Животът ни е изграден от добри и лоши моменти. Понякога има ситуации, когато всичко върви много зле и незначителнитете неща всъщност могат да ни доведат до крайна степен на раздразнение. Но когато нещо се опита да съсипе настроението ви: хора, животни, метеорологични условия, трябва да вярвате, че след тъмнината винаги изгрява слънце.
Всички сме хора и ние от Поничка също сме имали провали, никой не е имунизиран от това. Героите от нашата колекция събраха сили, изхвърлиха негативизма в интернет и животът им веднага стана по-забавен. И като бонус открихме няколко ярки истории на потребители, които просто са разстроени до сълзи.
1. „Какво поисках и какво получих. Струваше 150 долара. А къде е справедливостта?”
2. “Току-що разбрах, че това не съм аз… Родителите ми купили рамка със снимка и тя беше поставена на стената в продължение на 10 години.”
- По-лошото е само, ако го обичат повече.
- И все пак му изпращат 5 долара за рождения ден всяка година.
3. “Шкафът реши, че е време да се счупи и да се срути в момента, в който инсталирах чисто нов керамичен котлон.”
4. „Днес се качих на лодка без слънцезащитен крем и сега имам това, което наричам „лигавник на болката““
5. “Върнах се на мястото си, след като отидох до тоалетната”
6. “Почистих плочките с уред под налягане”
7. “Това се случва само когато вече съм ядосан.”
8. “Ножът ми се счупи, докато се опитвах да отрежа динята, която току-що купих, за да разбера, че е развалена.”
9. “Днес излязох навън, исках да отида на работа и установих някой ми е откраднал гумите… Весела Коледа!”
10. „Домашна работа за утре: Само едно упражнение“
11. “Трябва да се върна в леглото, само ще става по-зле.”
12. “Но доставката беше безплатна”
13. “Детето отвори кутията с перфектно сортирани мъниста с главата надолу.”
14. “Казаха ми, че няколко кашона са паднали в склада.”
15. “Срам за онзи, който е увил буритото ми.”
16. “Жена ми каза да измеря вратата, но аз й отговорих, че всички врати са с еднакъв размер.”
17. “Дървената дръжка на ножа ми всъщност е просто стомана.”
18. “Опитах се да изпера възглавниците, но те избухнаха и сега пералнята ми е натъпкана с лепкава синьо-зелена купчина.”
19. “Вечеря, която съпругът ми готви в продължение на 3 часа”
20. „Направих къща от меденки вчера. Отидох на обяд и като се върнах, намерих това. Честита 2020″
- Счита ли се това за природно бедствие?
- Застрахователната компания взе решение: нападение от куче.
“А тук е виновникът за унищожението.”
Бонус: потребителски истории
- Вчера със жена ми и тъща ми отидохме на вилата да полеем насажденията – „защото е +30 градуса“. Опитах се да покажа прогнозата за времето с гръмотевична буря и порой, но не се получи. Е, добре, включих помпата, напълних бъчвите и в продължение на 2 часа слушах какъв лентяй съм, тъй като не тичам с тях с лейка в ръце. Точно в 21 ч. започна гръмотевична буря и за един час всичко беше във водни потоци и локви. Жена ми и тъща ми отбелязаха лошото време, но аз се обиждам, че ме нарекоха лентяй. И ги предупредих с прогноза в ръка.
- Решено беше първата среща на съучениците да се проведе в доста скъп ресторант. В 19:00 часа 17 човека вече седяха на масата. Всеки избра по-вкусни ястия и по-евтини напитки. В един момент едно момиче, което харесвах още от 5-ти клас, се обърна към мен и попита: „Можете ли да помолите готвача да не добавя сусам в тази салата?” Да, в тази прекрасна вечер бях на смяна като сервитьор и съученици ми седнаха на маса в моята зона.
- Бабата и дядото на нашия 3-годишен син му подариха радиоуправляем джип. Колата обикаляше из целия апартамент, като се блъсна във всички ъгли и крака на мебелите. Когато някои части от джипа паднаха, предложих на мъжа ми да махне колата засега и да я върне, когато детето порасне. Съпругът ми отговори доста остро: „Не пипай, нека си играе“. И той разказа своята история. “Чичо ми работеше в завода на КамАЗ и те имаха магазин, който произвеждаше сувенирни продукти – модели КамАЗ. Копия на истинските тежки камиони. Чичо ми ми подари първия модел, когато бях на 7 години. И ми подаряваше нов за всеки рожден ден. И когато чичо ми си отидеше, майка ми взимаше камиона и я прибираше в бюфета с думите: „Не го пипай, ще го счупиш. Като пораснеш, ще ти го върна.” Те стояха в бюфета – 7 камиона КамАЗ. Върнах се от армията и открих, че ги няма. “Майко, къде са камионите КамАЗ?” А тя: “Дадох ги на племенника си, ти пак не си играеше с тях.”
Как се справяте с емоциите, когато нещата не вървят по план?
