Правенето на запомнящи се подаръци е талант, който можете да развивате в себе си безкрайно. Капка въображение, малко внимание към детайлите и щипка творчество – и сега пред любимия ви човек не стои банален плик с пари, а оригинален подарък, който ще бъде запомнен за цял живот.
Ние от Поничка сме сигурни, че в живота на почти всеки човек е имало поне един такъв подарък, който няма да изтриете от паметта си дори след 20 или 40 години. А в края ще намерите бонус – история за подарък, оставил незаличима следа в сърцата на няколко души наведнъж.
„Съпругът ми ми подари това. Плаках толкова много, че безнадеждно развалих грима си.”
„Прибрах се от командировка и съпругата ми беше подготвила изненада за мен. Опитваме от векове. Най-добрият подарък, който съм получавал!”
„Реших да направя оригинален сватбен подарък на приятеля ми. Купих тухла и след това я срязах и сложих вътре Kinder с подарък (пари)”
„Имам най-добрата съпруга в света! Аз съм изключително сдържан човек и е много трудно да ме изненадате. Но тя го направи! Познайте кой ще бъде изяден първи”
„Играя компютърна игра със 75-годишна дама от Айдахо повече от 3 години, но никога не съм я виждал. Тя ми изпрати най-невероятния сватбен подарък!”
Това е колекция от различни семена.
„Съпругът ми ми подари пътуване до Европа, за да мога да посетя семейство си, което не съм виждала от 20 години“
“Много интелигентен програмист и добър човек напуска приятелската ни компания.”
„Получих мощен телескоп за 38-ия си рожден ден. Аз съм за мащаб.”
„Родителите ми ушиха по едно одеяло за всеки внук, майка ми го нарече„ зестра “. Татко направи шаблон и изряза парченцата, а мама ги уши.”
„Това е подаръкът, който подарих на приятелката си за Нова година.“
„Имам стар приятел, най-старият ми приятел. Познаваме се от около 30 години. Спомних си, че е любител на часовниците и попитах дали иска да ми продаде нещо от колекцията си”
„Дъщеря ми поиска таблет за рождения си ден… Обикновено, когато поиска нещо, тя знае, че най-вероятно ще го получи. Но този път ще накарам сърцето й да трепне!”
„Получих подарък от колегите си за рождения си ден. Беше ужасно приятно. Точно копие на моя инструмент ”
„Родителите ми ми подариха 30 тона чакъл за рождения ми ден. Най-добрият подарък. Обичам ги”
„Баща ми направи този подарък за дъщеря ми със собствените си ръце. Радостта й беше неописуема”
„Странен ръчно изработен подарък от най-добрия ми приятел. И нека Силата бъде с вас!”
“Най-добрият подарък е ръчно изработен!”
„Цял живот мечтаех за торта за рожден ден с Барби. Утре ставам на 39 години и съпругът ми реши да ми направи тортата от моите мечти.”
„Съпругът ми работеше като хирург. След операцията много пациенти му благодаряха за лечението: носеха сладкиши, шоколад. Но ще помня този подарък в продължение на много години.”
„След изписването дъщерята на пациента подари на мъжа ми тази малка картина от натрошени сухи листа, която е направила със собствените си ръце, с надпис на благодарност на гърба. Изминаха много години, съпругът ми вече е пенсионер, но картината все още виси на стената ни. И когато трия праха от нея, си спомням момичето, което вложи толкова топлина в тази работа и се надявам, че баща й е добре… ”
„Тази година родителите ми отпразнуваха 30-ата си годишнина от сватбата. Написах им книга, направих илюстрации. Отпечатах я в малко издание и им я подарих”
Бонус: подарък, който определено никога няма да бъде забравен
Родителите ми са се развели, когато съм нямала годинка. Останала съм при баща си. За двете баби, прабаба, двама дядовци, чичо и татко, аз бях нещастно изоставено дете и затова израснах на пиедестал, обичана и разглезена. Те ме възпитаха в светлите идеи за справедливост и доброта. Веднъж подарих велосипеда си на едно момче. Другите деца в двора не му позволяваха да кара, чувствах се наранена заради него. Той беше от много бедно семейство, потиснат и много плах. Не можеше да повярва, когато му казах, че няма нужда да ми го връща. Такава радост! Той веднага потегли с момчетата – сега беше готин!
Показателно е, че знаех, че ще ми се скарат.
Дядо ми ми повтаряше триста пъти: „Не можеш да бъдеш добра за чужда сметка“. Обаче бях сигурна, че баба ми ще помогне.
Седим на вечеря и звънецът на вратата звъни. Татко отиде да отвори. Там стояха това момче и баща му. Момчето беше зачервено и уплашено, цялото в сълзи. – Този негодяй е откраднал колелото ви и настоява, че му е подарено. Дойдохме да го върнем и да се извиним – казва бащата. Цялата изтръпнах, поне да бяхг предупредила. Коленете ми вече трепереха! И тогава се появява дядо ми. – Да, подарено е.
За нашето момиче не е подходящо момчешко колело, тя винаги пада. Отдавна разглеждаме женска рамка. Решихме да дадем това на вашето дете. Като цяло приключихме темата. Те си тръгнаха, а аз прегърнах дядо си за краката и плаках така, че не можеха да ме успокоят. Това беше дядо ми.
Кой е най-запомнящият се подарък, който някога сте получавали или подарявали?
