Иван Петров
На 1 октомври 2025 г. отбелязваме 11 години от една от най-тежките промишлени трагедии в съвременната история на България — взривът в завода за боеприпаси „Миджур“ край село Горни Лом, община Чупрене, област Видин. Катастрофата не само отне човешки животи, но и повдигна въпроси за контрола, безопасността и отговорността при работа с взривоопасни материали.
11 години след аварията: събития, причини и последствия
Хронология на трагедията
На 1 октомври 2014 г. около 17:00 ч. в завода „Миджур“, където се извършва утилизация на боеприпаси, избухва мощна експлозия. Следват и вторични взривове, които унищожават напълно две сгради от производствения цех. В резултат загиват 15 души, а трима са ранени. Трагедията е толкова силна, че на следващия ден в страната е обявен национален траур.
Заводът е собственост на акционерното дружество „Видекс“. В съвета на директорите участват Валери Митков, Ирина Миткова и Емил Валериев Митков, който също губи живота си при инцидента.
Още преди трагедията предприятието е било обект на санкции и предупреждения за нарушения на правилата за безопасност, включително неправилно съхранение и работа с големи количества боеприпаси. Разследването по-късно сочи като вероятни причини комбинация от човешка грешка и грубо неспазване на нормите за безопасност.
Правни битки и обществен отзвук
Разследването и делата около аварията продължават години. Четирима души, включително собственици и представители на държавни контролни органи, са обвинени за трагедията, но първо Видинският съд, а после и Апелативният съд постановяват оправдателни присъди. Това предизвиква остър обществен дебат за отговорността и ефективността на правосъдната система.
През следващите години близки на загиналите завеждат дела и срещу държавни институции. Върховният административен съд постановява, че държавата носи вина заради липса на адекватен контрол върху дейността на завода. Постановени са и обезщетения в полза на наследниците на жертвите.
Последици и поуки
След трагедията лицензите на фирмата са отнети, а хиляди противопехотни мини, които е трябвало да бъдат обезвредени в завода, се връщат в Гърция по международен договор. Финансовите щети за предприятието и региона се оценяват на стотици хиляди левове.
Случаят „Миджур“ изважда на преден план липсата на ефективен контрол върху предприятия, работещи с взривни вещества. Той показва колко важно е държавата да прилага стриктни стандарти за безопасност и да осигурява прозрачност и отчетност на контролните органи.
През годините се появяват и различни версии за външна намеса и връзки с международни разузнавателни мрежи, но няма официални доказателства, които да потвърдят подобни твърдения.
11 години по-късно трагедията в завод „Миджур“ остава отворена рана за българското общество. Тя показа колко опасно е съчетанието между неглижирана безопасност, липса на контрол и интереси в оръжейната индустрия.
Паметта за загиналите продължава да напомня, че уроците от тази трагедия трябва да бъдат научени. За да се избегнат подобни катастрофи в бъдеще, е необходимо държавата и частният сектор да носят ясна отговорност и да гарантират, че сигурността на работниците и обществото е на първо място.
Последно обновена на 1 октомври 2025, 08:45 от Иван Петров