Всяка страна има свои закони, традиции, правила и специфични характеристики, които може да изглеждат странни и дори шокиращи за хората от други култури. Например, знаете ли, че жените в Индия могат да се оженят за дърво? И причината не е, защото са луди по природа. Или че в Южна Корея бебетата се считат за едногодишни при раждането си? Или че Австралия глобява своите граждани, които не гласуват на избори? Нашият свят е невероятен и уникален и това е, което ние от “Поничка” продължаваме да напомняме на нашите читатели. Следващите 16 факта потвърждават това твърдение.
16. Някои жени в Индия се женят за дървета.
Причината за тази странна традиция е, че във ведическата астрология се смята, че хората, които са под силното влияние на Марс, не са родени за щастливи бракове. Тези хора се наричат манглики и има дори специални секции в сайтовете за сватосване, където мангликите могат да се намират помежду си. Смята се, че един манглик е в състояние да неутрализира влиянието на друг.
Въпреки това ситуацията е по-трудна за жените манглики, защото хората в Индия вярват, че съпруга с опасното влияние на Марс в нейния хороскоп може да влоши здравето на съпруга си. Ето защо тези жени са инструктирани първо да се оженят за дърво, така че „проклятието на Марс“ да премине към дървото. След церемонията дървото се отрязва и изгаря и след това на жената се разрешава да се омъжи за мъж.
Доста странно, но мъжете манглики не трябва да преминават през ритуала. Явно индийците вярват, че само съпругите могат да повлияят на здравето и съдбата на съпрузите си или просто се грижат по-малко за благосъстоянието на съпругата в семейството.
15. Сундите в Индонезия понякога използват бананови листа вместо чинии.
Същата традиция може да се наблюдава и в други горещи страни, но в някои части на Индонезия бананово листо служи като чиния за няколко души. Този тип събирания се наричат ботрам, което буквално означава „ядене заедно“.
Хора от напълно различни социални прослойки могат да се хранят от едно листо: таксиметров шофьор, губернатор, безработен човек, учител, кмет на града и т.н. Смята се, че ботрамът обединява всички хора, независимо от техния произход. Също така не се използват прибори за хранене – яде се с ръце.
14. В Непал има култ към живите богини Кумари и те са малки момичета.
Хората в Непал вярват, че индуистката богиня Таледжу има земно въплъщение в малки момичета, чиито тела понякога притежава. Процесът на търсене на Кумари (живата богиня) изглежда като процес на търсене на новите въплъщения на Далай Лама. Прави се от астролози и монаси – те търсят Кумари сред кастата Шакия в общността Нюари.
В страната има няколко богини Кумари, но най-известната е кралската Кумари, която живее в Катманду. Процесът на подбор се състои от няколко строги ритуала, след които избраната се настанява в дворец, където приема посетители с подаръци, които се надяват, че живата богиня ще им изпрати благословия за добро здраве, както и решения на всичките им проблеми.
13. Хората в Израел изграждат временни жилища, наречени суки, за да живеят там по време на празника Сукот.
Обичайно е да се изграждат временни убежища, наречени суки в дворове или на балкони. Те са изградени в памет на скитанията на евреите в Синайската пустиня преди началото на честванията на празника Сукот . Смята се за свещен дълг. Човек трябва да прекара възможно най-много време в това убежище през седмицата на празненствата – трябва да се храни там, да почива там и да се моли там. Ако живеете там, нямате избор, храненето в сука два пъти на ден е задължително.
12. Новородените в Южна Корея се считат за едногодишни.
Новородените в Южна Корея и в някои други страни се считат за едногодишни. Освен това се смята, че човек става с една година по-възрастен не на рождения си ден (макар че и това се празнува), а на първия ден от Лунната Нова година.
Така че, ако едно дете се е родило на 29-ия ден на 12-ия месец според лунния календар, това означава, че ще навърши 2 години в първия ден на Лунната нова година, когато всъщност е само на няколко дни.
Същевременно съвременните григориански календари, както и съвременното измерване на възрастта, се използват и в Корея. Те използват тези данни при попълването на различни документи и тази възраст се използва за определяне кога децата започват училище или кога им е позволено да се оженят законно.
11. Метро минава през жилищен блок в Китай.
Има изключително нетипично архитектурно решение, което можете да видите в китайския град Чунцин – жп гарата Лизиба е разположена вътре в жилищна сграда. Влаковете минават през нея на нивото на 6-ия етаж и това предизвиква различни реакции – от възхищение до възмущение. Изглежда това решение е използвано и в Япония . Сградата там не е жилищна, а търговска офисна сграда и през нея минава магистрала, а не метро.
10. Ресторантите за бързо хранене във Филипините продават огромни порции.
Причината не е в това, че филипинците са ненаситни, а защото много хора обичат да обядват в компанията на приятели. Дори има специална дума за тези събития – баркада . Затова не се изненадвайте, ако видите порция пържени картофи за 6 души в менюто на Макдоналдс във Филипините.
Между другото, в Саудитска Арабия ситуацията е подобна, създадени са ресторанти за бързо хранене за големи семейства. Например, лесно можете да видите кофа с пилешки крилца, която ще бъде достатъчна за 10-15 души в менюто в местния KFC.
9. Цяло семейство може да се побере на един мотоциклет в Пакистан.
Това не е нито безопасно, нито удобно, но може да се наблюдава доста често в Пакистан и много други страни. С тези снимки обикновено се шегуват в интернет, но всъщност са нещо, за което трябва да се замислим. Понякога бедността не дава на хората друг избор освен да правят странни и често опасни неща.
