31 милиона долара, носи печалба от 134 милиона.
За ролята на полковник Слейд Ал Пачино най-накрая получава своя дългоочакван и единствен “Оскар” за най-добър актьор. Преди това той е номиниран 6 пъти, но академиците година след година лишават актьора от тази престижна награда.
Между другото, през същата година актьорът е номиниран за “Оскар” и за най-добра поддържаща роля във филма „Гленгъри Глен Рос“. Той става първият актьор, получил цели две номинации за една година и спечелил една от тях.
Тогава в интервю Ал Пачино казва, че веднага след Оскарите е изпитал най-силното чувство на срам в живота си. Факт е, че актьорът се возел в претъпкан асансьор и не обърнал внимание на факта, че статуетката му лежала точно върху дупето на известна актриса, която стяла пред него. Когато се обърнала, Пачино осъзнал какво става и почти потънал в земята от срам, казвайки: „Извинете, не бях аз, а моят „Оскар“. За щастие някой бързо разведрил обстановката с шега. Пачино не посочва името на актрисата.
За работата си във филма Крис О’Донъл е номиниран за награда “Златен глобус” за най-добър актьор в поддържаща роля. Също през 1992 г. той е включен в списъка на 12-те най-обещаващи млади актьори според годишната класация John Willis’ Screen World.
Някои критици смятат, че филмът е твърде дълъг – 2 часа и 37 минути. Нещо повече, режисьорът, сценарист и Ал Пачино искали да бъде още по-дълъг, но от Universal настоявали за намаляване. В крайна сметка студиото загуби, защото зрителите оцениха по-дългата версия повече. Била създадена съкратена версия за телевизията и за показване в самолети, но режисьорът поискал да премахнат името му от надписите.
Бо Голдман, сценарист на „Усещане за жена“, веднъж казва: „Ако филмът има поука, то тя звучи така: ако останем отворени за удивителните противоречия на живота, ще намерим сили да продължим напред“.
Най-добри цитати
– Искате ли да се научите да танцувате танго?
– Точно сега? Звучи страшно.
– От какво се страхувате?
– Страхувам се да не сгреша.
– В тангото няма грешки. Не е като в живота. То е много просто. Точно заради това тангото е толкова прекрасен танц. Ако сгрешите, просто продължете да танцувате.
– Майкъл смята, че тангото е за истерици.
– Аз мисля, че самият Майкъл е в истерия.
Няма нищо по-лошо от човек без душа. В края на краищата няма душевни протези.
– Позволете ми да не се съглася с вас, полковник.
– Не сте в състояние да не се съгласите. Имам зареден пистолет 45-ти калибър, а вие имате акне.
Винаги съм знаел кой път е правилният. Винаги съм знаел със сигурност, но никога не съм го следвал. Знаеш ли защо? Защото беше твърде трудно.
Жени … Докато ги гледате, вие живеете.
Вие не сте лош човек, полковник! Просто ви боли.
Не свивайте рамене, аз съм сляп. Запазете езика на тялото си за момичета.
– Да не би да умираш от някаква нелечима болест?
– Не, тук съм, сър.
– Знам отлично къде е тялото ти. Търся признаци на мозък в главата ти.
Имаш почтеност, Чарли. Не знам дали да те застрелям или да те осиновя.
– Какъв ти е проблемът?
– На мен?
– Според мен целият свят е на плещите ти.
Животът е танго, в което основното е движението. Ако спрете, танцът ще спре, ако спрете, животът ще спре.
Харесвате ли този филм? Как оценявате представянето на Ал Пачино – достойно ли е за “Оскар”?
