Съществува ясна разлика между високата и ниската емоционална интелигентност.
Тази разлика често се свежда до самоосъзнаването. Лицата с ниска емоционална интелигентност могат да действат по начин, който може да окаже отрицателно въздействие върху другите, без дори да го осъзнават.
Високата емоционална интелигентност обаче позволява да разбирате и управлявате не само собствените си емоции, но и тези на хората около вас.
Хората с ниска емоционална интелигентност са склонни да проявяват определено поведение, което е показателен знак за тяхната неосъзнатост.
И аз вярвам, че е изключително важно да разбираме тези признаци, за да се ориентираме по-ефективно в нашите взаимодействия.
Ето някои поведения, за които да внимавате и които могат да показват ниска емоционална интелигентност.
1) Трудности с емпатията
Един от най-показателните признаци за ниска емоционална интелигентност е липсата на емпатия.
Емпатията е способността да разбирате и споделяте чувствата на другите. Тя е ключът към изграждането на силни взаимоотношения, както лични, така и професионални.
Хората с ниска емоционална интелигентност често се затрудняват да разпознават емоциите на другите, камо ли да ги разбират и споделят. Те могат да изглеждат безразлични или безразлични, дори когато това не е тяхно намерение.
Емпатията не означава да се съгласявате с другите през цялото време. Тя се състои в това да разберете откъде идват те, дори и да не споделяте тяхната гледна точка.
Разпознаването на това поведение може да бъде голяма стъпка към подобряване на емоционалната интелигентност.
В крайна сметка разбирането на другите започва с разбирането на самите нас. Но не забравяйте, че това е пътуване, а не дестинация.
2) Трудности при поддържането на приятелства
Друго поведение, което често остава незабелязано при хората с ниска емоционална интелигентност, е трудното поддържане на приятелства.
Нека ви разкажа за мой приятел, да го наречем Джон. Той е забавно момче, но има склонност да позволява на емоциите си да вземат връх над него.
Джон често тълкува погрешно думите и действията на хората, приемайки ги лично, когато те не са предназначени за това. Това води до чести недоразумения и конфликти в нашата приятелска група.
Освен това му е трудно да разпознае кога е разстроил другите. Забелязал съм, че рядко се извинява, освен ако някой не го конфронтира директно за поведението му.
Поради тази причина поддържането на дългосрочни приятелства е трудност за Джон. Много приятели са се отдалечили от него поради тези чести недоразумения и конфликти.
Разбирането на това поведение и работата по подобряване на емоционалната осъзнатост могат да помогнат за укрепване на взаимоотношенията с течение на времето. И аз вярвам, че Джон е способен на това развитие – както всички ние.
3) Прекалена реакция на критика
Характерна черта на хората с ниска емоционална интелигентност е неспособността им да се справят конструктивно с критиката.
Те са склонни да реагират прекалено остро и да приемат нещата лично, дори когато критиката има за цел да бъде полезна.
Лицата с ниска емоционална интелигентност са по-склонни да възприемат обратната връзка като заплаха, а не като възможност за подобрение.
Това възприемане често предизвиква защитно поведение, като например избухливост или пълно оттегляне от ситуацията.
Откритостта към конструктивна критика е важна част от растежа и самоусъвършенстването.
Да се научим да се справяме с обратната връзка, без да реагираме прекомерно, може значително да подобри емоционалната ни интелигентност и междуличностните ни отношения.
4) Трудности при изразяването на чувствата
Хората с ниска емоционална интелигентност често се затрудняват да изразяват ефективно чувствата си.
Може да им е трудно да изразят емоциите си с думи, което може да доведе до недоразумения и разочарования в отношенията им с другите.
Това затруднение не означава, че сте потайни или резервирани. Става дума за неспособност да се разбират и изразяват точно собствените емоции.
Те може да чувстват нещо силно, но да не разполагат с емоционалния речник, за да го споделят с другите.
Подобряването на емоционалната интелигентност включва да се научим да разпознаваме, разбираме и изразяваме чувствата си по здравословен начин.
Това не само ни помага да се ориентираме по-добре в собствените си емоции, но и подобрява взаимодействието ни с другите.
5) Импулсивно поведение
Друго често срещано поведение сред хората с ниска емоционална интелигентност е импулсивността. Те могат да реагират бързо, без да обмислят въздействието на действията си, което води до жалки решения или конфликти с другите.
Импулсивното поведение често се дължи на липсата на емоционален самоконтрол. Вместо да отделят малко време, за да преработят емоциите си, те реагират незабавно, обикновено въз основа на първоначалната си емоционална реакция.
