В продължение на няколко века представители на висшето общество са демонстрирали своята красота и просперитет на балове. И дамите, и господата внимателно се подготвяли за това събитие, като внимателно подбирали тоалети и аксесоари. В различни исторически периоди имало различни трикове и тънкости, за да се подчертаят максимално всички изгодни аспекти на външния вид.
Ние от Поничка проучихме какви похвати са използвали благородниците, за да блеснат на светски събития. И изглежда, че доста неща могат да бъдат възприети от съвременните модни персони. И като бонус ще ви покажем как някои от балните аксесоари са попадали ежедневието.
Дамите не носели пищни тоалети на всички балове.
Не всички балове били еднакви. На частен бал, на който самите домакини съставяли списъка с гости, трябвало да се носят най-фините дрехи и скъпи бижута. Ако младите дами посещавали събрание, за което не се изисквала покана, тогава изборът на тоалет бил по-небрежен – обикновена вечерна рокля, без ръкавици, ветрила, изискана прическа и бална книга – всичко това се смяташе за съвсем подходящо.
Умно скривали острите лакти
Във викторианската епоха закръглените лакти били високо ценени. Това се отнасяло както за дамите, така и за господата. И ако дамите с остри лакти просто се смятали за непривлекателни, то на слабите мъже се гледало с недоверие. Ако джентълменът бил лишен от закръгленост в тази част на тялото, тогава, предлагайки ръка на спътницата си, той трябвало внимателно да я извие, за да не нарани младата дама.
На дамите се предлагало да скрият този недостатък на фигурата с помощта на дълги ръкавици или бухнали ръкави. Друг вариант за прикриване били големите панделки на ръкавици, които скривали острите лакти от любопитни очи.
Постигали отпуснати рамене
През 30-те години на XIX век на мода идват отпуснатите рамене. Женската фигура трябвало да прилича на пясъчен часовник. Това било постигано отчасти с помощта на оформящ корсет, състоящ се от метални пластини. Раменете били прибрани назад със специални колани, пришити в роклята. Първоначално отпуснатите рамене били подчертавани с бухнали ръкави. Но дори когато този детайл от роклята изчезнал, заоблените, увиснали рамене си останали един от основните признаци на дамската красота.
Обемни ръкави
За да изглежда талията по-тънка, дамите наблягали на обемни ръкави, които придобили популярност през 1824 г. и останали на върха на модата в продължение на няколко десетилетия. Този детайл на тоалетната е измислен от френските дами и се нарича en gigot. Не всички били възхитени от тази иновация. Модните списания дори трябвало да се оправдават пред своите читателки, като отбелязвали, че не са измисляли такива дрехи.
Господата демонстрирали стройни крака
В мъжката мода от XIX век панталоните започват постепенно да заменят бричовете и кюлотите, въпреки че последните все още можели да се видят на балове. За да могат тесните панталони да паснат красиво на мъжките крака, те били снабдени с ленти, минаващи под ходилото. Така крачолите не се вдигали и не се получавали гънки.
На господата с тънки и мускулести крайници се препоръчвало да носят бричове и прилепнали панталони от трикотаж или вълна.
Добавяли обем към раменете
За да създадат перфектния силует – широки рамене и тясна талия – на мъжете било позволено да носят корсети и да използват ватирани подложки на раменете. Също така се правели специални гънки на ръкавите. В същото време панталоните били по тялото.
Не всички господа обаче харесвали тази мода. Някои предпочитали по-свободно и по-удобно облекло. Те носели т. нар. Казашки панталони – широки панталони с дълбоки гънки в кръста. Тази част от гардероба била представена в Лондон от Александър I, който посетил британската столица през 1814 година.
Дамите носели кринолини и турнели
Обемните, въздушни поли също придавали изящество на женския силует и правели талията по-тънка. В самото начало на викторианската епоха този ефект се постигал с помощта на фусти. В средата на XIX век се появява ново изобретение – кринолинът. Тази твърда конструкция, изработена от стоманени обръчи, не само позволявала на дамите да се движат по-свободно, но и ги предпазвала от твърде упорити господа.
След това кринолините били сменени от турнел. Подплатата, изработена от метални пръстени или възглавница, била прикрепена с презрамки към долната част на гърба и придавала на тази част на тялото модна издутина и необходимия обем.
Използвали джобове вместо чанти
От XVII до XVIII век вместо дамски чанти дамите използвали просторни джобове. За да не се развалят луксозните рокли с такива детайли, джобовете били пришити към бельото. В дрехите били направени специални незабележими разрези, през които дамата имала достъп до всичко необходимо. Там се държали пари, гребен, ножици за нокти, парфюм и дори храна.
Избор на бижута със смисъл
Едни от най-обичаните бижута през викторианската епоха са били златните гривни. Тънки, масивни или обсипани със скъпоценни камъни, те често се увивали около китките на дамите. В края на XIX век в модата се появява нова тенденция. След обявяването на годеж младежът можел да подари на избраницата си златна гривна с ключалка, която на външен вид наподобявала окови.