8. Египтяните имат съвсем различна концепция за правилата за движение.
В Египет можете да шофирате по какъвто начин пожелаете и е малко вероятно шофьорската ви книжка да бъде отнета. Разбира се, този тип шофиране създава задръствания, опасни ситуации и много опасности за пътуващите, мотористите и пешеходците. Официално правилата за движение в Египет са същите като по целия свят, но факт е, че полицаите там не обръщат особено внимание на нарушенията.
7. Хората в Италия провеждат битки с портокали.
Всяка година през февруари или в началото на март се провежда Carnevale d’Ivrea, включваща традиционната битка с портокали. Хората хвърлят портокали един към друг като снежни топки. Защо портокали?
Според някои историци тази битка е символ на народно въстание срещу деспотизма на лордовете. Но има по-интересна версия за момиче на име Виолета, което се защитила от местния тиранин, който се канел да използва правото си на първата брачна нощ. Гардовете се опитали да арестуват Виолета, но гражданите я спасили, като хвърляли камъни по охраната. Днес портокалите символизират тези камъни.
И макар тази традиция да има своите противници (което не е изненадващо, защото 350 тона портокали се изхабяват в рамките на 3 дни), броят на участниците в този необичаен фестивал се увеличава всяка година.
6. Жителите на Великобритания трябва да заплатят отделен лиценз за телевизор за всеки телевизор у дома.
BBC е обществена телевизия и се финансира от такси за лицензиране, плащани от граждани, които имат телевизори и други устройства, на които могат да гледат предавания на живо като компютри, лаптопи, смартфони, таблети и дори игрови конзоли.
Този лиценз струва £145,50 годишно и жителите или трябва да го купят, или да го отхвърлят с писмено заявление, обясняващо причината им да не гледат телевизия. В противен случай те биха могли да платят огромна глоба. Невъзможно е да отхвърлите услугата и да гледате телевизионни програми – има специална услуга, наречена отдел за правоприлагане (можете да видите ретро автомобила от тази услуга на горната снимка), който ще дойде в дома ви на проверка без предупреждение.
5. В Германия има църковен данък.
Kirchensteuer е църковен данък, който се налага на енориашите на някои религиозни общности в Германия. Сред тях са римокатолическите църкви, евангелските църкви, единното религиозно общество на свободни протестанти и еврейските общности.
Размерът на данъка е определен на 8-9% от размера на данъка върху дохода. Например, ако един енориаш плаща 10 000 евро данък върху дохода годишно, то ще трябва да плати 800 евро на църквата. Освен това този данък може да се прилага за дивиденти и за парите от продажба на имоти.
Данъкоплатецът има право да напусне църквата и да откаже да плати данъка, за което ще трябва да попълни специално известие. Онези, които отказват да платят данъка, могат да бъдат отлъчени. Също така, те могат да бъдат включени в черен списък за работа в някои църковни организации, като училища или болници.
4. Хората в Австралия биват глобявани за това, че не гласуват.
Докато някои хора по света се оплакват от резултатите от избори и декларират, че повече няма да участват в процеса, на други просто не им е позволено да не гласуват. Австралия е една от страните, в които хората плащат глоба за това, че не участват в изборите. Глобата не е огромна, но все пак, това е наказание. Например през 2010 г. 6000 души не се явиха на изборите в Тасмания и всеки от тях бе глобен с 26 долара.
3. В Канада млякото се продава в прозрачни найлонови торбички.
Трудно е да удивиш жителите на някои страни с мляко в найлонови торбички. Но за много жители на нашата планета това мляко изглежда странно, защото обикновено се продава в пластмасови бутилки или картонени опаковки. Оказва се, че тази опаковка може да бъде доста удобна, ако я поставите в кана, както правят канадците.
2. В Боливия има група жени борци, които носят цветни дрехи. Наричат се холити.
Идеята за набиране на обикновени боливийски жени за участие в състезания по борба принадлежи на Хуан Мамани, мениджър на екип, наречен “Титаните на пръстена”. Хуан бил озадачен от драстичния спад на продажбите на билети през 2001 г. Той пуснал реклама в местния вестник за отваряне на група за жени и за негова изненада се оказало, че има много местни красавици, готови да печелят пари с помощта на юмруците си.
За разлика от мъжете борци, които се бият в удобни, спортни дрехи, тези жени трябва да се бият в националните си тоалети – буйни поли, ярки блузи, обувки и шапки. Освен това сред холитите няма професионални спортисти; много често им се налага да комбинират борбата на ринга с грижите за дома и други задължения.
1. Съществува специален „инструмент за възпитание“, наречен la chacla, който майките в Мексико и други испано говорящи страни използват.
По правило la chancla е чехъл или сандал, който латиноамериканските и испанските майки и баби използват, когато дисциплинират неразбиращи деца и тийнейджъри. В наши дни повечето западни държави смятат този метод за отглеждане на деца за насилие и ние не се опитваме да го оправдаем.
Но изглежда, че la chancla остава силно оръжие в Мексико и други региони с подобен манталитет. Например възрастната дама от снимката по-горе е разбрала, че внучката й има гадже и първото нещо, което прави, е да свали чехлите си. Между другото, децата, „отгледани“ с помощта на la chancla, продължават да се шегуват по тази тема и изглежда не смятат, че детството им е било травмиращо.
