Япония е невероятно място, където учтивостта и вниманието към детайлите са изведени до крайност. Случват се и не особено приятни ситуации, но в своите истории и наблюдения потребителите, посетили тази страна, най-често си спомнят хубавите неща.
Ние от Поничка прочетохме отзивите на туристите с интерес и включихме най-неочакваните в статията.
Обслужване
След като се настаних в хотела, на следващата сутрин намерих бележка на вратата: „Моля, имайте предвид, че не е нужно да ходите на рецепцията. Йената, която сте надплатили, ще ви бъде върната по интернет. ” А това е снимка на рецепцията от друг хотел.
Съпругата ми и аз се интересувахме от дегустация на чай, но имаше само един стол. Собственикът видя и помоли да изчакаме секунда. Той изтича с всички сили към камиона на 20 метра от гишето, грабна стол и хукна обратно. “Този човек ще направи всичко, за да продаде продукта си!” – мислех си. Чаят беше вкусен и решихме да го купим, но собственикът отказа да го продаде. Оказа се, че всичко е част от някакво безплатно образователно събитие.
Веднъж на 2 месеца ходя на лекар, а след това пия чаша кафе наблизо. Последният път кимнах с благодарност на бариста. Като ме видя днес, тя се втурна към кафеварката. Тя е чакала 2 месеца! Ако след 2 месеца отново е там, тогава ще ме очаква сияйна усмивка и чаша вкусно кафе.
Мнозина са попадали в ситуация, в която не можете да носите бутилка в самолета. В Япония има машини, които сканират течностите. Те мислят за безопасността, но не искат да причиняват неудобства, затова са измислили такава машина. Аз съм от Австралия и там например служителите не се интересуват какво има в бутилката, така или иначе ще я конфискуват.
Разхождахме се с мъжа ми в Токио и решихме да отидем в художествена галерия и да си купим картички оттам. На касата имаше 3 възрастни дами, похвалихме галерията им. Те бяха толкова щастливи, че ни дадоха двойно повече картички и отказаха да вземат пари за тях. Когато изминахме няколко пресечки, 2 от тях извикаха зад нас, много задъхани. Оказа се, че сме забравили някои от картичките и те хукнали след нас, за да ни ги дадат.
Попитах за чай от сакура в магазина. Служителката донесе странен буркан. Виждайки смущението ми, тя започна да обяснява как да го използвам. Не разбрах нищо и тогава тя започна да търси видеоклипове в YouTube. Реших, че ми отделя твърде много време и продължих да пазарувам. На изхода тя ме настигна и ми подаде два листа. Отне й 30 минути, за да намери инструкциите във форум, да ги преведе и отпечата. За да мога да намеря това, което търся. Купих 2 буркана чай.
Когато работех в Токио, започна земетресение. Бях ужасно уплашен, но другите не коментираха ситуацията по никакъв начин и просто продължиха да работят. Когато дойде време за прибиране, се оказа, че железопътните линии са затворени поради бедствието. Мнозина останаха в офиса (винаги има завивки и възглавници за такъв случай), а ние отидохме на ресторант. Само собственикът беше там. Той се извини, че ще обслужва по-бавно от обикновено, тъй като сервитьорите не са успели да пристигнат поради земетресението. Бях изненадан, че подобно явление не се е отразило по никакъв начин на трудовата етика и обслужването.
Отношение към хората
Виждате ли тази търпелива тълпа вляво? Около 40 души чакаха, докато семейството ми позира за 2 минути. Случайно ги забелязах с периферното си зрение, спуснах камерата и се извиних. А те отговориха: “Не, ще ни извините, че ви караме да бързате!”
Навън беше студен декември. Един мой приятел изпусна портфейла си някъде на път за вкъщи. Тогава не говорехме японски и не можехме да се обадим в полицията, затова трябваше да го търсим сами. Половин час по-късно портфейлът беше намерен. Един възрастен господин видял как приятеля ми го изпуска, взел го, но не успял да го настигне. Той е стоял на студа 2 часа, в случай че се върне.
Никой няма да ви даде мястото си или да ви пусне напред на опашка. Дори в градския транспорт на бременните жени и на възрастните хора не се отстъпва място. Ако ги попитате, вероятно ще ви бъде отказано. По-добре да не казвате нищо, а да станете и си тръгнете, тогава те ще седнат. Само тук можете да бъдете арестувани, ако изплашите човек с предложение да му помогнете с багажа.
