Холивуд ни учи, че можете да станете гений, просто като вземете експериментално лекарство, а обикновените професии всъщност обещават невероятни приключения. Главните герои, изскачащи от горяща къща посред нощ, винаги изглеждат като победители в конкурс за красота, а косата им е идеално оформена под мотоциклетната каска. Но това лошо ли е? Доброто кино е толкова убедително, че ние самите с готовност оставяме режисьорите да ни водят за носа.
Ние от Поничка не се правим на разрушители на митове, но все пак рискувахме да се разровим в сценариите и да покажем най-популярните и нелепи грешки. А в края на статията ще намерите бонус, който ще промени гледната ви точка към филма „Сам вкъщи“.
Един от най-атрактивните филмови измами е митът, че човек използва само 10% от мозъка си. Филмите “Люси” и “Високо напрежение” се основават на използването на твърдението, че можете магически да разширите интелектуалните си способности и да изпомпате мозъка си на сто процента. Принудени сме да ви разочароваме: в научната общност никой не приема тази информация на сериозно. Заключението на учените е, че всяка област на мозъка има своя собствена функция и всички те се използват от хората редовно. Следователно няма чудодейни технологии, които да надхвърлят възможностите им. Интелектуалният успех може да бъде постигнат само по старомоден начин, тоест с помощта на образование и саморазвитие.
Къде без холивудски филми за гимназисти! Само че тук учениците най-често приличат на напълно пораснали жени, с перфектна кожа и снежнобяла усмивка. Това е поредният мит, за който трябва да благодарим на Холивуд. Резултатът е опитът на подрастващите, които виждат съвсем различно отражение в огледалото, да им подражават. Когато Ема Стоун участва в комедията „Лесна, А?“, тя беше на 22 години, а Меган Фокс, която играеше ученичка в гимназията в “Страстите на Дженифър”, беше на 23. Според статистиката средната възраст на актьор, изобразяващ гимназист е 21,7 години… Най-често този избор има напълно разбираема причина: продуцентите не искат да забавят производството на лентата. В крайна сметка, колкото по-млад е актьорът, толкова повече проблеми може да има с него. Например, непълнолетно лице трябва да комбинира работата на снимачната площадка с обучението си в училище, така че той не може да работи толкова часове, колкото възрастен.
В холивудските филми за събитията от XIX век викторианските красавици често са с разпусната коса и без шапки. Например в „Малки жени“, които спечелиха „Оскар“ за най-добър дизайн на костюми, сестрите Марч често се появяват в кадъра без задължителните шапки, въпреки факта, че по това време това е било ключов елемент от облеклото. Художникът на костюми не отрича, че си е позволила някои свободи при създаването на тоалети. Например момичетата в средата на XIX век трябвало да носят сложен комплект дрехи: панталони или риза, корсет, обръч, фуста, горнище и елече. Героините Бет и Джо обаче отказват това.
Режисьорът на “Титаник” Джеймс Камерън също призна умишлено допусната историческа неточност. Във филма служителите на спасителните лодки търсят оцелели, използвайки доста модерни електрически фенерчета. През 1912 г. никой не е имал такива. Факт е, че нощта на потъването на “Титаник” е била безлунна и режисьорът трябвало да намери начин да освети пейзажа възможно най-ярко. Следователно изборът паднал на фенерчета, излъчващи мощна бяла светлина.
Има историческа грешка и във финала на драмата “Троя”. Той показва обичая на гърците да поставят монети върху очите на падналите войници, така че в отвъдното да могат да платят на Харон, превозвача през река Стикс. Филмът обаче изпреварва значително времето си: монетите в Древна Гърция се появяват няколко века след Троянската война.
Според сюжета на „Мумията“ първосвещеникът Имхотеп използва „Книгата на мъртвите“, за да съживи любимата си. Но феновете на мистичните истории са изправени пред голямо разочарование. Този елемент не беше книга в съвременния му смисъл, особено с гениална ключалка. Това е най-често срещаният папирус, оцелял от времето на Древен Египет. Вариации на “Книгата на мъртвите” могат да бъдат намерени в много музеи, тя може да съществува както под формата на папирус, така и под формата на йероглифи по стените на гробниците. Като цяло целта й не е да възкреси хората от мъртвите, а да покаже на душите верния път в отвъдното.
