М. Димитрова
Когато в семейството се ражда нов човек, е невъзможно да не се говори за това на кого прилича най-много. И въпреки че всеки от нас има уникален генетичен състав, често се оказваме почти двойници на нашите роднини. И въпреки че разбираме как работи генетиката, е трудно да възприемаме подобни неща не като магия, а като модел.
Ние от Поничка отново се убеждаваме, че наследствеността също е магия. И че можете да бъдете почти точно копие на прародител, с когото сте разделени от 2 века.
„Намерих стара снимка на моята прабаба. Бях изумена колко много приличам на нея.“
„1948 г., 1974 г., 1998 г. и 2021 г. 4 поколения. Моята снимка е тази от 1998 г.“
„Дядо ми на 20 и аз на 22 години.“
„Наследих ски дрехите на дядо ми.“
„Гените на баща ми са силни. Ние сме като близнаци!“
„Моята пра-пра-пра-прабаба и майка ми.“
„Аз и баба ми, когато е била на 20 години. Хората казват, че имаме сходни черти на лицето.“
„Брат ми и нашия далечен чичо, генерал Джордж Къстър, около 1865 г.“
„Баба ми, мама и аз.“
„Аз и моят прачичо.“
„Намерих снимка на дядото на приятел. Щуро е колко много си приличат.“
„Татко през 80-те и аз през 2020 г.“
„Мама и аз много си приличаме.“
„Дядо ми и аз на 18 години.“
„Моята сестра и майка ми.“
„Дядо ми в ранните си 20 години в Куба, а аз на 20 години.“
„Пресъздадох любимата си снимка на баща ми. Той е завършил училище през 1980 г., а аз се снимах точно след като завърших училище.“
Много ли приличате на роднините си?
Последно обновена на 3 януари 2022, 07:18 от Иван Петров