Докато е в парка, едно момче моли баща си да помогне на плачещ възрастен мъж. Бащата се съгласява и се приближава до мъжа, без да подозира, че това ще изведе пред него болезненото му минало.
Колин често водел 6-годишния си син Итън в парка вечер. Докато Итън играеше с приятелите си, Колин седеше на една пейка и го наблюдаваше. Но един ден беше различен.
Този ден, докато Итън играеше, Колин беше потънал в мислите си за детството си. За разлика от Итън, Колин нямаше много щастливо детство. Той беше сирак и беше осиновен от семейство, но не остана дълго с тях.
Първите му осиновители, Морис и Джейн, го взеха като бебе и го обичаха повече от всичко на света, но нещата започнаха да се променят година след осиновяването му. Връзката на Морис и Джейн загуби искрата и в крайна сметка те се разделиха.
След това Джейн намери друг мъж на име Робърт, който запълни дупката, оставена от Морис в живота на Колин. След това нещата най-накрая се нормализираха, но се случи трагедия, когато Джейн почина от сърдечен удар. Робърт не получи законно попечителство над Колин и момчето беше върнато обратно в сиропиталището.
Един ден Робърт посети сиропиталището и увери Колин, че ще го вземе обратно.
— Няма да те оставя тук, Колин! — каза той. — Обещавам, че скоро ще се върна за теб.
Но този ден така и не дойде. Всъщност Робърт изчезна и никога не се върна да го търси. Като дете Колин така и не разбра защо Робърт го излъга и изостави в сиропиталището. Но скоро беше осиновен от ново семейство и успя да води нормален живот.
Минаха няколко години и Колин имаше свое семейство. Миналото обаче пак го хапеше, както и онзи ден в парка.
— Никога няма да изоставя Итън. Никога няма да направя това, което Робърт направи с мен! — зарече се Колин, докато все още беше потънал в мисли.
Изведнъж Итън изтича до него.
— Тате, тате! Някой има нужда от помощ! Един човек плаче там, тате! — извика той, прекъсвайки мислите на Колин.
— А… къде? — попита Колин, изненадан от внезапното разсейване.
— Ето, татко! – каза Итън, като посочи близката пейка, където един възрастен мъж плачеше и бършеше сълзите си. — Помоли ме да отида да му донеса вода. Казах му, че не мога да напусна парка, без първо да ти кажа. Трябва да му помогнем, татко!“
— Браво, Итън! Отивай да играеш. Татко ще му помогне, става ли?
Итън кимна и се върна при приятелите си, докато Колин се приближи до мъжа.
— Извинете, сър — каза той. — Мога ли да ви помогна с нещо?
Мъжът вдигна поглед и Колин видя, че очите му са подути и зачервени от всичките ридания.
— Можеш ли да ми донесеш вода, синко? — помоли се той с треперещ глас. — Не бих те молил, ако коленете ми не ме притесняваха днес. Наистина ще съм благодарен, ако можеш да ми помогнеш… Ето, — Той извади малко пари и ги подаде на Колин. — Наблизо има магазин… моля…
— Разбира се, сър, няма проблем. — отговори Колин и отиде до местния магазин, за да купи бутилка вода за него.
Когато се върна, забеляза Итън да седи до по-възрастния мъж и да му говори.
— Тате! Ти си тук! … Стана ми тъжно, че беше сам и плачеше, затова му правех компания, докато те нямаше. Сега отивам да играя. Чао-чао! — извика той.
Колин се ухили, докато гледаше как Итън си играе с другите деца, горд от него, че беше толкова добър с човека.
— Сигурен ли сте, че сте добре, сър? — попита Колин, докато му подаваше бутилката с вода. — Ако имате нужда от нещо друго, моля, уведомете ме.
Господинът поклати глава.
