Всяка картина, както всеки художник, има своя собствена история, свои мистерии и тайни. Понякога признати шедьоври на живописта, познати ни от детството, ни се представят от другата страна, ако научим няколко нови факта за тях.
Ние от Поничка непрекъснато търсим непознати досега истории, свързани с любимите ни платна. Възможността да погледнем отново познато произведение и да открием нова тайна ни се струва безценна.
Кой е авторът?
На известната картина „Сбогуване на Пушкин с морето“ в ъгъла стои подписът на художника – Айвазовски, затова мнозина вярват, че платното е негово дело. Но ако се вгледате внимателно, можете да видите, че под фигурата на поета има друг добре различим и познат подпис – И. Репин. Как се случва това?
Факт е, че това платно е рисувано от двамата художници. Всеки нарисувал това, което прави най-добре: Иван Константинович – бушуващи вълни, и Иля Ефимович – човек, надничащ в далечината. Самият Репин пише за тази картина по следния начин: „Айвазовски нарисува прекрасното море… И за мен беше чест да нарисувам там статуетка“.
3D през Възраждането
Странният обект в картината на Ханс Холбайн Млади – „Посланици“, който прилича на летяща чиния, всъщност е ярък пример за анаморфоза – изкривена проекция на всяко нещо или лице, видима в истинската си форма само от определена гледна точка. Зрителят трябва да погледне тази картина от долния ляв ъгъл, за да види много обемен човешки череп върху нея. Той е поставен в този церемониален портрет като memento mori – символично напомняне за преходността на живота и суетата на всичко съществуващо.
Къде е оригиналът?
Картината “Петър I разпитва Царевич Алексей” може да се види в Третяковската галерия, както и в Руския музей. Коя от картините е оригинална? Технически тази, която се съхранява в Москва. Но картината, която може да се види в Санкт Петербург, също е нарисувана от Николай Ге и съвпада по всичко с първата. Това е копие на автора.
Защо художникът е нарисувал две еднакви платна? Факт е, че първоначално произведението е закупено от Павел Третяков, но самият император Александър III също го е поискал. Невъзможно било да му се откаже и Ге, след като получил разрешението на покровителя на изкуствата, възпроизвел платното за царя.
Отмъщението на художника
Дамата, изобразена в картината на Репин „Монахинята“, никога не е била такава. Снахата на художника, сестрата на съпругата му София, позирала за официален портрет в бална рокля, с красива висока прическа, но нещо се объркало и моделът и художникът се скарали. Иля Ефимович, в пристъп на чувства, скрил цялата красота, превръщайки светската дама в монахиня и поставяйки скромна броеница в ръцете й вместо кокетна чантичка.
Тази история станала известна благодарение на мемоарите на племенницата на художника, а потвърждение за това било намерено, когато станало възможно да се направи рентгенова снимка на платното – първият слой и оригиналната версия на портрета са ясно видими.
Как селото се превърна във водопад
Картината на Гоген „Бретонско село в снега“ била продадена на търг заедно с шест други за нищожна сума от 85 франка след смъртта му. Но не това е забележително, а фактът, че е продадена под името „Ниагарския водопад“. Оценителят просто не разбрал къде са горната и долната част на платното, обърнал го с главата надолу и по някаква причина решил, че това е една от най-известните природни забележителности в Северна Америка.
На кого показва неприличен жест ангелът
Таванът на Сикстинската капела във Ватикана е украсен с поредица от великолепни стенописи. Малко преди папа Юлий II да възложи на Микеланджело тази работа, те имали голямо разногласие. Някои биографи твърдят, че идеята да се поръча на великия скулптор да украси свода на сградата, чиито стени са рисувани от най-известните художници от края на XV век, като Ботичели, Гирландайо и Перуджино, е дошла от недоброжелатели, които искали да посрамят гения, който преди това не е участвал в такива мащабни проекти.
Микеланджело не само се справил със задачата да даде на света шедьовър, но според някои историци е изразил отношението си към папата: един от ангелите зад рамото на пророк Зекариа сгъва пръстите си в неприличен жест.
“Противна” картина, която мнозина обичат
Самата художничка нарича картината, която събужда ярки детски спомени в мнозина, „противна“ и „анти живопис“, една от „детските незначителни картини“, нарисувани през 50-те години. Но това платно е обичано от милиони, особено от дъщерята на художничката, която е изобразена на платното и благодарение на него се среща със съпруга си.
