Ако бяхме родени преди няколко века в кръговете на аристократите, най-натовареният период от годината за нас би бил лятото, защото това е разгарът на Сезона. Така с главна буква се нарича периодът, когато благородното общество бръмчи като пчелен кошер: навсякъде се дават балове и партита, семействата представят дъщерите си, а мъжете търсят изгодни партии. Както и романтика. Въпреки това, тънкостите на подобни събития едва ли ще се харесат на представител на XXI век.
Посещението на балове бил може би основният начин за прекарване на свободното време. Те били организирани не само от представители на висшето общество, но и от различни клубове и асоциации, които обединявали пожарникари, учители и военни.
Съдейки по произведенията на някои писатели от миналото, на подобни събития понякога се носела непоносима смрад. По-специално, един от героите на писателя Тобиас Смолет, описвайки бала, предлага да си представите букет от всякакви неприятни миризми, които човешките тела излъчват.
Организирането на баловете най-често се извършвало от комисия, състояща се от ентусиасти. Те избирали подходяща зала, наемали музиканти, обмисляли менюто и изпращали покани.
Желаещите да присъстват на бала трябвало да заплатят определена такса. И ако през XIX век „входният билет“ е струвал 50 цента, днес ще трябва да платите солидна сума, която може да достигне няколкостотин евро.
Обикновено събитието започва около 20:00 часа и завършва около 4 часа сутринта. Всички участници били в отлична физическа форма. 8 часа танци не са шега!
Вечерята на баловете била сервирана доста късно – не по-рано от един през нощта. Затова всички поканени били съветвани да се подкрепят предварително у дома.
В Англия най-често срещаното ястие, сервирано на вечеря, било „бялата супа“, обилно и вкусно ястие, приготвено от бульон, смлени бадеми и сметана.
Дивеч, омар и сладолед с пармезан се смятали за напълно обичайни ястия на баловете. Често организаторите използвали многоетажни конструкции, украсени с цветя, златна хартия и мъниста: на тях се сервирали десерти и изглеждали изключително впечатляващи.
Цветът на елегантната дамска рокля се определял от възрастта и семейното положение. Например, бялото се смятало за прерогатив на младите момичета, които търсят подходяща половинка за себе си. Вероятно затова героинята на Кийра Найтли във филма “Анна Каренина” привлича толкова много внимание към себе си, когато се появява в снежнобяло облекло: в края на краищата тя се обявява за дама, която не е обвързана с брак.
На омъжените дами било позволено да носят бяла рокля на бала само при условие, че е направена от моаре или коприна. Тези тъкани сигнализирали, че дамата е заета и не танцува.
Типът жена също оказва влияние върху избора на облекло. Блондинките избирали светлозелени, бледо сини, светло оранжеви тонове. Брюнетките пък предпочитали по-наситените цветове.
Но розовото се смятало за табу. Редовните посетители на баловете от XIX век знаели, че изглежда зле при вечерно газово осветление. Така Мег Марч във филма “Малки жени” показва своята неопитност, когато облича розова рокля за бала.
Танцът обикновено се учел от по-възрастни роднини или наети учители. Изработени са и специални гравюри, по които е възможно да се научат движенията.
Една дама не можела да откаже танц на мъж, който не харесва. Ако тя отхвърли поне едно предложение, тогава трябвало да отхвърли поканите и на други господа.
Считало се за лошо възпитание да танцувате повече от 3 танца с един и същи партньор. Канейки една и съща дама отново и отново, господинът я лишавал от възможността да общува с други гости. Да, по време на танца било обичайно да се разменят реплики.
Правилата забранявали на джентълмените да носят парфюм. Най-много можели да парфюмират носната си кърпичка, като в същото време парфюмът трябвало да е от най-високо качество.
Кое правило би било най-трудно за вас?
