Всеки от нас иска чудеса и най-вече около празничните зимни дни. Мили истории, които вдъхват вяра в хората, карат ги да вярват в магията и просто да се усмихват – това е истинска магия, която обикновените хора могат да създадат без магически пръчици.
Ние от Поничка бяхме заредени с порция доброта и вдъхновение от авторите на снимките от тази колекция. Надяваме се тя да ви стопли в тези студени зимни дни.
„Когато четирите ми деца заминаха за различни страни, окачих часовник на стената за всяко едно от тях и настроих часа според часовата зона, в която са.“
“Тази сутрин, за първи път от почти 3 години, те показват едно и също време.”
Дъщеря направи постер за баща си, таксиметров шофьор, който е емигрирал наскоро и все още учи английски. Надписът ме просълзи.”
„Баща ми е моят герой. Той учи вашия език. Благодаря ви за търпението”.
„Оставих на камериерката добър бакшиш и шоколад.
„Бях в друга стая и чух приятеля ми да обяснява нещо много развълнувано, но в апартамента нямаше никой друг. Когато се върнах в стаята, открих тази сцена.”
„Баба ми ми изпрати домашни бисквитки в колежа.“
„Семейството на жена ми се подиграва с мен, защото исках запеканка с боб за празника. Но тъстът ми направи това за мен! Той го приготви тайно от всички!”
„Подарък от моя син. Работя като дърводелец и това ще виси на стената ми през целия ми живот.”
“Най-добрият татко, който съм виждал.”
„Съседът ми знае, че съм сама вкъщи с двегодишно дете, докато съпругът ми е на работа. Той реши да изчисти снега, разчисти тротоарите ни и дори постави сол на алеята.”
„Като дете не ми беше позволено да строя крепости във всекидневната. Сега разрешавам на моите деца.”
„Аз съм самотен баща. Никой никога не ми е приготвял храна освен баба ми. Това е моят обяд! Тя ме кара да се чувствам обичан!”
„Съпругата ми взе къщата след развода. Изнесох се и взех само това.”
„Майка ми най-накрая се измъкна от насилствената връзка и си намери нов дом. Все още няма мебели, но тя току-що ми изпрати тази снимка и аз съм толкова горд с нея.”
„Преборих анорексията и най-накрая мога да кажа, че сега се гордея със себе си. Никога не съм мечтала някога да постигна такъв резултат.”
„С моя колега прекарахме 6 часа днес, украсявайки вратата за коледното състезание на работа. Сами си изрязахме всичко и сега не мога да спра да се усмихвам!”
„Клиентите в кафене близо до дома ми събираха играчки за пострадалите от торнадо в Кентъки.“
„Забелязах, че всички кучета на крайбрежната алея гордо се втурват с пръчки. И тогава намерих тази кучешка библиотека. Каква сладка идея!”
Кучешката библиотека на Рози: Вземете пръчкат, оставете пръчка. Нека мирът бъде с вас!”
Разкажете ни вашата история за доброто, която с удоволствие ще прочетем.
