Когато създават сценарии за филми, авторите предпочитат да напишат подробно всяка реплика и жест на актьорите. Но когато талантът, съчетан с чувството за хумор и находчивостта, надделяват над сценаристи и режисьори, се раждат зашеметяващи сцени с импровизации.
Поничка ви кани да слезете зад кулисите на Холивуд и да разгледате любимите си филми от друг ъгъл.
“Хубава жена”
Спомняте ли си сцената, когато Ричард Гиър показва колието на Джулия Робъртс? Актрисата посегна към бижутата, а Ричард внезапно затвори кутията. Този жест не беше в сценария, нито реакцията на Джулия.
“Римска ваканция”
Във филма има сцена, в която героят на Грегъри Пек се преструва, че “Устата на истината” отхапва ръката му. Това беше чиста импровизация от актьора и реакцията на Одри Хепбърн беше истинска.
“От здрач до зори”
Преди Джордж Клуни обичаше да се шегува за статута си на вечен ерген и то не само в живота, но и във филмите си. И така, във филма “От здрач до зори” героинята на Салма Хайек слага крак на гърдите му и казва, че ще го направи свой роб, на което Джордж импровизира с израза „Благодаря, но вече бях женен“.
“Кръстникът”
В една от най-известните сцени на филма, в която Вито Корлеоне заповядва да се справят с нарушителя, той гали котка. Оказва се, че тя не е била в сценария: котката случайно се промъкнала на снимачната площадка, а Марлон Брандо импровизира и я взе в скута си.
“Сиянието”
“Ето го и Джони!” – казва героят на Джак Никълсън, прорязвайки с брадва вратата към банята. Спомняте ли си тази сцена от “Сиянието”? Оказва се, че актьорът заимства фраза от телевизионното шоу на Джони Карсън, който всеки път започва излъчването с този поздрав.
“Умирай трудно”
Тези, които са гледали филма „Умирай трудно“, разбира се, помнят смъртта на главния злодей, изигран от Алън Рикман: героят му осъзнава, че планът му се е провалил, а междувременно лети надолу от ръба на сградата. Оказа се, че режисьорът е бутнал актьора на зеления екран, когато той изобщо не е очаквал, поради което сцената се оказа толкова реалистична.
“От другата страна”
И още една импровизация на Джак Никълсън. По време на сцената на разговора в кафенето с героя на Ди Каприо, актьорът изведнъж вади пистолет, което плаши Лео. Но не напразно всички толкова обожават Ди Каприо: той успя да използва внезапните емоции и кадърът се оказа дори по-добър, отколкото беше написано в сценария.
“Терминатор 2: Денят на страшния съд”
Във филмите за Терминатора героят на Арнолд Шварценегер не е особено приказлив и може би поради тази причина актьорът реши да добави малко разнообразие към сценария. И така, във втората част на филма в сценария липсва почти култовата фраза „имам нужда от отпуск“ – това беше чиста импровизация на актьора, която беше решено да остане във финалната версия.
“Изгубени в превода”
Ако сте гледали този филм на София Копола, то вероятно си спомняте финалната сцена с главните герои, изиграни от Бил Мъри и Скарлет Йохансон. Според сценария героите трябвало само да се прегърнат, но се оказва различно: Мъри прошепна нещо в ухото на Скарлет и след това дори се целуват.
“Добрият Уил Хънтинг”
Робин Уилямс, благодарение на големия си опит като стендъп комик, беше истинският крал на импровизацията. Във филма „Добрият Уил Хънтинг“ той разказва на героя, изигран от Мат Деймън, историята как покойната му съпруга изпитвала трудности с храносмилането и от време на време разваляла въздуха и веднъж дори се събудила от тези „акорди“.
Тази приказка за човешките несъвършенства беше изцяло измислена от Уилямс в движение. Между другото, не само Деймън се смя, но и операторът: можете да видите, че картината трепери малко, но режисьорът все пак я остави в окончателната версия.
“Леон”
Гари Олдман също е голям почитател на импровизацията и беше особено добър в показването на това умение по време на снимките на “Леон”. Разговорът на героя му с бащата на Матилда беше импровизация – с това той искаше да изнерви събеседника. Историята за Бетовен също е импровизация и във всеки дубъл имаше нова история.
“Карибски пирати”
Джони Деп работи усилено, за да създаде образа на Джак Спароу и не се страхуваше от експерименти. И така, във втората част на „Пиратите“ танцът на врабчето и песента за буркана с пръст бяха актьорска импровизация. И той излезе и с няколко крилати фрази, включително „Да плуваме към хоризонта!“, „Смееш ли?“. и малко риторичния въпрос “Не си ли евнух, приятелю?”
