Боклукът за един е истинско съкровище за друг. А антиките, които могат да бъдат намерени на битпазари, на тавана на баба или под дъските на новопридобитата къща, често попадат и в двете категории. Но най-важното е, че тези неща стоплят душата със своята история.
Ние от Поничка можехме да прекараме часове в разглеждане на нещата на битпазарите, но вместо това решихме да разберем какви находки споделят хората онлайн.
„Прабаба ми е рисувала своите учители през 1924 година. Намерих го в нейната училищна тетрадка”
„Стилът им на облекло е от 1840-те, така че няма нищо общо с това, което хората са носили през 20-те години. Всъщност това не са учители, а герои от “Посмъртните записки на клуба “Пикуик”” на Дикенс. Вероятно е прочела историята и ги е нарисувала така, както е мислила, че изглеждат.
„Купих я от местен антикварен магазин.“
Той е толкова сладък. Мисля, че трябва да бъде заобиколен от топли и меки шоколадови бисквитки.
Боли ме да си мисля, че някой спокойно е дал тази чиния. Прекалено сладка е, как смеят?!
“Намерих тази катарама за дамска рокля с металотърсач.”
Бих я датирал между 1900 и 1915 година.
„Покана от 1925 г. за наблюдение на слънчево затъмнение със специални очила“
“Първият подарък, който прадядо ми е купил на прабаба ми преди почти 100 години.”
„Купих тази рокля от 50-те само за 9 долара“
“Вратовръзката от 1950 г. има препоръка с какво да я носите.”
„Носете с тъмносив или кафяв костюм.“
„Баба ми пазеше и беше поставила в рамка валентинките си, които е получила във 2 клас около 1924 г.“
„Държа в ръцете си красиво английско сребърно огледало от 1906 г.“
„Комплект игли, които намерих при баба ми“
„Диван от 70-те с вградено радио в подлакътника“
Усещам тази бодлива материя през десетилетията.
„Баба и дядо имат маса от 1793 г.“
“В тази книга по химия от 1897 г. елементите са изброени в списък, а не в периодична таблица, защото тя все още не е популяризирана.”
“Имам смокинг, който е на 100 години.”
Всяка част идва от различни места. Например, купих сакото през интернет, жилетката – от антикварен магазин, папионката и ризата – също. А мой приятел ми даде значката от Първата световна война.”
„Касата за мляко на дядо ми, която използва от 1930 г.“
“Флакон от парфюм Opal, закупен в Канада”
„Черно-бял преносим телевизор от 70-те години, който купих само за 20 долара. Все още работи.“
„Купих това винтидж яке само за 6 долара като костюм за Хелоуин и тогава разбрах, че струва около 1000 долара“.
„Наследих антична клетка за птици“
„Под дъските на къщата ни открих вестник от 1928 г.“
„Намерих поредицата от книги “Nordic Flora” от 70-те. Такива красиви илюстрации”
Имате ли нещо миналото, което е много скъпо за вас?