Развиването на емоционална интелигентност включва усъвършенстване на способността да правим паузи, да разбираме емоциите си и да обмисляме потенциалните последици, преди да действаме.
Става дума за това да се научим да реагираме, а не да реагираме, което насърчава по-обмислено и конструктивно поведение.
6) Борба със самоосъзнаването
Един от най-сериозните аспекти на ниската емоционална интелигентност е борбата със самоосъзнаването.
Самоосъзнаването е крайъгълният камък на емоционалната интелигентност. Става дума за разбиране на собствените ни емоции, за разпознаване на тяхното влияние върху поведението ни и как те влияят на хората около нас.
На лицата с ниска емоционална интелигентност обаче често им липсва това самосъзнание.
Те могат да се чувстват претоварени от емоциите си, несигурни защо се чувстват по определен начин или как да се справят с тях.
Това може да доведе до чувство на объркване и изолация.
Пътят към подобряване на емоционалната интелигентност започва със самоосъзнаването. Става въпрос за това да бъдем честни със себе си, да признаем емоциите си и да разберем техния произход.
Това не е лесно пътуване, но определено е удовлетворяващо, изпълнено с личностно израстване и по-дълбоки връзки с другите.
7) Трудност при разчитането на социалните сигнали
Социалните знаци са важна част от ежедневните ни взаимодействия. Те ни помагат да разберем емоциите и намеренията на другите, насочвайки нашите реакции и взаимодействия.
Забелязал съм обаче, че хората с ниска емоционална интелигентност често се затрудняват да тълкуват тези сигнали. Те могат да пропуснат едва доловими признаци на дискомфорт, да интерпретират погрешно израженията или да пренебрегнат невербалните сигнали.
Спомням си един период, в който и аз бях такъв. Въпреки че бях в стая, пълна с хора, често се чувствах откъснат, неспособен да разбера напълно неизказаните емоции и намерения около мен. Беше като да се опитвам да се ориентирам в мъгла.
Подобряването на емоционалната интелигентност включва да се научите да разчитате и тълкувате точно тези социални сигнали. Става въпрос за присъствие, наблюдение и разбиране на негласния език на емоциите, който управлява социалните ни взаимодействия.
8) Трудности при управлението на стреса
Хората с ниска емоционална интелигентност често срещат трудности при ефективното управление на стреса. Стресовите ситуации могат да предизвикат у тях интензивни емоционални реакции и те може да се затруднят да се успокоят и да мислят ясно.
Неспособността да се справят със стреса се отразява не само на психическото и физическото им здраве, но може да повлияе и на взаимоотношенията и представянето им на работното място или в училище.
Подобряването на емоционалната интелигентност включва усвояване на здравословни техники за управление на стреса, като например осъзнатост, упражнения за дълбоко дишане и физическа активност.
Става въпрос за това да се научите да разпознавате признаците на стреса и да реагирате на тях по начин, който насърчава благополучието и устойчивостта.
9) Липса на емоционални граници
Най-важното нещо, което трябва да се разбере за ниската емоционална интелигентност, е, че тя често води до липса на емоционални граници.
Хората с ниска емоционална интелигентност често се затрудняват да разграничават своите чувства от чувствата на другите. Те могат да приемат чуждите емоции като свои собствени, което води до емоционално претоварване и изтощение.
Установяването на здравословни емоционални граници е от съществено значение за нашето психическо и емоционално благополучие. То ни позволява да съпреживяваме с другите, без да губим себе си в този процес.
Това е жизненоважна стъпка към подобряване на емоционалната интелигентност и насърчаване на по-здрави и балансирани взаимоотношения.
Изводът: Емоционалната интелигентност е пътуване
Емоционалната интелигентност не е просто черта, с която се раждаме – тя е умение, което може да се развива с течение на времето.
Хората често проявяват поведение, свидетелстващо за ниска емоционална интелигентност, без дори да го осъзнават. Но разпознаването на тези поведения е първата стъпка към личностното израстване.
Не бива да забравяме, че емоционалната интелигентност не е свързана с това да бъдем “перфектни”. Става дума за това да разбираме емоциите си и да ги управляваме ефективно, както и да разпространяваме същото разбиране към другите.
Независимо дали става дума за това да се научим да се справяме конструктивно с критиката или да развием по-добро самосъзнание, всяка стъпка, която правим по това пътуване, ни приближава към това да станем по-емоционално интелигентни личности.
В крайна сметка емоционалната ни интелигентност определя начина, по който взаимодействаме със света и хората около нас. Тя оказва влияние върху взаимоотношенията ни, работата ни и в крайна сметка – върху нашето щастие.
Усъвършенстването на емоционалната интелигентност е пътуване през целия живот, но несъмнено си заслужава да бъде предприето.