— Всичко ми е наред, млади човече, но — поколеба се той. — Имате ли нещо против да поговоря с вас за минута? Чувствам се малко натоварен днес. Предполагам, че бих се почувствал много по-добре, ако можех да извадя мислите си от тялото си. Въпреки това не ви притискам ….
— Всичко е наред, сър — каза Колин и се усмихна, докато седна до него. — Ако говоренето за това ви кара да се чувствате по-добре, просто го кажете…
— Благодаря ви — отвърна по-възрастният мъж. — Вашият син е прекрасен, между другото. Вие сте го отгледали добре… Всъщност той много ми напомня за моето минало. — каза той и започна да разказва историята си.
Мъжът каза, че наскоро е мислил за отдавна изгубения си син. Преди много години той срещнал красива жена с осиновен син. Но скоро след като тя починала, момчето било отведено в сиропиталище.
Искал да вземе детето обратно, но бил диагностицирано със сърдечно заболяване, което било причина да бъде хоспитализиран за продължителен период от време. Въпреки всичко той бил уверен, че ще се върне за детето на покойната си приятелка. Но за съжаление, когато се върнал в сиропиталището, детето го нямало. Друго семейство го беше осиновило.
— Отказаха да ми дадат каквато и да е информация за семейството… — Мъжът въздъхна. — Това беше най-голямата трагедия, която някога съм преживявал, освен загубата на жената, която обичах. Но в крайна сметка се надявах и се чувствах спокоен, че момчето е намерило добро семейство и е щастливо, така че знаех, че трябва да го пусна…
Колин не можеше да спре да плаче, когато чу историята на възрастния мъж. Това събуди твърде много спомени от детството му, спомени, толкова подобни на това, което старецът разказваше, че го накараха да настръхне.
— Сър — успя най-накрая да каже той. — Имате ли нещо против да попитам как – как се казваха приятелката и синът ви?
— Джейн и Колин Питърсън — отвърна мъжът и Колин трябваше да преглътне мъчително. — Не съм сигурен дали новото семейство на момчето е променило името му… За мен той винаги ще бъде Колин.
В този момент Колин не успя да сдържи сълзите си.
— Робърт… Името ти е Робърт, нали? — попита той и очите на мъжа се отвориха широко от изумление. Тогава му светна, че човекът, на когото излива сърцето си, е Колин!
— Това… Това трябва да е сън. — каза той, неспособен да разбере какво вижда. — О, Боже! Казвам се Робърт и…
Преди Робърт да успее да завърши, Колин го обви с ръце.
— Много съжалявам, Робърт — изхлипа той. — Цял живот съм те обвинявал, че ме напусна. Много грешах! В известен смисъл е добре, че осиновителите ми не промениха името ми.
В този момент Итън се появи и видя Робърт и Колин да плачат и да се прегръщат. Той се приближи до тях, объркан.
— Татко? Защо двамата се прегръщате?
— Намерих дядо ти, Итън! – каза Колин с усмивка. — Изгубих го преди много време…
— Но аз вече имам двама дядовци! Сега ще получа ли трети дядо? — попита той наивно, а Робърт и Колин се засмяха.
— Да, Итън! И това е, защото си голям късметлия. — отговори Колин с усмивка. — И аз също съм голям късметлия…
От този ден нататък Колин и Робърт често си гостуваха в домовете. Колин представи Робърт на родителите и съпругата си, които бяха щастливи да го срещнат. Те се превърнаха в любящо, смесено семейство и Итън се радваше на факта, че има трима дядовци, включително бащата на майка му.
Какво можем да научим от тази история?
- Това, което сте търсили цял живот, може да се появи в най-неочаквания момент. Колин помагаше на нуждаещ се човек от загриженост. Нямаше представа, че в крайна сметка ще го събере отново с бащината фигура, която беше изгубил преди години.
- Не бързайте със заключения. Колин обвиняваше Робърт през целия си живот, без да знае неговата страна на историята. Когато в крайна сметка Робърт му каза защо го е напуснал, Колин се почувства зле, че съди Робърт.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