Забелязахме, че винаги има шумомер в строителните зони, така че работата да не създава твърде много шум. Също така, ако строителна площадка пречи на движението по тротоара, тогава ще има специален човек, който ще се извинява на всички за неудобството.
Стояхме на светофар с моя приятелка японка. Беше неделя, наоколо нямаше хора и коли. „Защо просто не минем на червено?”, попитах. „Не, чакаме малкия зелен човек“, отговори тя. “Но защо?”- чудех се. Тя се усмихна и попита: “Ами ако едно дете ни наблюдава?”
Въпреки любезността си, те са толкова свикнали с блъсканицата в градския транспорт, че няма да се извинят, ако се блъснат във вас. Нещо повече, ако бързат, дори могат да ви бутнат в гърба, да го използват като опора и т.н.
Япония е страната на автоматите, където можете да намерите почти всичко. Един ден отидох да си купя питие и намерих този странен пакет, в който имаше 900 йени (около 8 долара). Очевидно някой е забравил да си вземе рестото от 1000 йени. Следващият купувач внимателно е събрал монетите в торба, написал е бележка и ги е прикрепил към машината, за да може човекът да се върне и да ги вземе.
Дълго време ме преследваше мъж. Предположих, че съм изпуснал нещо и той иска да ми го върне. Но грешах: дишайки тежко и с думите „това е за теб!“ той ми подаде 24 пакета тоалетна хартия. После се поклони дълбоко и избяга. Вероятно мнозина не биха могли да разберат защо един чужденец се нуждае от толкова много.
Публикувах тази снимка на маратонките си във Facebook. На сутринта шефът ме дръпна настрана и се опита да ми даде нови обувки. Не ги приех и той ми даде пари, като каза, че е за рождения ми ден, който е след половин месец. Сложих ги в портфейла си. На рождения ми ден той ми подари нов портфейл. Моят, очевидно, не изглеждаше много представителен.
Наближаваше Нова година, а аз работех на последната смяна в магазина. Редовен клиент влезе и купи нещо. След като плати, той неочаквано се поклони и каза: „Благодаря ви за услугата тази година. Желая ви всичко най-добро и очаквам с нетърпение да се видим следващата! ”
Други
Харесва ми, че в много ресторанти трябва да си събуеш обувките. През лятото дават студени мокри кърпи, а през зимата – топли.
Момичетата тук са много сладки. Често виждам западни момчета да се разхождат из Токио и разбирам какво се случва в главата на им, когато ги погледат. Без излишно тегло, сладка рокля.
Живял съм в малък град и много от японците никога не са виждали чужденец там. Всеки ден минавах покрай детската градина и тълпа деца ме гледаха изненадани. Усмихвах им се, но те се страхуваха от двуметровия брадат чичо (мен). След това караха най-смелия да поздрави. Отговарях. През следващата седмица всеки от тях лично ме поздрави. Веднъж се подхлъзнах и паднах, всички изтичаха и най-малкото момиче попита: „Гигант, добре ли си?“
Забелязах, че седалките на автобусната спирка са монтирани с гръб към пътното платно. Изглежда неудобно да се следи идва ли автобуса, но не и в Япония. Първо, тук е много тихо, ще чуете дали се приближава нещо по-голямо от лек автомобил. Също така автобусите пристигат точно по разписание: не е нужно да чакате да се появи на хоризонта, просто трябва да изчакате подходящия час и автобуса ще бъде там.
За тези, които смятат японците за светци. Един приятел си взимал душ, когато някой позвънил на вратата му. Отворил и видял полицай. Оказало се, че възрастен съсед се е оплакал от него, защото пее под душа.
Ако наемате апартамент в Япония, тогава бъдете готови да бъдете „ограбени“, когато заминете. Малко мазно петънце на тапета може да ви струва около $ 100. Всъщност има около 20-30 слоя от този тапет. И това е само едно малко нещо, все още има много от тях. Те ремонтират почти целия апартамент след всеки гост.
Улиците в Япония са толкова чисти, че дори има риби, плуващи в каналите.
През нощта полицията ме спря и поиска паспорта ми. Не го носех, затова първо ме заведоха да си го взема и после се върнахме на първоначалното място. Дадоха ми формуляр за подпис, в който се казваше, че греша, че не нося паспорта със себе си.
Бихте ли искали да посетите Япония? Какво харесвате най-много в техните особености и традиции?
