Обичаме киното, защото ни позволява да избягаме от проблемите, които ни очакват в реалността. Но понякога магическият свят на илюзиите започва да ни напряга, защото е твърде далеч от реалността. Например филмовите герои винаги говорят и пишат правилно и ако получат писмо, то се отваря толкова лесно, сякаш никой изобщо не го е запечатал. И това не са всички клишета, които дразнят интернет потребителите.
Когато филмовите герои пишат на компютър или лаптоп, те никога не допускат правописни грешки. И оформлението никога не се обърква. И разбира се, те не изтриват половината от изречението, за да започнат да пишат отново, поради факта, че са поставили грешна буква. Като редактор това наистина ме дразни.
Ако героят сънува, че целува красива жена, винаги го ближе домашен любимец.
Хората прекарват цялото си време в кафенета (на практика живеят там), поръчват си храна и се смеят ден и нощ, без да се притесняват за работа или други ежедневни дейности.
Ако едно момиче се кара с вас в реалния живот и вие я целунете, за да й затворите устата, тя вероятно няма да го оцени.
„Трябва да защитя този човек, така че ще го оставя да не осъзнава опасността, в която се намира.”
В историческите филми винаги има феминистка, която трябва да е родена в XXI век. Типичните й реплики са: „О, Елизабет Александра Виктория, скъпа, защо трябва да носим тези ужасни, потискащи неща?“ Литературата от XIX век често включва подобни герои, като Джейн Еър, Хелън Греъм, Елизабет Бенет или Джо Марч. Но те популяризират прогресивните си идеи, използвайки езика и идеалите на своето време, а не на нашето, и това е много по-вълнуващо. За жена от миналото нейната реалност е нормална. Корсетът може да изглежда неудобен за нея, но тя би си помислила „Искам по-удобен корсет“, а не „Корсетите са инструмент на патриархата и всички жени трябва да са свободни от тях“.
Всеки път, когато хората пуснат нещо на запис, било то аудио, видео или каквото и да е друго, те винаги могат да превъртят напред или назад до правилното място с идеална прецизност.
Телефонът им звъни само за да придвижат сюжета напред.
Ако момичето, което главният герой харесва, не отвърне със същото, той я преследва, докато тя накрая се влюби в него. В реалния живот младата дама вероятно би се обадила в полицията.
Всяко писмо се отваря лесно чрез обръщане на горния капак на плика, сякаш никога не е бил запечатан. Никой никога не къса или реже плик.
Плавен, остроумен и добре изработен диалог, в който героите никога не заекват, мърморят или забравят думи.
Грозните момичета веднага стават популярни, щом свалят очилата си.
Винаги има парк до жилищен блок, ресторант или офис сграда. Дори в Манхатън.
Хулиганите винаги са членове на училищния спортен отбор (обикновено футболен).
Всеки гимназист, който носи суитчър, е пълен глупак.
Разбирам, че актьорите се въртят драматично един около друг по време на разговора, за да направят сцената по-динамична. Но в реалния живот хората не правят това. Представете си, че разговаряте с приятеля си и той просто започва да кръжи около вас по средата на разговор. Сигурно си мислите: „Къде отиде? Какво става?”
Писна ми от фразата “Събираме екип от хора със специални способности”.
Почти в никой филм няма завеси. Героите се събуждат от ярка слънчева светлина в идеално чисти спални.
Когато влюбена двойка влезе в къща или апартамент, тя практически унищожава всичко наоколо по време на целувки.
Къщата е пълна с деца, но обзавеждането е в оригиналния си вид. В реалния живот винаги ще има някакви пръснати играчки и най-вероятно мебелите ще бъдат счупени.
Красивата успешна жена не може да привлича мъже, защото е непохватна.
Един астронавт се нуждае от вътрешно осветление в шлема, за да показва лицето на звезда за милиони долари всеки път, когато той или тя се появи на екрана.
Кои филмови клишета ви дразнят най-много?
