М. Димитрова
Можем да сме доктори на науките, да имаме няколко висши образования, да умножаваме наум трицифрени числа. Но никой не е имунизиран срещу провали. Понякога не е възможно да поставите правилно подложката на котлона или да напълните вода в леген от душа, но най-важното е да приемете ситуацията леко и с хумор.
За да ви бъде по-лесно, интернет потребителите активно говорят за своите и чужди епични провали. Ние от Поничка не можем да стоим настрана.
„Купих си подложка за котлона, да си варя кафе. Въртя я насам-натам – не пасва.”
„Реших, че са ми продали дефектна стока. Съпругът ми идва и го обръща по диагонал с едно движение. Той въздъхва и мърмори: „И това е човек с висше инженерно образование.““.
Дано кучето не е гладувало през цялото това време
- Купих кучешка храна и на касата открих, че не нося портфейла си. Добре, на другия ден пак идвам, вадя портмонето си на касата, но нямам карта (жена ми я взе), нямам и пари в брой. Продавачката мие окуражи: „Третият път определено ще успеете“.
„Срещнах глупак в дивата природа. Аз съм.“
Опит за оптимизиране на процеса
- В поредния работен ден в офиса реших да помогна на заетия си колега, като му направя кафе, а в същото време направих и на себе си. Сипах разтворимо кафе в двете чаши и отидох до охладителя да налея вода. На самия охладител хрумна гениална идея! За да съкратя времето за наливане, ще поставя двете чаши едновременно под двата крана. И го направих.
„Топлата вода беше спряна за профилактика. Преди уикенд извън града спрях водата в апартамента от крановете. След като се върнах, реших да не отварям крана на топлата вода, тъй като е спряна.“
„На сутринта напълних ваната със студена вода, за да се измия. Седях на ръба за да свикна, все пак се престраших. Нямах търпение да изляза, а кърпата беше на сушилника. Взимам кърпата и е топла! Вече се измих с ледена вода, а съм имала топла вода под носа си!“
„Забравих, че готвя. Отново. Това е паста.“
Детски трудности и непреодолими препятствия
- Едно време в моето детство майка ми ми донесе страхотен подарък от ваканция – Nintendo 64 и играта „007: Golden Eye“. С брат ми играехме с часове. Ден след ден, месеци наред. Но само едно ниво. Побеждавахме врагове, минавахме карти, но се забивахме близо до портите: не можехме да ги отворим по никакъв начин. Опитахме всичко, но беше напразно. В един момент се досетихме да преминем покрай противниците. Ако бяхме бързи, можехме да се промъкнем през процепа, преди портите да се затворят. Но дори и там се сблъскахме със същия проблем. Не знаех какво да правя, брат ми не знаеше какво да прави. Играта беше и на английски и нищо не разбирахме. Спряхме да играем заедно, сесиите за игри бяха намалени до няколко опита на всеки 2 седмици. Защото, какъв е смисълът? Но след като започнах играта, отново стигнах до проклетите порти и случайно натиснах бутона „B“ на джойстика. Бях буквално разтърсен от това събитие: вратата се отвори. Само бутон „B“. Животът ми е разделен на преди и след.
„Брат ми сложи това в пералнята заедно с прането си.“
Препарат за отстраняване на миризми от котешка тоалетна.
„Днес се заклещих. Забравих, че съм зад волана на камион и изобщо не се замислих за височината.“
Стая с удобства, но не и вана
- Съпругът ми и аз отидохме на почивка, наехме стая с всички удобства. Трябваше да се мия в леген. И така влизам в банята, но кран няма. Как да напълня вода? Умна съм, пускам душа, слагам легена на пода – пръска вода навсякъде. Какво да правя? Вдигам легена и го държа с протегнати ръце. Имам вода, уморена съм. Няколко дни по-късно казвам на съпруга си, че няма да се мия, ръцете ми са уморени от събиране на вода. Съпругът ми влиза в банята, гледа ме внимателно, взема леген, поставя го на пода, маха душа от стойката и спокойно пълни вода. Поглежда ме отново и си тръгва.
„Просто се опитвахме да го свалим по стълбите.“
Този неудобен момент, когато си възрастен мъж и не можеш да разбереш детска играчка
- Купих за моето дете първото му Lego за най-малките. В моето детство Lego, разбира се, имаше, но не и в моето семейство. Трябваше да си намирам забавления на улицата: гонене на топка, удряне на коприва с пръчка и т.н. След това се появи Sega, PC и нямах време за Lego. И така, след като отворих кутията с конструктора, бях изненадан: на някои части има много „пъпки“, докато на други, които трябва да се закрепят, има само една „дупка“. Не се шегувам, щях да отида до магазина и да докажа на продавачите, че продават някаква дефектна стока, но в последния момент разбрах! Представих си тази картина, как продавачът просто мълчаливо свързва детайлите на дизайна за едногодишни деца – а аз, възрастен мъж, гледам с удивление.
„Струваше ми се, че ако запаля свещ, докато готви, тя ще се отпусне.“
„Дълго време се опитвах да ударя тази муха, докато разбера, че е нарисувана.“
„Петък. Излязох в обедна почивка. Реших да пия кафе. Или чай. Не разбирам как се случи“.
Тъжна история за Марина
- Имам зад гърба си 4 класа художествено училище. Веднъж ме помолиха да нарисувам нещо на тема марина (това е всичко, което по един или друг начин е свързано с морето). Вечерта ме мързеше да го направя, реших, че сутринта ще го нарисувам на бързо. Има само един проблем – сутрин съм ужасно глупава. Дори при най-подробното задание не бива да очаквате резултати от мен. Като цяло, въпреки присъствието ми на урока и знаейки какво се изисква, взех четките и нарисувах просто произволно момиче, нарекох я Марина. Не се замислих защо се изисква да е Марина, а не някое друго момиче. Усетих се чак в клас, когато видях какво носят другите. Тихо смачках неуспешната си Марина и поисках да я предам по-късно.
Попадали ли сте в неудобни ситуации поради разсеяност?
Последно обновена на 5 декември 2022, 06:13 от Иван Петров