Да бъдеш родител не е лесна работа. Децата се нуждаят от много внимание и грижи и в същото време могат да се държат абсолютно отвратително. Понякога толкова се уморяваме, че ни се иска да се скрием под завивките и да не излизаме. Но в същото време децата са тези, които могат да ни подарят идеалните щастливи моменти, без да полагат никакви усилия.
Ние от Поничка открихме много доказателства, че да си родител е феноменално готино. Дори от един поглед към снимките, споделени от горди мами и татковци, най-тъмният ден става по-слънчев, а лошото настроение изчезва като лед във вряща вода.
“Моята 3-годишна дъщеря улови първата си риба днес.”
„Спи спокойно. Никога не съм искал да имам деца, но той разтопи сърцето ми.”
„Днес имах много тежка 12-часова смяна. Когато се прибрах, там ме чакаше подарък от доведената ми дъщеря.”
„Синът ми видя сняг за първи път.“
„Никога няма да бъда толкова готина, колкото моята 3-годишна дъщеря, която влиза в детската градина.“
„Моите момичета ми направиха косата за фотосесия.“
„Когато бях дете, баща ми и аз правехме млечни шейкове през цялото време. Днес с дъщеря ми споделяме първия си млечен шейк.”
„Донесох бебето в стаята на по-големия му брат, за да се събудят един друг.“
„Вместо това те приеха еднакви пози и продължиха сладко да спят.”
„Да ходя на къмпинг с дъщеря ми е една от любимите ми бащински задължения.”
„Направих снимка на сина ми, когато се качи на влакче за първи път.“
„Много съм горд, че дъщеря ми се учи да рисува.“
„Реакцията на дъщеря ми, когато вдигна малката си сестра. Оказа се, че бебето е много по-тежко от куклите, на които е тренирала.”
„Когато бях тийнейджър, не ми беше позволено да играя Dungeons & Dragons. 30 години по-късно аз и синът ми започваме нашето пътуване в света на тази игра.”
„Дъщеря ми е отгледала свой собствен слънчоглед и е много горда с него. Също като мен.”
„Вечерята, която ми донесе синът ми.“
„Когато бера ябълки с моето двегодишно дете, нейната чиста радост ме изпълва с щастие.”
„Аз съм фотограф. Тази седмица моето семейство и аз пътуваме до националните паркове. Преди да си тръгна, дадох на сина си първият му „истински“ фотоапарат.
„През цялото пътуване той ми задаваше въпроси и изучаваше. Толкова е страхотно да споделя нещо, което обичам толкова много, с някой, когото обичам още повече.”
„Дъщеря ми чете приказка на телето си.“
Кои моменти от родителство ви карат да се усмихнете?