Оцветявали ушите с руж
Въпреки че яркият грим не се приемал добре през викторианската епоха, всяка уважаваща себе си млада дама имала руж. Понякога направен у дома от кармин. Ружът се нанасял не само върху бузите и устните – с негова помощ се оцветявали и ушите и ноздрите. И всичко това, за да се придаде на тези части на тялото ефект на прозрачност.
Дамите придавали белота на кожата с лавандулов прах
На мода била бледата, почти порцеланова кожа. Подобен цвят можел да се постигне с помощта на лавандула на прах. Истинските майстори покривали всеки видим сантиметър от тялото си с това вещество. И за да се постигне по-силен ефект, вените бяха подчертавани със синьо мастило.
Използвали внимателно парфюм и тоалетна вода
През XIX век имало изобилие от всякакви парфюмерийни продукти. Парфюми, одеколони, тоалетна вода, ароматни сапуни и червила и дори ароматна вода за уста били на разположение на дами и джентълмени. Имало обаче специален етикет за използването на тези средства.
Господата били съветвани да не злоупотребяват с ароматите, а просто да се къпят по-често. Ако джентълмен искал да се парфюмира, можел да поръси кърпичката си с тоалетна вода. На дамите също не се препоръчвало да използват голямо количество парфюм. По-малкото е по-добре. В идеалния случай, вместо силен аромат, хората около тях би трябвало да усещат само лек и неуловим полъх.
Избор на подходящите цветове за тоалети
При избора на рокля за бала, младата дама трябвало да вземе предвид влиянието на изкуственото осветление. В трептящата светлина на газовите лампи възприятието за много цветове се променяло. Например светлите нюанси на жълтото изглеждали кални. Яркостта на синьото и тъмно зеленото се губело напълно. Същата съдба сполетявала и лилавите нюанси.
Дамите предпочитали червени, светлосини и розови тоалети. Ярко жълтото можело да се комбинира с бяло. Шам фъстъкът също изглеждал добре при газово осветление. Роклята можела да бъде украсена с парчета позлатено или цветно фолио. Те трептяли и блестяли загадъчно в светлината на фенерите. Повечето благородници предпочитали газовото осветление пред естественото, тъй като то елегантно криело дефекти и свързани с възрастта промени във външния вид.
Използвали ягодово пюре и сурово телешко за лична грижа
За да блестят на баловете, дамите трябвало да се грижат добре за себе си. Принцеса Елизабет Баварска (наричана принцеса Сиси) превърнала това умение в изкуство. За да предотврати появата на бръчки, тя мажела кожата си с ягодово пюре и нанасяла сурова телешка маска на лицето си през нощта. Принцеса Сиси се къпела в зехтин, за да омекоти кожата си и използвала дестилирана вода, за да мие лицето си. В същото време тя се придържала към строга диета през целия си живот и се опитвала да не пренебрегва физическите упражнения.
Използвали фигурки на пеперуди и бръмбари в тоалетите си
Във викторианската епоха всички били очаровани от природните науки, което от своя страна се отразявало в тоалетите и декора. Декорациите приели сложни форми. Брошки, часовници и други аксесоари били изработвани във формата на пеперуди, скакалци, бръмбари и водни кончета. Често те били прикрепени към облеклото на специална пружина, за да може изкуственото същество да се движи като живо. Пеперудите били особено популярни. Техните изображения се появявали върху плат, фигурките украсяват шапки и прически. Тези малки същества са били считани за въплъщение на душата през XIX век.
Изборът на правилната прическа
Създаването на прически за балове било специално изкуство. Някои от най-живописните структури са построени в средата на XIX век. Дамите поставяли цветя и бижута в къдриците си и закрепвали коковете с копринени мрежи или по-тежки рипсени изделия.
Като декорация обикновено използвали пъпки от рози и пъпки от портокалови дървета – естествени или изкуствени. За да не се разпръснат къдриците по време на танците, те били покрити с мрежа. Тя била направена от коприна, за да съответства на цвета на косата или изплетена от златни нишки, кадифе или кожа. Мрежите били избродирани със скъпоценни камъни или перли. Омъжените дами можели да украсяват косите си с пера. Такива свободи били строго забранени за младите дами.
Бонус: турнелът се използвал по различен начин
Турнелите са използвани и за друга цел. Някои дами поставяли кошници за котки на този „рафт“, за да изведат любимците си на разходка. В същото време ръцете на младите дами оставали свободни. За пръв път тази модерна тенденция се появила във Франция, в един от курортите. Не е известно дали жените в други страни са възприели този навик, но във Великобритания до края на XIX век котките стават популярни домашни любимци. Само в Лондон имало около 300 хиляди космати домашни любимци. За съжаление не е оцеляло нито едно изображение на котешка кошница върху турнел.
Според вас кои похвати от XIX век биха могли да ни бъдат полезни днес?
