Дори в наше време, когато рафтовете на магазините са пълни с всякакви козметични продукти и салони за красота могат да бъдат намерени на почти всяка улица, личната грижа не е лесна. Какво да кажем за миналите векове. Въпреки това, по всяко време жените и мъжете оценявали привлекателната външност и се опитвали да изглеждат възможно най-добре. В миналото това отнемало много усилия, а съставките, които използвали, могат да шокират съвременния човек.
Ние от Поничка внимателно проучихме тайните за красота от миналото и едва ли бихме рискували да опитаме някои рецепти върху себе си.
С помощта на розмарин се постига перлена белота на зъбите
Здравата усмивка е ценена от векове. Вярно е, че не било лесно да се постигне такъв ефект без съвременни средства. Но дори през Средновековието и аристократите, и селяните са знаели основите на хигиената. Зъбите се почиствали с парцали или клечки. За отстраняване на плаката се използвала паста от въглен, сол и смлян черен пипер.
За да придадат на усмивката перлена белота, дамите смесвали пепел от изгорени листа розмарин и пресни листа розмарин, увивали ги в плат и внимателно разтрихавали зъбите си. А за да се отърват от лошия дъх, дъвчели листа от мента, семена от магданоз и карамфил.
Ефектът на сияещо лице се създавал с помощта на натрошен тебешир и оцет.
Истинският бум на всякакъв вид козметика бил през XVII и XVIII век. През този период всички използвали грим: жени, мъже и дори деца. Бялата, мека кожа се смятала за истински признак на благородна кръв. За да постигнат този ефект, дамите използвали различни кремове.
Те често включвали вещества, потенциално опасни за здравето, но имало и напълно невинни продукти: натрошен тебешир, перлен прах, яйчен белтък и оцет. Тази смес правела лицето меко и сияещо. Единственият проблем бил, че усмивките и смехът били противопоказани за дамите и господата. Съществувала възможност лицето да се напука.
Козметиката била нанасяна в такова количество, че всички жени изглеждали еднакво
През XVIII век гримът бил доминиран от два цвята: бял и червен. Ружът е направен от сандалово дърво, кармин или див шафран. За да се получи специална паста за нанасяне, праховете се смесвали с мазнина или оцет. Нанасянето на грим било цял процес. Първо младата дама бивала облечена, а след това, покривайки тоалета със специална наметка, изрисували лицето й.
По времето на маркиза дьо Помпадур слоят козметика е бил толкова плътен, че било трудно една придворна красавица да бъде различена от друга. Но имало различни начини за нанасяне на руж за представителите на аристокрацията и провинциалното благородство. Първите рисували ярки и широки алени ивици от ъглите на очите до ръба на устните. Вторите – спретнати кръгове по бузите, които трябвало да подчертаят белотата на лицето и яркостта на очите.
За да купят огледало, някои продавали земята си
Днес огледалото изглежда напълно достъпен аксесоар, но до XIX век много хора не успявали да видят собственото си отражение през целия си живот. Първите образци от стъкло се появяват през XII век, но наистина висококачествени продукти са създадени във Венеция след XV век. Венецианските огледала стрували цяло състояние. Някои аристократи с лекота се разделяли със земя, само за да получат малко парче стъкло.
Графиня дьо Фиеск продала житните си ниви, за да купи огледало, което смятала за отлична инвестиция. Венецианците остават монополисти до средата на XVII век, когато крал Луи XIV прави амбициозен план и успява да изведе 20 занаятчии от италианския град. Оттогава продуктите започнали да се произвеждат в други страни и следователно станали малко по-евтини и по-достъпни.
Веждите били оцветявани със сажди или напълно премахвани
Преди четири века били на мода тъмните вежди, извити в перфектни полумесеци над очите. В центъра дъгите трябвало да са малко по-широки и заострени по краищата. За да им придадат изразителен цвят, космите са боядисвали с въглен, изгорял корк, сок от бъз или сажди, извлечени от маслени лампи. Идеалната форма била постигната чрез изтръгване на излишъка. Някои дами напълно премахвали собствените си вежди и ги рисували на лицата си. Или използвали козина за целта. Вярно е, че в последния случай винаги имало опасност лепилото да не издържи и в резултат на това веждите да паднат.
Лицето било измивано с майчино мляко, а акнето било премахвано с помощта на дебелец
Повечето кремове, лосиони и тоници се приготвяли от самите дами. Рецептите за тези продукти включвала най-неочакваните съставки. Например за сутрешни процедури било предложено да се използва краве мляко, смесено с вода, някои дами се измивали с кърма. За да направят кожата мека и да се отърват от акне, те използвали запарка от дебелец, която се наричала още „млякото на невинността“. Лицето било освежавано с течност, приготвена от смес от розова вода, ориз на прах, нарязан черен трън, гума арабика и тамян.