Репродукцията на „Утро“ е публикувана от списание „Огоньок“, а сред тези, които я изрязали, приковали я на стената и се възхищавали на слънчевото момиче било момче от Казахстан на име Арсен Бейсембинов. Години по-късно той влязъл в училището на Строганов, срещнал момиче на име Лена, влюбил се и едва тогава разбрал, че именно тя е била модел за тази картина.
Картина на изобилието, нарисувана в трудни години
Мнозина познават картината „Съпругата на търговеца на чай“. Тя вдъхва спокойствие, ситост и благополучие. Изглежда, че художникът черпел от живота, завършвал работата и сядал на пищно сервираната маса. Но не всички забелязват, че времето на създаването на платното е суровата 1918 година. Самият майстор е написал това за този период: “Животът ни не е важен, студено е и сме гладни, всички наоколо говорят само за храна и хляб.” Ясно е, че както добре охранената лъскава котка, така и многобройната храна са рисувани по памет.
Модел на съпругата на търговеца била бившата баронеса Галина Адеркас, която в живота не била толкова „богата“, както на снимката. И пълната ръка, която държи чинийката, и пълните рамене, и общата закръгленост на лицето са артистично преувеличение, от което Кустодиев се нуждаел, за да създаде впечатление за разцъфнало тяло, пълно със здраве.
Автопортрет, който не съществува
Жорж Сьора е известен художник-импресионист, създател на специален метод на рисуване, наречен поантилизъм. Ако се доближите до неговите платна, можете да видите, че те се състоят от малки щрихи, само от разстояние се сливат в една картина. Известно е, че няма нито един автопортрет на художника. И все пак един може да бъде намерен с помощта на инфрачервена светлина.
На платното „Млада жена, която се пудри“, зад отворените капаци с букет, някога е било запаметено лицето на самия художник, отразено в огледалото. Той го скрил, защото един приятел му посочил колко странно изглежда отстрани. Факт е, че моделът за портрета на дамата, удавена в облак прах, е бременната любовница на Сьора , който по това време е била женен мъж.
Виенска приказка за Пепеляшка
Историците все още спорят кой е бил модел за „Шоколадовото момиче“ на Жан-Етиен Лиотар. Най-често те подкрепят версията, че тя е била Анна Балтауф. Твърди се, че веднъж младия принц Дитрихщайн е влязъл във виенско кафене да изпие чаша шоколад. Модната напитка му била донесена от прекрасна сервитьорка – момиче от обедняло благородно семейство. Принцът се влюбил и въпреки факта, че семейството му било против, той се оженил за момичето. Като сватбен подарък поръчал портрет на любимата си в този тоалет, в който я видял за първи път.
Картината, която всички носели
Почитателите на модна къща Yves Saint Laurent безпогрешно ще разпознаят тази абстракция и ще кажат: „Да, това е мотивът на колекцията Mondrian!“ През 60-те години на миналия век роклите от тази колекция били на върха на модата и украсявали корицата на списание Vogue, а масовите производители се втурнали да ги копират.
Но не всеки знае, че един от източниците на вдъхновение за френския моден дизайнер е картината на абстрактния художник Пийт Мондриан „Композиция с червено, синьо и жълто“, създадена през далечната 1929 година.
“Това може да бъде нарисувано само от луд.”
В горния ляв ъгъл на картината на Мунк „Викът“ има едва забележим надпис с молив: „Само луд може да нарисува това“. В продължение на много години критиците спорели кой е написал тази фраза: неизвестен вандал или самият художник? И в крайна сметка установиха – да, самият Мунк.
Сега се смята, че след първата реакция на публиката към платното – разнесли се многобройни легенди за психичното здраве на художника – той не издържал и написал този надпис.
Тайната на Златната Адел
Густав Климт е нарисувал над 100 скици за портрета на Адел Блох-Бауер. Разбира се, за него било важно да обмисли подробно плана си, но многото скици били направени и защото блестящата Адел имаше малък недостатък – леко деформиран пръст. Тя се опитвала да го скрие и затова ръцете й през цялото време заемали донякъде неестествена позиция. В крайна сметка художникът намерил точно този жест, идеален за неговата композиция.
Кой факт от историята на живописта ви накара да видите познато платно в нова светлина?
