„Какво означава емоционален багаж?“ – с тези думи започна един от първите учебни дни в американска гимназия. 22-годишната учителка Карън Лоу , която работи със 7 и 8 клас, решава да помогне на децата да се справят с ежедневния стрес. Когато тя пуска публикация за това във Facebook , повече от 500 хиляди души го споделят, а учители от други страни, включително Австралия, Китай и Пакистан, решават да повторят експеримента. Екипът на “Поничка” реши да говори за простите стъпки, които позволиха на Карън да се доближи до своите ученици и да ги научи на първия урок по съпричастност. Представете си, че прекарвате 6-7 часа на ден в офис, където дори не можете да отидете до тоалетната, без да поискате разрешение, а колегите ви се кикотят на остроумните забележки на шефа за вас. Притеснявате се почти всеки ден, че не сте подготвили доклада си на време и сте принудени да изпълнявате досадни повтарящи се задачи. Ето как изглежда училището за много ученици. Проучванията показват, че 2 от 3 гимназисти пропускат час всеки ден , много деца над 8 години дори се чувстват нещастни. А руските ученици допълнително изпитват най-високото ниво на тревожност в света заради оценките. Ако към това се прибавят проблеми в семейството, тогава емоционалното натоварване за детето става твърде голямо. И не винаги смее да сподели своите преживявания. Карън Лоу намери начин да реши този проблем. На 22 август 2019 г. тя проведе урок, който помогна на децата да изразят какво ги тревожи и направи атмосферата в класната стая по-приятелска.
„Помолих да напишат на лист хартия това, което ги тревожи, лежи тежко на сърцето им или ги обижда “, пише Карън. – Подписването на листа не беше необходимо. Те смачкаха записките си и ги хвърлиха в ъгъла на класната стая. ” След това учениците се редуваха, като вземаха парчета хартия и четяха написаното. Едно дете реши да каже на класа, че това е неговата бележка. Написаното шокира Карън. Някои деца говорят за смъртта на близките, рака, развода на родителите си, а някои за самоубийството или употребата на забранени вещества в семейството им. Много деца, четейки бележките на другите, плачеха, защото написаното беше твърде емоционално и тежко. Само една история ги развесели леко: момчето каза, че неговата песчанка (вид гризачи) е умряла, защото е била твърде дебела. След като бяха прочетени всички бележки, Карън казва на учениците, че не са сами и са обичани. А после закача плика с бележките близо до вратата си – като напомняне, че всички имаме емоционален багаж.
Карън отбелязва, че след като кани децата да споделят своя “багаж”, те започнват да се отнасят един към друг с голямо уважение. Те не се прекъсват взаимно, не са груби и са по-склонни да споделят това, което е в сърцата им. В интервю учителката изрази мнение, че децата могат да бъдат честни с възрастните, просто им трябва повече време, за да се отворят.
