Мислим си, че за да получат значими филмови награди, актьорите трябва да учат дълги диалози, които да изговарят изразително в кадър. Това обаче не винаги е така. Жестове, емоции, изразителен поглед – има много повече компоненти на успешната актьорска игра, които често впечатляват зрителя много по-силно от думите.
Ние от Поничка решихме да отдадем почит на 12 филмови звезди, които успяха да докажат, че понякога чувствата, а не думите, отварят пътя към сърцето на зрителя. В края на статията ще ви разкажем за блокбастър, в който главният герой няма нито глас, нито лице.
Емили Блънт – “Нито звук” (2018 г.)
Трудно е да се избере само един герой в трилъра „Нито звук“, чието мълчание не изплаши, а напротив, привлече вниманието на публиката. Всъщност, според сюжета, главните герои трябва да мълчат, за да оцелеят в пост-апокалиптичен свят, обитаван от същества с много остър слух. Актьорите успяха да предадат не само страха, но и мълчаливата надежда за щастливо бъдеще.
Играта на Емили Блънт обаче донесе на лентата несъмнен успех: въпреки минималния брой думи в кадър, актрисата спечели статуетката на Гилдията на екранните актьори.
Мадс Микелсен – “Изгревът на Валхала” (2009 г.)
Мълчаливият воин, по прякор Едноок, през целия филм не казва дори няколко фрази. Вместо него говори слугата му. Малкия брой диалози не попречиха на лентата да спечели специална награда на журито на фестивала Fantasporto, а Мадс Микелсен отново завладя публиката.
Райън Гослинг – „Само Бог прощава“ (2013 г.)
Красивият Райън Гослинг се появява в необичайна роля в артхаус трилъра „Само Бог прощава“: жесток и мистериозен персонаж, обгърнат в атмосфера на сюрреализъм, който не се хаби с излишни фрази, а вниманието му е насочено към мълчаливо отмъщение.
Сали Хокинс – “Формата на водата” (2017 г.)
Чувствената връзка между нямо момиче и мистериозно земноводно същество в приказката “Формата на водата” на режисьора Гилермо дел Торо беше идеално разкрита в мълчание. Героинята на Сали Хокинс живее мълчалив и монотонен живот, но тази особеност на Елиза – липсата на глас – й помага да излезе от порочния кръг. В резултат лентата получи много филмови награди.
Илайджа Ууд – “Градът на греха” (2005 г.)
Жестокият персонаж на Илайджа Ууд във филмовата адаптация на графичния роман „Градът на греховете“, определено впечатли публиката. Липсата на глас и емоции на героя не са за подценяване, те са по-скоро символ на заплаха. Изглежда, че образът на смелия хобит Фродо ще остане завинаги с Ууд, но в “Градът на греха” актьорът умело унищожи обичайното си амплоа.
Александър Скарсгард – “Безмълвен” (2018)
Фантастичната лента от Netflix, обвита в киберпънк, разказва на зрителя историята на ням барман с тежка съдба. Любимата му изведнъж изчезва и за да я намери, героят ще трябва да се втурне в дълбините на мрачен град, обитаван от противоречиви и опасни герои.
Главният герой, изигран от Александър Скарсгард, ще трябва да премине през трудни изпитания, за да върне момичето или дори гласа си.
Ейми Бренеман – “Останалите” (2014–2017 г.)
Животът на Лори, главната героиня на телевизионния сериал “Останалите”, е необичаен: тя е жена, която принадлежи към общност, чиито членове носят само бяло, винаги мълчат и организират радикални действия. Причината за това нетипично занимание се крие в събитията, които са се случили по света: над 100 милиона души мистериозно изчезват от лицето на Земята за един ден.
Героинята на Ейми Бренеман стриктно спазва обет за мълчание: дори лидерът на нейната група понякога си позволява да говори, но не и Лори. Нейното мълчание не е просто традиция, а символ на загубата на себе си.
Леонардо ди Каприо – “Завръщането” (2015 г.)
В „Завръщането“ Ди Каприо най-накрая мълчи за „Оскар“. И това благодарение на неописуемата атмосфера на филма: неизследваните простори на Дивия Запад, примитивната природа, суровата зима не са склонни да говорят, а концентрират вниманието на зрителя върху усещанията.
Самият актьор с удоволствие казва, че никога не е срещал такава органична естественост във филм. Според него това всъщност е ням филм, където главният герой мълчи почти през цялото време.
Макс фон Сюдов – „Ужасно силно и адски близо“ (2011 г.)
Меланхолията и спокойствието на героя на Макс фон Сюдов са следствие, наред с други неща, от принудителното му мълчание. Мълчанието е защитен механизъм на героя, неговата травма. Думите нямат сила в света на човек, чието вътрешно пространство е завладяно от болезнена тъга. Макс фон Сюдов успя да осъзнае тази истина като никоя друга. И той беше номиниран за “Оскар”.
Кейли Хотъл – “Годзила срещу Конг” (2021 г.)
На пръв поглед мълчанието в грандиозен екшън изглежда странно: във филм, базиран на битка между две чудовища, звуците са незаменими. Създателите на филма “Годзила срещу Конг” обаче, освен приключения, успяха да внесат в картината великолепни мълчаливи диалози.
Комуникацията между нямото момиче и огромната маймуна на големите екрани изглеждаше сладка и емоционална.
Кейт Сийгъл – “Тишина” (2016 г.)
Мълчанието във филм на ужасите винаги е коз в ръцете на създателите на лентата, тъй като добавя усещане за предстояща заплаха. Във филма на Майк Фланаган мълчанието придобива допълнително значение, защото главната героиня тук е глухонямо момиче, принудено да се изправи срещу престъпник.
Благодарение на тази особеност на Мади, сетивата на публиката се изострят до последно. С играта си актрисата успя да изплаши дори Стивън Кинг. Кралят на ужасите написа в Туитър, че е хванал подлакътниците от страх, докато гледал “Тишина”.
Кевин Смит – “Джей и мълчаливият Боб отвръщат на удара” (2001 г.)
Тихият Боб е пример за герой, който не трябва да говори, за да спечели любовта на публиката. На героя, създаден от режисьора (и актьор на непълно работно време) Кевин Смит, се наслагват много качества, основните от които са ерудиция, стил и самото мълчание.
В редките случаи, когато Боб говори, той изнася абсурдни монолози. Намирането им във филми с участието на Смит е истинско търсене за киноманите.
Бонус: “Хардкор” (2015 г.)
Главният герой на “Хардкор” не само няма глас, но и по същество няма лице, защото той снима. Този подход помага на зрителя да се концентрира върху действието, което за голямо удоволствие е в изобилие тук.
Какво цените най-много във филмите: дълбоките диалози или мълчание, което говори само за себе си?