Кремовете бяха направени от бадемово масло и бял восък с други екзотични добавки. Слабата фигура не била на мода, но твърдостта и извивките били много ценени. За да се отърват от леката отпуснатост, на дамите се препоръчвало да нанасят на проблемните места паста от лилиево масло, смесено с гъша мазнина, смола и терпентин.
Мускулести прасци и малкото коремче добавяли особен чар на мъжа.
Стандартите за мъжка красота също се променят от век на век. По времето на Луи XIV привлекателният джентълмен трябвало да има стегната, но не прекалено мускулеста фигура. Изключението бил стегнатият прасец. Тази част от тялото, с която блестял „краля-слънце”, често впечатлявала придворните дами. За да демонстрират на околните тази част от тялото си, мъжете носели обувки с висок ток и ходели с обърнати навън чорапи.
Друга привлекателна черта в мъжката фигура било малкото коремче. То показва на другите, че човек може да си позволи да яде често, обилно и вкусно, което означава, че има пари. За да добавят съблазнителни сантиметри към талията, някои господа носели специална подплата под дрехите си.
Жените били готови да приложат всякакви трикове в името на малките крака
Стандартите за красота през XVIII и началото на XIX век изисквали дамите да имат малки и грациозни крака. Жените не можели да намалят размера на краката си и затова се опитвали да изберат обувки, които са по-малки и от по-тънък плат. За подходящ чифт се смятал този, в който момичето трудно можело да свие пръсти. Леките материали и почти невидимите подметки правели тези обувки изключително неудобни и крехки. Те се разпадали буквално за няколко дни, ако дамата често ходела по улици, павирани с павета.
Една порядъчна дама криела лошата миризма на краката си. За да не се смущават околните с неприятен “аромат”, се използвали различни домашни средства – талк или специален разтвор от мента, градински чай, розмарин и хвойна.
Дамските ръкавици се напояват с хрян и мътеница
Пръстите, ръцете и китките на дамите били истинското въплъщение на женската красота. В идеалния случай ръцете на една млада дама трябвало да са бели, меки и заоблени. Използвани са ръкавици, за да ги предпазят от нескромни погледи и превратностите на времето. Дългите нокти се смятали за вулгарни, така че били подрязвани късо, оформени в овал и внимателно полирани. Истинската красавица трябвало да има блестящи, розови и прозрачни нокти.
За да омекотят кожата, момичетата използвали различни продукти. Например ръцете се третирали с разтвор, приготвен от натрошени кестени. Или накисвали ръкавиците в хрян, мътеница, лимонов сок, оцет, розова вода, глицерин или овесени ядки и ги слагали през нощта.
Мечешката мазнина била истинско спасение за косата
Буйната и здрава коса се смятала за знак за красота както за мъжете, така и за жените. Имало много домашни средства, които трябвало да придадат сила на косата и да подобрят растежа й. Ако на главата се появят коварни плешиви петна, тогава било необходимо да се намажат с меча мазнина и след това да се масажира кожата до зачервяване с груба кърпа. Лукът, медът или горчицата също действали страхотно. За същите цели хората се търкали и с миши изпражнения.
За да накарат косата да расте бързо и да бъде мека, хората я мажели със специална течност, приготвена от свинска мас и зехтин. При нацъфтели краища помагало масло от мирта или балсам от пчелен восък, мед и меча мазнина. Косата била покривана с пудра, но не непременно бяла. Можела да бъде кафява, розова, оранжева, синя или лилава.
Момичетата използвали пчелен восък и ушна кал, за да омекотят устните си.
Преди появата на балсама за устни, дамите използвали различни природни средства, за да придадат на устните си необходимата мекота. В идеалния случай младата дама трябвало да има малка пухкава уста, оформена като цъфнала розова пъпка. Устните трябвало да бъдат кръгли и меки.
За да се отърват от сухота и пукнатини, върху устните се нанасяли мед или масло. Някои препоръчвали използването на ушна кал. Друга рецепта включва свинска мас, пчелен восък и лимоново масло. За да подчертаят цвета на устните, младите дами от XVIII век нанасяли оцет.
Дамите скубели излишната коса от главите си
През XVIII век съществували строги канони за женска красота, които регулирали всичко – от фигурата до формата на ушите. Младите дами с малки и кръгли глави притежавали истински чар. Според каноните носът разделял лицето точно наполовина, а челото било бяло, гладко и отворено. Ако естествената красота била скрита от косата, трябвало да се отърват от нея.
Кои съвременни модни тенденции и козметични процедури ви се струват съмнителни?
