М. Димитрова
При самата мисъл за бабите ни, много от нас са обгърнати от истинска топлина и спомени от мястото, където винаги са чакани. И как можете да забравите миризма на горещи лакомства, свързани с безкрайна любов и „Ти си съвсем слаб, сега ще те нахраня“.
Ние от Поничка отново се уверихме, че грижите на баба нямат граници. И се надяваме, че след като прочете статията, определено ще искате да се обадите на баба си.
Този, който сутрин получава такава изненада от баба си, определено е щастлив човек
Бабата е ушила пачуърк завивка за рождения ден на внучката си
- Всички просто ще й завидят за нея!
„Детето ми днес навърши 6 години. И това е тортата, която баба му приготви.“
- Може ли тя да е и моя баба?
„Баба ми сама е нарисувала цялата хартия за опаковане.“
- О-о-о, щях да отварям подаръци възможно най-внимателно и да пазя тази опаковка завинаги!
„Баба дойде на гости и облече котките!“
„Баба изпрати колет. Това е може би моят рай “
„Има ядки в 5 торби, сироп в бутилки, пълен контейнер със сладкиши, шоколадово блокче, мед в буркани. Всичко това тежеше 11 кг. Обичам я“.
„Бебе Йода, изработено от баба“
- Просто не мога – искам същото!
„Баба ми ми даде карта на метрото в Москва, полезно е!“
Да, това е карта от 1976 г.
„Казах, че ще ям яйце за закуска и ще бързам за работа. Баба явно не споделя моя минимализъм на храната. “
„Но ми свари яйце.“
И разбира се, бабите обграждат абсолютно всички с любов. Тази котка например има плетен диван
- Това е просто най-удивителното нещо на света!
„Баба ми ми даде този красив пръстен и не мисля, че някога ще го сваля“
„Помолих баба да ми направи сандвич за работа“
„Бабата на приятелката ми се извини, че е закъсняла с коледния си подарък. Прави го от септември.“
- И така, трябва да се ожените за това момиче още сега!
А какво ще кажете за чорапите от баба
Винаги сме по-щастливи, когато бабите ни са около нас – това е факт
Имаме обилен снеговалеж – време е да се карат шейни! Прибирам се вкъщи, а в двора момче на около 5 години влачи шейна зад себе си и убеждава баба си: „Бабо, хайде, тук на двора пътят се спуска, ще бъде лесно! Бабо! Хайде, бабо!“ Бабата категорично отказва, но след аргумента „Не те моля толкова често, бабо! Моля те!“, тя се съгласява. Но тук идва изненадата! Бабата сяда на шейната, а малкият дърпа въжето и бяга надолу с цялата си конска (момчешка) сила. Със скорост от 20 км/ч шейната се носи покрай минувачите, карайки ги да се усмихнат и да се обърнат след нереално доволния внук и смеещата се баба.
Какви са вашите спомени за бабите ви? Разкажете ни за най-ярките.
Последно обновена на 8 януари 2023, 07:42 от Иван Петров