М. Димитрова
Всеки родител може да си спомни повече от дузина истории за собственото си дете, което го е смаяло с внезапни заключения и забележителна изобретателност. А някои майки и татковци споделят подобни преживявания с целия интернет, карайки ни да кажем: „О, колко познато“.
Всеки път, когато ние от Поничка си мислим, че сме подготвени за всякакви трикове, с които нашите деца могат да ни изненадат, изведнъж осъзнаваме, че не сме. Просто прочетете какво се случва.
Аз: Изваждам една чаша, на която пише „Най-добрият татко на света“.
Моята 9-годишна дъщеря: „Татко?“
Аз: „Да?“
Дъщеря ми: „Открадна ли я?“
Моят 7-годишен син яде пица и крещи, че е гореща с обвинителен тон: „Ти си виновен! Твърде вкусна е и нямам търпение!“
В училище синът ми получи задачата да направи карта на необичайна страна. Измисли и нарисува Котландия.
Миналото лято дойдоха монтажници да сглобят мебели, водеха момченце на около 10 години, а то имаше куфар с детски инструменти. Хлапето помага, подава, държи, работата върви. След 2 часа момчето каза, че си е играло достатъчно и иска да се прибере. Мъжете го пуснаха да се прибира, той си тръгна и аз питам единия: „Как ще се прибере, ако сте пристигнали с микробус?“, а той с недоумение отговаря: „Откъде да знам?“ Питам го: „Той не е ли ваш син?“, отговаря: „Мислех, че е ваш.“ Смутих се… Кое е това дете, откъде дойде и как влезе с тях?
А след няколко дни това дете ме поздрави пред блока, сякаш нищо не се е случило. Оказа се, че е наш съсед и видял как монтажистите влачат дъски от буса до входа…
Имахме едно момче в музикалното училище, което по време на изпита каза на комисията за подбор: „Благодаря ви, че дойдохте да ме слушате.
Дъщеря ми отказва да сложи нощна пелена със спяща котка, докато не я „събудя“.
Стоя на касата, пред мен е момченце на 7 г. Купува чипс и лимонада, но не намира парите си. Казвам на касиерката: „Ще платя“. Тя свива рамене и взима банкнотата, момчето се разстрои: „Взех пари, изчислих предварително колко ми трябват…“ Казвам: „Не се притеснявай, върви си“. Излязох от магазина, прибирам се, а отзад чувам викове: „Чичо, чакай, намерих ги!” Онова момче дотича и ми бута пари: „Намерих ги! Прибирам се и виждам – лежат на пътя, паднали са от джоба ми. Ето, вземи, благодаря!“ Взех ги, разбира се. Но на касата си помислих, че нарочно губи време, за да му плати някой.
Аз: „Момичета, бъдете учтиви.“
Моята 9-годишна дъщеря: „Ние се държим учтиво.“
Аз: „Но ти каза, че ще откраднеш душата на сестра си.“
Дъщеря ми: „Щях да го направя учтиво.“
Бях толкова горд, че синът ми изяде целия си обяд. И тогава видях това.
В навечерието на Коледа децата ми включили камерата на телефона си и го скрили. Те си признаха едва след няколко години. Жалко, че не е запазено видеото, на което аз на пръсти с главоломна скорост хвърлям подаръци под елхата, докато те гледат фойерверките в двора.
Карам 7-годишния си син на уроци:
– По-бързо! Закъсняваме!
– Това е максималната ми скорост, така че благодаря за безполезната информация.
Не ми харесва, че на 7 години вече е толкова ироничен. Какво следва?
Племенницата ми хапва по една хапка от всяка бисквитка, защото „всички са различни“.
Синът ми построи замък от възглавници, качи се вътре и извика: „Царството умира от глад! Донесете банан.“
Моята 5-годишна племенница видя син елен на ризата ми и каза: „О, това е елен момче!“ Аз: „Може да е момиче. Момичетата също обичат синьото. Тя ме погледна и каза: „Казах, че е момче, защото има рога“. Вземете дипломата ми.
Моят 6-годишен син рисува без прекъсване от 3-годишен. Днес той ми донесе своя автопортрет, който направи, гледайки се в огледалото. Нямам думи.
Случай днес на входа. Малко момиче дойде от училище и звъни на интеркома. Женски глас: „Кой е там?“ Момичето отговаря: „Доставям петици!“
Дъщеря ми каза, че няма търпение да има собствени деца. Попитах защо, а тя ми отговори: „За да ми носят от съседната стая нещата, които ми трябват“.
И вашите деца ли ви удивяват със своята непредсказуемост?
Последно обновена на 8 декември 2022, 07:17 от Иван Петров