В много домове съществуват „анормални зони“, които обикновено се наричат ”онзи шкаф”. В тях изчезват, а след това, след много години се появяват отново някакви вещи, които не могат да бъдат наречени по друг начин, освен рядкост. Сервизи за хранене, закупени „за зестра“, спално бельо „за гости“ и детски играчки изчезват в дълбините на гардеробите в продължение на десетилетия. За щастие, понякога някои от тях успяват да излязат от този „Бермудски триъгълник“ и да послужат най-накрая по предназначение.
Ние от Поничка вярваме, че е по-добре да не отлагате живота си за по-късно и да използвате нещата веднага след покупката им. Искрено се радваме, че героите от нашата статия дадоха шанс на тези антични предмети да не събират прах в килера, а да бъдат полезни.
„Намерих тази антика в дома на тъща ми. Тъй като са моя размер, веднага ги пробвах. Тази година маратонките навършват точно 30 години. Чисто нови, не са носени”
„В нашето семейство има мистериозна кутия. Винаги ми е било любопитно да разбера какво има вътре в нея. Мама, усмихвайки се загадъчно, казваше: „Това е зестрата ти от баба ти“„
- „По това време бях на 7-8 години и не бях особено впечатлена от думата„ зестра “. Сега съм на 27. Баба ми е мъртва отдавна. Подреждайки нещата си при местене, майка ми тържествено ми връчи точно тази кутия. И така, ето го: подарък с издръжливост от почти 20 години! Много необходими неща в домакинството. Благодаря ти, бабо!”
„Дъщеря ми много обича да пие сок и чай през сламка. Баба разбра за това и донесе сламки от запасите си „за по-късно“.”
„По волята на съдбата наех апартамент в Италия. Домакинята донесе ново спално бельо в пакет. Когато тя си отиде, отворих пакета и открих това”
- „С две думи:„Синьора, вие сте направили правилния избор. Каним ви да участвате в нашата лотария.“ Наградите са на пощенската картичка. Вече се канех да я надпиша и изпратя, но разбрах, че това е трябвало да бъде направено преди половин век.”
„Преди 4 години мама почина, на 18 ноември почина и татко. Започнахме да разтребваме всички събирани с годините вещи. Открихме 2 сребърни комплекта прибори за хранене, които са ползвали 5 пъти за целия си живот”
„Качих се на тавана и неочаквано намерих поздрави от миналото. Децата в неописуема наслада режат картон от кутия за обувки! Временно забравиха за телефони и компютри”
“В допълнение към многогодишните консерви и чувалите с храна, ние открихме доста интересни неща в апартамента на баба ми, включително нова кварцова лампа и термометър.”
„В началото на 2000-те, втората ми братовчедка, след като научи за страстта ми към фотографията, ми даде Zenith TTL, модел за износ от 1980 г. с олимпийски символи!“
- „В оригиналната си опаковка, с всички документи, никога не е използван! Колкото и камери да имах след това, той държи почетно място.”
„Бившият ми шеф се премести в друг град и ми даде контейнер с всякакви боклуци. Там попаднах на тази кутия”
„Отворих го и изумлението ми нямаше граници!”
„Купих няколко винтидж кристални сервизи от интернет, те са толкова крехки, толкова красиви!”
„Като бях дете нямахме кристални вази и чаши, а сега мога да пия чай всеки ден от тези красиви чаши (които можеха да стоят в бюфета на някоя баба още 50 години, страшно е да си го представим!). “
„Завивката е купена от баба ми като зестра през 1989 г. Взех я със себе си в Германия. Спя с нея през зимата”
„Разрових се на тавана и намерих това – флумастери от детството ми. Истински, немски. Те още пишат”
„Исках ленени кърпи. Попитах майка ми дали има. Мама е на 71 години, има 4 огромни гардероба и килер – със сигурност има нещо в тях. И не сбърках!”
„Този плат е купен за погребението на дядо ми, който почина през 1977 г., но баба ми беше болна и реши да остави лен за „своя ден“. Тя почина през 1985 г., но беше период на недостиг и майка ми реши да не похабява хубавия лен за тъжен повод. И тя не сбърка, мъдра жена! През 2020 г., 43 години след покупката, си уших кърпи от този плат!”
„В гардероба на баба ми има 2 комплекта прибори за хранене от 1959 г. Почистих ги в сапунен разтвор. Открих и комплект спално бельо от чист памук”
„Дядо донесе от Одеса огромна кутия, под тежестта на която вече се огъваше, и извика силно:„ Внуче, нося ти подаръка! Баба ти праща семейна гордост!””
„В кутия, опакован в стотици вестници, имаше комплект за хранене за 6 души. Помпозен до такава степен, че Луи XIV би плакал с горчиви сълзи от завист. „Майка ми го подари на баба ти за сватбата, а тя го е получила от баща ми за 20-тата годишнина от сватбата. Никой никога не го е използвал – каза гордо дядо. – Когато се ожените, ще имате зестра.“ Родителите ми забраниха да взема част от сервиза в общежитието, за да го използвам, защото „такава ценност!“. Ако наистина се оженя, ще разбия тази проклета кутия направо на парченца – за късмет.”
„Прегледахме нещата в апартамента на баба ми и намерихме нови хигиенни и битови продукти“
„През цялото си детство гледах тази кукла, която беше в кутия в бюфета. Беше невъзможно да я докосна, „иначе ще я счупиш“. Кръстих я Хелън. О, как я сънувах!”
„Отне 20 години, но майка ми накрая реши да я даде на дъщеря ми. Вярно, тя каза, че засега трябва да я приберем в килера. Е, не го направих! Играй, дъще, Хелън те чака толкова дълго!”
Имате ли такива вещи, които са били съхранявани в продължение на десетилетия за специален повод?
