Ако се замислите, световното кино не ни представя чак толкова много филми, които категорично се считат за отлични (както сред критиците, така и сред обикновените зрители). Но има и филми, които имат всички предпоставки да станат култови, но нещо се е объркало. Наскоро потребител в Интернет попита другите за примери за такива филми и едва ли е очаквал, че над десет хиляди души биха искали да говорят по тази тема.
Ние от Поничка не можахме да пренебрегнем тази оживена дискусия на тема кино и избрахме за вас няколко филма, които според потребителите на интернет са имали всички шансове да станат хитови заглавия.
“Валериан и градът на хиляди планети” (2017 г.): Как да обясним, че имайки за основа материалите, вдъхновили много научнофантастични франчайзи и бюджет от 177 милиона долара, те са успели да привлекат грешните актьори за главните роли и да прецакат сюжета? Аз всъщност съм фен на поредицата комикси “Валериан и Лорелин”, така че адски съжалявам, че са пропуснали тази една чудесна възможност да направят страхотна фантастика.
Истината е, че не разбирам защо дадоха главните роли на актьори, между които няма абсолютно никаква химия и които на всичкото отгоре приличат на брат и сестра.
“Денят на независимостта 2” (2016 г.): Първите 20 минути на този филм са 10 от 10. А самата идея е толкова обещаваща: хората отблъскват второто нашествие на извънземните, но този път използват собствените им технологии срещу тях. Трябваше да е епично, но не се получи.
“Фантастичната четворка” (2015 г.): Този филм не само има невероятен актьорски състав, но и излезе по времето, когато лентите за супергерои започнаха да управляват света. Изглежда обаче, че всичко най-хубаво в тази лента е останало в монтажната зала.
„Боговете на Египет“ (2016 г.): Този филм се оказа престъпно лош, въпреки че имаше всички шансове да се превърне в голям хит и да се утвърди като една от най-добрите ленти, базирани на митология.
“Х-Мен: Тъмния феникс” (2019 г.): Има чувството, че режисьорите са си помислили: „Изчерпахме всички достойни врагове мутанти, така че нека използваме извънземни“.
Майкъл Фасбендър толкова много се опитваше да спаси тази лента, но нямаше шанс за това (дори не беше близо). И все пак ролята му е най-доброто, което можеше да се случи с този филм.
Франчайзът “Последен изход” (2000–2011 г.): Идеята да се направи филм, в който героите се опитват да избягат от смъртта, която безмилостно ги следва по петите, е отлична. Въпреки това, както начинът, по който това се прилага в повечето случаи (на ръба на фарса), така и нелепите форми, които самата смърт придобива в хода на поредицата, са ужасни. До края на франчайза тя изобщо не е мощна сила или неизбежност, а се превръща в нещо анекдотично.
“Ван Хелсинг” (2004 г.): Не разбирам как бихте могли да вземете история, включваща Дракула, чудовището на Франкенщайн и върколак, и след това по някакъв начин да я превърнете в скучен екшън, в който всяка сцена се изтрива от паметта ви по-бързо, отколкото свършва? Резултатът е филм, на който искате да заспите (защото е твърде скучен), но не можете, защото е твърде шумен.
“Робин Худ” (2010 г.): Първоначално филмът трябваше да разкаже историята на шерифа на Нотингам, който трябваше да бъде изигран от Ръсел Кроу. Но вместо да разкаже историята в популярния днес стил а -ла “злодеят беше прав”, студиото реши да направи още един ванилов филм за Робин Худ.
“Пасажери” (2016 г.): Сигурен съм, че историята трябваше да бъде разказана от гледна точка на героинята. Филмът щеше да се получи по-добре, ако беше ужас, а не мелодрама.
Първоначално е било точно така: филм на ужасите, в който историята е разказана от гледна точка на героинята. Защо са променили всичко? Заради фокус групата, която не харесала тази версия и която смятала, че трябва да е романтичен филм.
“Седмият син” (2014 г.): Този филм е базиран на романа „The Spook’s Apprentice“ от Джоузеф Дилейни, който, между другото, е просто невероятен. Екранната адаптация, от друга страна, се оказа провал. Този, който излезе с идеята актьорът Джеф Бриджис да говори във филма с такъв акцент, е некомпетентен.
„Чистката“ (2013 г.): Идеята е просто страхотна! Те биха могли да направят толкова интересен филм въз основа на това, но избраха да разкажат история за проникване в чужда къща. Това е едно от най-големите филмови разочарования за мен.
“Последният повелител на въздуха” (2010 г.): Мисля, че всички можем да се съгласим, че идеята за филм, базиран на популярния анимационен сериал, беше страхотна, но крайният резултат беше толкова посредствен, че по-добре да се преструваме, че никога не се е случвало.
“Дилъри на време” (2011 г.): Харесва ми самата идея и светът, създаден от авторите, но, за съжаление, в крайна сметка те се озоваха с друг филм, в който сладки герои бягат напред-назад за час и половина. Зле.
“Аз съм номер четири” (2011 г.): Прочетох едноименния роман, който стои в основата на филма, и ми хареса, но в самата екранизация има твърде холивудски привкус.
“Warcraft: Началото” (2016 г.): Филмът е базиран на страхотна история, но основният му проблем е, че създателите му се опитаха да натрупат твърде много в 2 часа екранно време. Този филм трябваше да е за орките и никой друг. Продължението му трябваше да говори за хората. И след това, в следваща част, те биха могли да започнат бавно да комбинират тези сюжетни линии.
“Господарка на злото” (2014 г.): Вдъхването на нов живот на стара история, като я разкажете от гледна точка на злодея, е готина идея. Защо обаче трябваше да се преработва всичко, така че в крайна сметка антагонистът да се превърне в неразбран герой с хипертрофирани, нереалистични достойнства. Изглежда, че писането на сценария е поверено на дете.
“Забвение” (2013 г.): Отличен саундтрак и доста вълнуващи сцени с дронове. Но диалозите и самият сюжет могат да бъдат по-добри. И дори не говоря за трейлъра: който и да го е правил, трябва да бъде уволнен, защото той всъщност разкрива всичко.
Кой филм или телевизионен сериал не е оправдал очакванията ви?
