Мъжките персонажи от класическата литература често ни се струват примерни представители на своя пол. Читателите се влюбват в гордия господин Дарси, красивия Едуард Рочестър или упорития Рет Бътлър. Ако обаче внимателно анализирате действията на много герои, те вече не изглеждат толкова безупречни.
Ние от Поничка разгледахме по-отблизо любимите си господа от култови романи и открихме, че във всеки от тях се крият куп недостатъци. А в бонуса ще намерите един от най-популярните романтични герои на нашето време, към когото също има въпроси.
Мистър Рочестър („Джейн Ейър“ от Шарлот Бронте)
Когато Едуард Рочестър се появява за пръв път в романа, героинята е пропита със съчувствие към него. Дори въпреки факта, че господинът се държи арогантно, а понякога и нетактично поради социалната пропаст между тях. В същото време мъжът неведнъж възхвалява своята добродетел, тъй като е взел под крилото си чужда незаконна дъщеря. Но читателят можеше да забележи, че се държи студено с детето.
По-късно г-н Рочестър прибягва до манипулация и си играе с чувствата на Джейн, показвайки внимание, след което заявява любовта си към друга жена. Жертвата на интригите му е не само главната героиня, но и дамата, на която той дава фалшиви надежди за брак. И всичко това Рочестър прави в присъствието на живата си съпруга, макар и психично болна. Разбира се, мъжът наистина изпитва истински чувства към Джейн, но любовта му е егоистична.
Максим дьо Уинтър (“Ребека” от Дафни дю Морие)
Началото на книгата изглежда като приказка. Величествен, тайнствен и богат г-н дьо Уинтър се влюбва в бедно момиче и й предлага брак. Когато обаче води младата си жена в имението си, радостта бързо изчезва, защото всичко наоколо напомня за починалата й предшественичка.
През целия роман Максим остава сляп за чувствата и страховете на главната героиня. Той избягва опитите й да говори откровено, напомняйки на жена си за разликата във възрастта. По този начин той сякаш посочва на момичето, че тя не му е равна, а мислите и чувствата й нямат тежест.
- Максим не предизвика никакво съчувствие, жена му е вместо домашен любимец.
Майсторът („Майсторът и Маргарита“ от Михаил Булгаков)
Влюбването в Майсторът не е трудно, защото той е интересен човек. Но, подобно на много творчески хора, на него му е присъщо откъсването от реалността. Мъжът дори не помни името на бившата си съпруга, когато съсед в болницата пита за нея. Това предполага, че в брака той е бил съсредоточен само върху себе си и творческите си занимания, а съпругата му нямала значение.
Човек като Майсторът изисква някаква жертва. Неговата любима не трябва да очаква защита и подкрепа от него, защото самият той се нуждае от тях. Той намира своето щастие само до Маргарита, която е готова да се откаже от всичко, което има, за да защити любимия си както от враговете, така и от себе си.
- Майсторът е толкова жалък. Всичко, което той прави, е да изпъшка: “Остави ме!” – и страда заради съдбата на романа си.
Джей Гетсби (“Великият Гетсби” от Франсис Скот Фицджералд)
Любовта на Гетсби към Дейзи е хипнотизираща. В името на момичето той се издига от дъното, печели цяло състояние и се опитва да привлече вниманието й към себе си с големи партита. Дори фактът, че любимата му вече е омъжена, не го спира. Фактът, че Джей не е опознал толкова добре Дейзи, би трябвало да предупреди читателя.
Най-вероятно мъжът не е обичал истинското момичето, а образа, който е създал във въображението си. В крайна сметка той не е имал възможност да я опознае добре по време на мимолетните срещи в младостта си. От това можем да заключим, че Гетсби би могъл да разбере разочарованието в отношенията с любимата си.
- Образът, който Гетсби рисува за себе си в собствената си глава, го направи сляп глупак, над когото властта има повърхностно създание на име Дейзи. Обича ли душата й? Или се влюби в образа?
Принц Мишкин (“Идиот” от Фьодор Достоевски)
Гениалният принц Мишкин не може да не предизвика съчувствие в читателя. Попадайки сред хора със съмнителни морални качества, той демонстрира благородството на душата си. Освен това принцът е галантен по отношение на жените. Трудно е обаче да го наречем желан младоженец и ето защо.
Лев Мишкин се води лесно и освен това има нездравословно влечение към онези, които според него трябва да бъдат спасени. Следователно, когато има избор между две жени, той избира не тази, която обича, а тази, която е по-малко разглезена от съдбата. Такава прекалена жертва не носи щастие на никого.
- Според мен той абсолютно не е прекрасният човек, който авторът е искал да представи. Напротив, той утежнява всички проблеми, като дава надежда на хората в напълно отчаяна ситуация.
Ейнджъл (“Тес от рода д’Ърбървил” на Томас Харди)
Според сюжета на романа главната героиня Тес, след като е преживяла извънбрачна връзка с неморален мъж, среща мииял и искрен Ейнджъл. Оставаме с впечатлението, че този благороден човек е в състояние най-накрая да даде щастие на страдащата Тес. Но това не се случва. Когато Ейнджъл научава за миналото на момичето, той се променя.
Като се вземат предвид особеностите на историческия период, в който се развиват събитията от романа, героят би могъл да бъде оправдан, ако не е готов да се противопостави на собствените си убеждения. Ейнджъл обаче не изоставя Тес, но с упреци само утежнява душевните й мъки.
- Човек, който с лека ръка счупи всичко, което можа. Любовта му е странна. И наистина ли можете да го наречете любов? Той само е увлечен от Тес, защото веднага щом идеалният образ се разсея, цялата му любов се срути като картонена къщичка.
