М. Димитрова
Местата за съхранение на стари вещи са вълшебно място, където можете да откриете редки съкровища. Това могат да са тавани, балкони, гаражи… А понякога и битпазари. Някои съкровища събират прах с години, докато щастливците не попаднат на тях.
Ние от Поничка сме сигурни, че вещите от времето на нашите родители и баби и дядовци са истинска машина на времето, за която много хора мечтаят.
„Открихме го в гардероба за спално бельо на мама…“
Надписът върху етикета: „Декември 1979 г.“
„Открих специално винтидж бельо на Victoria’s Secret. Все още е с етикета! Мисля, че е опт 1980 г.“
„Разчиствахме килера на възрастен роднина, намерихме прибори от времето на СССР. Това са лъжици от мелихиор.“
- Съпругът ми е готов да стори престъпление за такава лъжица. Вкъщи има 2. Пази ги като скъпоценен камък.
„Италия. Приключих с възстановяването на шкафчето за конци от шивашкия магазин на баба ми. Оригиналните макари от 60-те години все още са в перфектно състояние.“
„На 25 съм, наемам апартамент. Мама дойде, видя, че имам само 3 кърпи и каза: „Ще ти дам нова, имам в наличност“.
„На следващото посещение ми носи това. Каза, че е от майка й, а тя я е получила от своята майка. Прабаба сега е на 94 години. Страхувам се да си представя на колко години е тази кърпа.“
„Живея в Испания. Реших да разчистя задната стая на къщата. Сред всички редки предмети беше и тази състезателна писта“
„Влязох в местния eBay, където открих приблизителната цена на играчката. Цената беше впечатляваща – 250 евро за трасето и още 30-40 за всяка кола ”.
„Попаднах на играчката си в дома на майка ми. Завъртях я в ръцете си, търколих я по дивана… Дори скърцането на колелата е същото. От детството. Серьожа, 33 години“
„Разкопчах едно копче и усетих, че атмосферата на Ив Сен Лоран идва директно от нея. Обичам да комбинирам дамско и мъжко облекло“
„Баща ми не знаеше къде да сложи големите възглавници. „Защо спя на малка възглавница, която се разточва на палачинка, когато има големи?“ – помислих си.
„Октомври 1979 г.“.
„Попитах баща ми дали изобщо имат калъфки за тези възглавници. Да, казва той. Бели, нови. Той сложи една върху възглавницата и ми я носи с етикет в зъбите. По вида на етикета веднага разбрах, че това са артефакти от времето, когато родителите ми не са се познавали.“
„Този пръстен от чисто сребро със знака на мира някога е принадлежал на прапрабаба ми. Живяла е известно време в Калифорния и Невада.“
„Всичко тук е винтидж, с изключение на ботушите. Искам също да намеря жълт клъч“
„Дядо ми беше собственик на тази красота дълго време, той ми я даде преди 10 години. Професионално смила кафе на зърна“
„Живея в 120-годишна къща в Санкт Петербург. Докато премахвах стара газова печка, попаднах на това. И почти пролях сълза. Кибритените кутии дори миришат така, както в миналото.“
„За пръв път обличам тази великолепна винтидж рокля.“
- Изглежда страхотно благодарение на вашата фантастична прическа.
„Разболяхме се цялото семейство. Термометърът е един за всички, неудобно е. Беше решено да се рови из апартамента, намериха този старец“
„Дядо ми е намерил това в полето, когато е бил на 17 години, това е около 1955 г.“
- Това е часовник, окачен на плитка от човешка коса. По време на Първата световна война за офицерите било трудно да държат оръжия и голям джобен часовник, който се използвал за отброяване на времето преди атаката. Така че часовникът бил вързан на китката на лявата ръка.
- Вероятно е от началото на 1900-те години. Преди изобретяването на фотографията. А косата на любимата се е смятала за много личен сувенир.
„Мисля, че бях вдъхновена от Дита фон Тийз“
„Качих се на тавана. Сред боклука под формата на разглобени легла, играчки и бабини обувки открих бащата на съвременните електрически камини от 1987 г. “
„Намерихме го на тавана: нов, в кутия, с пакет карти към него. Кой е имал такова нещо в детството?“
На снимката има играчка „Stereomat“, произведена в ГДР с набор от слайдове.
Какви спомени от миналото сте откривали на тавана или в килера? Споделяйте снимки!
Последно обновена на 22 септември 2021, 05:18 от Иван Петров