Тийнейджърка се отказва от новородения си син и го изоставя в болницата малко след раждането. На следващия ден от болницата се обаждат на майка й, за да кажат, че детето е изчезнало и че знаят кой е виновен.
Емили Хенсън беше само на 18, когато забременя от приятеля си Шон. Когато Шон научи за бременността, той нямаше търпение да поеме отговорността, но майката на Емили, г-жа Хенсън, която беше главата на семейството им и имаше думата по всички въпроси, реши друго.
— Нелепо е тийнейджърка да отглежда дете! Няма да задържим бебето! — заяви тя.

— Но мамо! — възрази Емили — Според лекарите е твърде късно за аборт! Освен това не искам да изоставя детето си!
— Извини ме? — Г-жа Хенсън й хвърли неодобрителен поглед. — Ти не си отговорна, скъпа! Знаеш ли какво, винаги има решение за всеки проблем. След като родиш това бебе, ще го оставим в болницата! — каза тя твърдо.
И Емили, и баща й се противопоставиха на идеята, но в крайна сметка волята на г-жа Хенсън триумфира още веднъж. Тя накара Емили да скрие бременността си от всички и прекъсна всякакъв контакт с Шон. Емили не искаше да прави това, но нямаше голям избор, защото все още разчиташе финансово на родителите си.
Месеци по-късно, когато бебето най-накрая се роди, Емили плачеше, докато държеше новородения си син в ръцете си, чувствайки се виновна, че го дава за осиновяване.
— Толкова съжалявам, скъпи — прошепна тя и очите й се насълзиха. — Виждам те за първи и последен път. Надявам се да простиш на мама за това.
Скоро след това Емили напусна болницата и остави бебето си там. Но на следващата сутрин персоналът в болницата установи, че бебето липсва. Те се обадиха на г-жа Хенсън, за да я информират за това, и обаждането я събуди от съня й.
— Съжалявам, че ви безпокоя толкова рано, г-жо Хенсън — каза лекарят на Емили — Но вашето внуче е изчезнало от болницата! Смятаме, че знаем кой стои зад това, така че, моля, елате в болницата възможно най-скоро!
Г-жа Хенсън беше много разстроена.
— Как може детето просто да изчезне така? Джош, хайде, трябва да… — Докато затваряше телефона, тя забеляза, че страната на съпруга й е празна.

Тя го търсеше навсякъде и го викаше, но той не отговаряше. Емили също не се виждаше никъде. Тогава г-жа Хенсън си спомни думите на доктора. „Смятаме, че знаем кой стои зад това…“
— Няма начин! Не може да са те! — Тя набързо се облече и отиде в болницата, където откри, че лекарите са уловили на охранителните камери г-н Хенсън да напуска болницата с бебето. Медицинска сестра му беше подала бебето.
В този момент кръвта на г-жа Хенсън кипна.
— Как можа да направи такова нещо?
Преди да се обадят на г-жа Хенсън, болничните власти вече бяха уведомили полицията, така че бяха нащрек за Емили, г-н Хенсън и бебето. За щастие на г-жа Хенсън, до вечерта полицаите ги проследиха. Те бяха в дома на Шон.
Когато г-жа Хенсън пристигна там с полицията, тя беше вбесена. Но този път тя нямаше да бъде толерирана.
— Няма да се откажем от детето, Лора — каза г-н Хенсън. — Ако ще ни принуждаваш отново, забрави! Полицаи, жена ми притиска дъщеря ми да се откаже от бебето, но аз и дъщеря ми не искаме това! — Емили кимна и заяви, че не иска да изостави детето.
Полицаите предупредиха г-жа Хенсън, че не трябва да насилва Емили така, защото тя е на 18 и може да взема решения сама. Това още повече вбеси г-жа Хенсън.
— Не забравяй какво решихме, Джош! Няма да позволя на бебето да остане в моя дом! В крайна сметка тази къща е моя! Аз я притежавам!
— Добре тогава, Лора — каза г-н Хенсън. — Можеш да живееш там сама, защото се развеждам с теб! Писна ми да вземаш решения вместо нас. Емили трябваше да открадне детето си и да избяга от болницата като крадец! Писна ни от твоята упоритост. Сбогом, Лора!

Г-жа Хенсън не можеше да повярва, че е третирана по този начин. Но нейната арогантност не й позволяваше да види глупостта си. Тя изхвърча от къщата и с радост подписа документите за развод, които г-н Хенсън й изпрати по-късно.
Докато траеше бракоразводното дело, г-н Хенсън и Емили останаха с Шон. Шон и Емили бяха щастливи да бъдат отново заедно и да имат бебето си.
В резултат на развода им г-н Хенсън имаше право на половината от имуществото им като справедливо споразумение, но вместо да се премести обратно в дома с г-жа Хенсън, той реши да даде под наем част от него, против волята на съпругата си. След това се премести при Шон и Емили в новия им дом с внука си Албърт.
Междувременно г-жа Хенсън се измори от наемателя на г-н Хенсън, Крис, който преследваше музикална кариера. Музикалната му „практика“ беше всичко друго, но не и поносима за жената, а тя не спираше да се оплаква, че получава главоболие заради него. Кармата сякаш я беше настигнала.
Какво можем да научим от тази история?
Децата имат право да решават сами. Г-жа Хенсън винаги налагала решенията си на Емили, докато Емили не осъзнала, че е погрешно и решила да се освободи от нея.
Бракът е партньорство и се разпада под господство. Г-н Хенсън беше уморен жена му да взема решения вместо него през цялото време, така че той реши да спре това. Той се разведе с нея и заживя по-щастливо със семейството на дъщеря си.
Този разказ е вдъхновен от историята на нашия читател и е написан от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на [email protected].