Юрий Живаго („Доктор Живаго“ от Борис Пастернак)
Доктор Живаго е образован, интелигентен човек с богата душевност. Той е талантлив лекар, а също така пише искрена поезия. Намирайки се в разгара на трудни исторически събития, Юрий запазва добротата и човечността си.
Героят обаче е слабоволен. Той е склонен просто да върви по течението, без да предприема решителни действия, за да се озове в по-благоприятни условия. Героят остава пасивен, дори когато поради обстоятелствата губи любимите си жени на различни етапи от живота.
- Това е история за мъж, който е бил твърде слаб, затова е паразитирал върху силни и решителни жени и е съсипал живота на всички.
Уолтър (“Цветният воал” от Съмърсет Моъм)
В историята благороден лекар-бактериолог отвежда невярната си съпруга Кити в китайско село, където вилнее холерата. Наблюдавайки безкористната работа на съпруга си, жената започва да изпитва любов към него.
Приключенията на героинята отстрани предизвикват справедливо осъждане от страна на читателя, но Уолтър също заслужава да се вгледаме по-отблизо. Героят първоначално знае, че Кити не се омъжва за него по любов. В брака той не обръща внимание на жена си и често мълчи в нейната компания. И когато Уолтър разбира за предателството, той решава да отмъсти на жена си по изтънчен начин, вместо да я пусне или да работят заедно по грешките.
- Да, измамата е отвратителна. Но какво очакваше Уолтър от жена си, която не го обичаше? Той не се опитва да повлияе на чувствата й, да я плени.
Камуран („Чучулигата“ от Решат Нури)
Искрената история за връзката между Фериде и Камуран се превърна в любима на много фенове на класическите романи. Красиво турско момиче с много труден характер преминава през множество изпитания, за да остане в крайна сметка с любимия си – спокойния и уравновесен Камуран.
Но някои читатели предполагат, че семейният живот на героите изобщо не би могъл да протече гладко. В крайна сметка героят е склонен към приключения. И, изглежда, искреното му разкаяние може да се окаже обикновена манипулация. В края на краищата той обвинява обстоятелствата за случилото се, а не себе си. Това означава, че той може да предаде Фериде отново, ако се появи възможност.
- Ако на хоризонта се появи нова фуста, бъдете сигурни, че Камуран няма да я пропусне.
Рет Бътлър („Отнесени от вихъра“ от Маргарет Мичъл)
Изглежда, че Рет Бътлър е модел на постоянство и решителност. Той дълго и упорито преследва жената, в която се е влюбил. Рет не поставя Скарлет на пиедестал, но се смята за равен с нея, което го отличава от останалите обожатели на момичето.
В хода на сюжета внимателния читател може да се усъмни в искреността на чувствата на героя. Рет Бътлър е женкар, но за пръв път получава отпор от жена, която харесва. Безразличието на Скарлет стимулира ловната му страст, така че той отива докрай. Но след като получи това, което иска, Бътлър не цени толкова високо трофея под формата на любовта на Скарлет, за което свидетелства неговото недоволство от брака.
- Мразя Рет Бътлър. Когато чета, че това е един от любимите герои на жените, ми се иска да крещя и да тропам с крака.
Жофре дьо Пейрак („Анжелик“ от Ан и Серж Голон)
Анжелик се съгласява да се омъжи за граф дьо Пейрак по заповед на баща си, но е отвратена от него. Работата е там, че съпругът й е много по-възрастен, освен това е обезобразен от наранявания. Но с течение на времето момичето го опознава по-добре и се влюбва, защото, въпреки външните недостатъци, мъжът е умен, мил и интересен. Заедно с Анжелик феновете на поредицата книги и филми също проникват в героя.
Героят обаче не е лишен от сериозни недостатъци, като лекомислие и суета. Както се оказва, графът в яростта си и заради собствената си гордост демонстрира своята власт пред краля, знаейки до какво може да доведе това за него и семейството му. Когато като по чудо се спасява от смъртта, Жофре започва всичко от нулата. Персонажът мисли само за себе си. Той не участва в съдбата на близките си в продължение на много години, въпреки че те трябва да оправят кашата, която той е сътворил.
- Да се смяташ за защитен, когато кралят многократно е лишавал не по-малко благородни хора от цялото им имущество, е най-малкото глупаво. Това е простимо за младата Анжелик, но не и за Жофре.
- Напомня ми или на петел, или на пуйка. Твърде много парадира и това разваля впечатлението.
Мистър Дарси (“Гордост и предразсъдъци” от Джейн Остин)
Мистър Дарси е представен в романа като човек, на когото не е чужд снобизма. Той говори презрително за хората, които са под него на социалната стълбица. След като се влюбва в Елизабет, той заявява, че е готов да се ожени за нея срещу аргументите на разума. Въпреки това, героинята не е привлечена от такова обидно предложение за брак, така че тя го отхвърля. И той се променя.
Но някои читатели не вярват, че такъв принципен джентълмен може толкова лесно да изостави възгледите си. Вероятно в името на любимата си той е демонстрирал само въображаема промяна в характера и във връзка, героят рано или късно ще покаже арогантност.
- Мистър Дарси е високомерно създание, което смята себе си за център на вселената. Ако не е богатството на баща му, какво би струвал той с глупавата си гордост?
Бонус: не само героите на класическите романи имат недостатъци. Идеалният Едуард от „Здрач“ на Стефани Майер също може да бъде поставен под съмнение
- Има нотки на манипулатор. Помислете как реагира на приятелството на Бела с Джейкъб. Връзката им не е съвсем здравословна.
- Не нотки. Той е на 100 години и излиза с ученичка. Или вампирите не се развиват и психически остават на нивото на своята биологична възраст, което е много трагично, или той има нездрави наклонности.
С характеристиката на кои герои сте съгласни? И кои според вас, напротив, не заслужават такава критика?
