Светът на киното, както и всяка измислена история, е пълен със стереотипи. Това важи за всичко: и сюжета като цяло, и архетипите на героите, и външния им вид, и „неочакваните“ обрати. Включително е пълно с клишета и в развръзката на филмите.
Ние от Поничка разбираме, че никое творение не може да избегне очевидните клишета. Но понякога те са толкова поразителни, че не предизвикват нищо друго освен недоволни коментари.
Оказва се виртуален свят
С излизането на филма “Матрицата”, фантастичният сюжет, че героите всъщност живеят във виртуален свят, се оказа свеж и рязък обрат на събитията. Въпреки че през същата година излиза филмът “Тринайстият етаж” с подобна идея за симулиране на реалността. И тогава много сценаристи се хванаха за тази сюжетна линия и по този начин се опитаха да повторят успеха на “Матрицата”. Пример са филмите “Първичен код” и “Блаженство”. И когато зрителят започне да забелязва странностите и несъответствията във филмовия сюжет, тогава веднага се прокрадва подозрението, че наистина всичко не е това, което изглежда. Но такъв финален обрат отдавна не е поразителен със своя “уау-ефект”.
Главният герой всъщност не е жив
Още един умопомрачителен обрат на сюжета – накрая се оказва, че героят отдавна е мъртъв. Тази тенденция започна с филма “Шесто чувство”, по-късно този трик беше успешно използван от създателите на филмите “Другите” и “Остани”. Но ако гледаме трилър без елементи на мистика и главният герой възприема реалния свят по различен начин от другите герои, тогава разбираме, че същността най-вероятно се крие в една от 3-те опции. Или това е симулация, или героят има психични проблеми, или вече е в различен свят. И това отегчава.
Поуката накрая: семейството е най-важното нещо
Клише от семейните филми – накрая героят осъзнава, че е сгрешил, че е отделял малко време на семейството си и като цяло то е най-важното нещо в живота. Простата житейска поука идва от приказките, които се пренасят на големия екран. Глупаво е да се спори за важността на семейството, но можете да се сетите и за други уроци, които главният герой е научил за себе си до финала. Примери за такъв филм: “Семеен човек”, “Лъжльото”, “Отново на 17”.
Последната битка между доброто и злото
Вероятно има малко епични научно-фантастични филми, в които няма грандиозна битка на финала. В крайна сметка е толкова грандиозно, че всъщност почти винаги заради това ходим на кино. Но този ход е толкова очевиден, че дори красотата на костюмите, новите бойни финтове на героите и мащабът няма да попречат на разсейването от време на време. Едва ли е възможно да пропуснете нещо важно, още повече, че почти винаги добротата побеждава. Не е трудно да се намерят примери: “Отмъстителите: Краят”, “На ръба на утрешния ден”, “Карибски пирати: На края на света”, “Великата китайска стена”.
Главният герой има разстройство на личността
Финтът с психичното разстройство на героя винаги изглежда добър. В крайна сметка, толкова много може да се измисли и натъпче в сюжета, че зрителят ще се интересува от разплитането на плетеницата през призмата на личностните проблеми на главния герой. И почти винаги подобен ход носи своя дял от изненади, както във филмите “Боен клуб”, “Красив ум”, “Враг”, “Черен лебед”, “Самоличност”, “Таен прозорец”. Но щом започнем да предполагаме, че нещо не е наред в самата история, веднага се прокрадват подозренията за тези 3 варианта, описани по-горе. И това няма да ни изненада.
Смайващ обрат със семейна връзка
Малцина не са чували шегата „Люк, аз съм твоят баща“ от филма „Междузвездни войни“. Сцената с Дарт Вейдър се превърна почти в стандарт на клишето за внезапното родство на героите. И то продължава да бъде предлагано не само в бразилските телевизионни предавания, но и във филми, които, изглежда, трябва да ни разказват за приключения, а не да издават прекомерна драма. Както например във филмите „Индина Джоунс и кралството на кристалния череп“ и „Карибски пирати: Мъртвите нищо няма да разкажат“.
Главният герой се оказва злодей
Изглежда интересен обрат – главният герой в крайна сметка се оказва злодей. Така се случват всички тези вълнуващи събития във филма. Както например във „Видок”, „Не казвай сбогом” и “Убийства в Оксфорд”. Но ако се замислите, този сюжетен ход не е никак нов и повечето филми в детективския жанр грешат с него.
Двама герои, които не се понасят, определено ще станат двойка в края
Направо болезнено клише на повечето романтични комедии. Той и тя се мразят и тогава се оказва, че това е истинската любов. Може би за някой в реалния живот законът за привличане на противоположностите работи, но при много двойки не се получава. В крайна сметка можете да измислите много по-интересна мотивация за чувствата на героите и в същото време да не превърнете всичко в банална приказка. Както се случи във филмите: „Как да разкараш гаджето за 10 дни“, „Предложението“, „Невъзможно твой“.
И главният герой все пак избира любовта
Следващото клише от същите романтични комедии, от което просто искате да извъртите очи, е, че главният герой, противно на принципите си, избира любовта на финала. Тази техника се използва във филмите „Дяволът носи Прада“, „Какво искат жените“, „Кейт и Леополд“. Естествено, това е романтично и поне за няколко минути ви кара да повярвате в истинската любов. Но, отново, можете да доведете героя до такъв избор, без да разрушавате неговите житейски принципи и цели.
На края героят получава момичето
Ако филмът е приключенски и главният герой е мъж, тогава най-вероятно в сюжета ще бъде въведен женският архетип „дама в беда“. Както например в “Мумията”, “Петият елемент” или “Тор”. По пътя персонажите героично се спасяват един друг и в крайна сметка стават двойка. В крайна сметка всички изпитания, през които са преминали, трябва да ги обединят. Добър щастлив край, но по-често е трудно да се повярва в него.
Глупава саможертва
Един от отличните, както могат да мислят сценаристите, ходове е саможертвата. Това развитие на събитията раздвижва сюжета и премахва вече ненужния персонаж, добавяйки драматичност. Но често всичко това се случва нелогично: героят може да бъде спасен, ако се действа по различен начин. Както например в лентата “Константин”, когато Изабел се хвърля от покрива, за да попречи на демона да се настани в нея. Тя можеше да кажеш всичко на сестра си, тогава двете щяха да намерят Константин и той щеше да я защити. Но нямаше да има филм. Подобно нещо се случва във филмите “Гравитация” и “Warcraft: Началото”.
В крайна сметка ще остане само един
Едно от любимите клишета на страшните филми или екшън игри за оцеляване – в края само един герой ще остане жив, в най-добрия случай няколко. Това е страхотен ход по свой начин, защото тогава при гледане адреналинът завладява зрителя още повече и е доста забавно да се прогнозира кой ще напусне „играта“ в следващата минута. Въпреки това, ние все пак разбираме, че филмът ще завърши грубо и не е толкова вълнуващо, колкото бихме искали. Примери за такива произведения: “Докато смъртта ни раздели”, “Мъглата”, “Кралска битка”, “Изпит”, “Убийствен пъзел”, “Кубът на страха”, “Признак на живот”.
Кои филмови клишета на финала ви дразнят?
