Има хора, които не могат да си представят живота си без небето. Те са готови да учат и да тренират с години само за да могат редовно да седят на кормилото на самолета и да са сред облаците. Кое е повече в тази работа: рискът или романтиката – може би само самите пилоти знаят.
Ние от Поничка решихме да повдигнем завесата на тайната и да разберем малко повече за живота и работните дни на командирите на самолети.
Ето как изглежда самолет, след като е попаднал в гръмотевична буря с градушка. Почти сляпо кацане
„Наближаваме Париж. Всеки път, когато прелитам над този град, правя снимка. Един от най-красивите градове, гледани отгоре”
Поемането на отговорност за живота на другите е изключително вълнуващо.
- Работя като пилот на гражданска авиация. Най-вълнуващият и тревожен момент не е излитането или кацането, а когато пътниците се качват в самолета. В този момент разбирате и осъзнавате, че хората ви се доверяват с живота си.
„Получих първия си чифт крила, когато станах стюардеса. И аз се влюбих в авиацията. Тази седмица станах пилот. Мечтите ми се сбъднаха”
„Това е мой благодарен пътник. За това той беше удостоен с правото да се снима с командирската шапка”
„Това е моето меню за 6 дни. Аз съм пилот”
“Разбиването на стереотипите е нашият начин”
- Аз съм момиче, 163 см, 40 кг, хубав външен вид. Когато казвам, че отивам на работа на летището, хората мислят, че съм стюардеса. Но колко изненадани са всички, когато разберат, че съм пилот.
„Полет за Гвинея-Бисау. Хотел. Изглед от прозореца ми. „Готино!“ – ще кажете, а аз ще отговоря: „Не ми пука“, защото останахме в хотела около 12 часа преди заминаването“
“По това време, преди обратния полет, трябва да съберете максималното количество сън.”
Работното място на пилот на Ту-144 през 60-те години. С изключение на превода на повечето устройства на екраните, той изглежда почти същия днес.
„Първият полет на жена ми като капитан на самолет“
Момичетата зад волана и зад щурвала имат еднакви проблеми
- Работя като втори пилот в Русия. И не само отношението към момичетата-пилоти тук е неприятно, но се натъквам и на особено впечатлителни пътници, които при всяко накланяне на самолета започват да пищят и да се оплакват, че момичето не се справя добре. Пилотите не са таксиметрови шофьори, ние сме отговорни за вашия живот и за нашия, а жените са по-внимателни. Преди работех в Италия, не видях нищо подобно там.
Ето как изглежда Сентръл парк в Ню Йорк от птичи поглед.
Морските дарове в Африка са нещо, за което си струва да си затваряте очите за такива дребни неща в живота като неработещия климатик в стаята.
“Заради това летим…”
Какво мислите: кое е повече в професията на пилота – рискът или романтиката?