Филми като “Мумията” или “Пирамидата” активно разпространяват мита, че съкровищата на фараоните са били защитени с множество капани или проклятия. Това обаче не е вярно. За да се запази несметното богатство, в древността са били използвани прости трикове, за да се объркат крадците, но няма умни капани, измислени отдавна. Нещата просто са заровени и чакат археолога, който ще помете хилядолетния прах от тях. А добре познатите истории за участници в разкопките, загинали уж заради проклятието на фараона, са просто измислица.
Приключенията на Индиана Джоунс са моделирали определен образ на безстрашния авантюрист археолог, но за съжаление той е далеч от реалния живот. Продуцентът Джордж Лукас нарече своя герой археолог извън закона. В известен смисъл Индиана Джоунс е авантюрист, а не редовен университетски професор. Учените добавят, че изследователят не просто се втурва в търсене на обект, а след това го грабва и си тръгва. Археолозите първо провеждат проучвания, след това подготвителна работа, договарят се за разкопки, след което прекарват много часове в документиране и анализ на хода на работата.
От дните на немите филми викингите обикновено са изобразявани с шлемове с рога, които носели, за да сплашат враговете. Има няколко обяснения откъде е дошъл образът на рогатия викинг. Според най-популярната версия през XIX век шведският художник Август Малмстрьом рисува рога в илюстрации към стихотворението „Сагата за Фридтьоф“. Книгата придобива популярност и именно от тези рисунки се ръководи дизайнерът Карл Доплер, когато излезе с дизайна на костюми за операта на Вагнер „Пръстенът на нибелунга“. Историците са съгласни: рогатите шлемове са били толкова неудобни, че едва ли биха били носени в битка, най-много при религиозни обреди.
В холивудските филми главните герои изглеждат така, сякаш не напускат салоните за красота и фитнес залите. Никоя от жените не си прави косата в кадъра, преди да се качи на мотоциклета. Когато обаче свали шлема си, дългите й къдрици не се заплитат и остават в перфектна форма.
В Джурасик парк динозаврите се пресъздават с помощта на ДНК, извлечена от кръвта на комар, замразен в кехлибар, след което липсващите кодови фрагменти се запълват с ДНК на земноводни. Според научната общност идеята, че кехлибарът съдържа цяла молекула ДНК на динозавър, е просто нелепа. ДНК на динозаврите отдавна е разградена. Най-старата молекула на ДНК, откривана някога, е на около милион години, докато динозаврите са съществували преди 66 милиона години. Дори учените да могат да извлекат микрочастица от ДНК на динозавър, тя ще бъде разделена на милиони малки парчета и експертите няма да имат представа как трябва да бъдат организирани тези части.
Бонус: любопитна подробност, която феновете на филма „Сам вкъщи“ забелязаха
Семейство Маккалистър от комедията “Сам вкъщи” не може да закъснява за сутрешния полет от Чикаго до Париж, което означава, че главният герой не би трябвало да се справя с всички приключения, хвърлени му от създателите на филма. Според сюжета семейството на Макалистър се събужда 45 минути преди заминаването, така че заради бързането да се приготвят, забравят Кевин. Феновете на филма изтъкнаха теорията, че Кевин не може да остане сам у дома. Факт е, че от Чикаго, както и от други градове в североизточната част на САЩ, по-голямата част от полетите до Европа летят от обяд до вечерта. Това позволява на пътниците да хванат свързващи полети или да прекарат цял ден в Европа. В реалния живот, според феновете на лентата, героите не би трябвало да бързат да хванат полета и със сигурност не биха го проспали.
Случвало ли ви се е да повярвате на някои факти от филм и след това да се окаже, че това е чиста измислица?
