Вероятно всеки има истории за това как бездомните котки и кучета стават истински членове на семейството. Но понякога не човек намира животно, а всичко се случва наобратно: опашатите ни приятели вземат нещата в лапите си и търсят дом за себе си.
В днешната колекция на Поничка ще откриете смели животни, които сами са намерили своите стопани, когато са разбрали, че няма да получат подарък от съдбата.
„Доброволец от приюта, в който работя, се прибирал към вкъщи, когато бил последван от бездомно куче, което молело за храна. Подслонихме го. Виждайки го за пръв път, разбрах, че това куче е мое”
„Това бебе се покатери на балкона ми днес. Не мога да намеря майката. Какво мога да направя, освен да го осиновя?”
„Приятелю, удобно ли ти е тук? Открих някаква котка до моята камина. Както и да е, благодаря за компанията.”
„Кучето дойде на нашата улица, изкопа дупка под оградата ми и просто легна и ни гледа от тази дупка. И така няколко дни. Направих му къщичка”
„Видях коте на дърво. Свалих го, сложих го на земята, за да може да изтича при майка си, но то се върна при мен. Отнесох го до тревата, запътих се към колата, но то ме последва. Съпругата ми е бясна, но децата цвилят от радост.”
„С моя колега пътувахме към работа, а едно кученце тичаше по пътя. През потока от автомобили, право към нас! Качихме го, примамвайки го със салата с месо”
„Преди повече от 5 години той просто влезе в нашата къща и остана. Сега той се грижи за двете ми котки, като дядо”
„Преди 2 години намерихме кученце. То уверено накуцваше с нас до колата и упорито се опитваше да влезе в нея. В резултат се случи това”
„Дойдох да погледна котенцата и едно изпищя ужасно, гледайки право в очите ми. Не че харесвах шумни котки, но привлече вниманието ми. И дори не стоеше въпросът кое е моето”
„Една котка дойде в двора ни в края на миналото лято и изглеждаше домашна. И тя не си тръгна. Разболя се много сериозно през ноември и я взехме у дома, за да я лекуваме. Така си остана. ”
“Това е Хермес. Той реши да ме осинови. Просто дойде в работата ми и мъркаше твърде привързано. Така че Хермес ме взе”
„Родителите ми имат 10 животни: 3 големи кучета, 3 кученца и 4 котки. Аз доведох първото куче, но той си направи банда. Доведе приятелите си един по един и те останаха”
„Лара ме последва, когато се прибрах късно през нощта. Изобщо не съм любител на котките, но нещо се случи. Така останахме един с друг.”
„Спряхме, за да решим дали имаме нужда от нещо от магазина. Тази красавица, тогава все още кльощав преносител на бълхи, се изкачи, сложи лапа на маратонката ми и погледна изразително в очите ми.”
„Влезе през отворената порта, не искаше да излиза от двора и махаше кротко с опашка.”
„Уличната котка Джаз реши да живее с нас. Предадохме го в „добри ръце“, но той отново е бил изхвърлен на улицата. След 1,5 години скитане отново ни намери и остана с нас завинаги”
„Когато бях на 10 години, отидохме да вземем коте. Едното беше избрано, а другото, непланирано, просто се качи в скута ми и не искаше да слезе. И двамата дойдоха у дома”
Може би и вие имате подобни истории?
