Когато бащата на Джулия и Хелга почина, Хелга се скара с майка им, г-жа Хансън, за наследството. Тя каза някои ужасни неща и Джули и г-жа Хенсън измислиха шокиращ план, за да й дадат важен урок.
— Как смееш? — Хелга изкрещя на майка си, г-жа Хансън, по телефона. Джулия чу всичко от кухнята, въпреки че майка й използваше телефона в хола и не беше на високоговорител. Сестрата на Джулия се ядоса, че майка й е напавила завещанието си.
Тя щеше да остави на Хелга 30% от имуществото, докато Джулия щеше да получи всичко останало. Това не беше равнопоставено разделение, но г-жа Хенсън смяташе, че Джулия заслужава парите повече от Хелга, защото имаха по-добри отношения. Хелга и съпругът й винаги са били алчни и егоистични, посещавали са ги или са им се обаждали само когато искат нещо.
Но възрастната жена беше щедра. Първоначално Хелга не получаваше нищо поради начина, по който говореше с майка си. Въпреки това, наскоро им се родиха близнаци в сравнително напреднала възраст, тъй като Хелга беше на 47 години, а съпругът й беше на 51. Затова г-жа Хансън реши да й даде нещо. За съжаление Хелга не беше доволна от това.
— Хелга, моля те, не крещи. — каза г-жа Хансън на дъщеря си по телефона и наблюдаваше как Джулия се приближава. От този момент нататък тя реши да постави разговора на високоговорител.
— Майко! Не можеш просто да дадеш всичко на Джулия! Тя дори няма деца. Не те ли интересуват близнаците? Те заслужават своя дял от парите! — възкликна Хелга, без да знае, че Джулия я слуша.
— Хелга, няма значение дали Джулия има деца или не. Тя пожертва толкова много от живота си, за да се грижи за баща ти и мен, докато ти не го направи. Освен това ти си женена. Имаш система за подкрепа. От друга страна, това са моите пари и аз решавам кой да ги получи. — разсъждаваше г-жа Хансън. Но това не беше отговорът, който Хелга искаше.
— Не ме интересува какво е направила Джулия! Знаеш ли какво? Ще чакам да умреш и ще я съдя за моя дял! Сбогом! — Хелга изпищя злобно и рязко прекрати разговора.
Г-жа Хенсън постави чело на ръката си и въздъхна дълбоко. Джулия накрая се ядоса, но не можеше да го покаже. Не можеше да повярва, че сестра й би казала нещо толкова ужасно на майка им.
— Мамо, тя просто е ядосана. Не искаше да каже това. — излъга Джулия, за да утеши майка си, но г-жа Хансън знаеше истината. Хелга го имаше предвид и щеше да се бори със зъби и нокти за по-значителен дял от завещанието. За щастие техният адвокат във Вашингтон им каза, че докато Хелга получава нещо, тя няма да може да го оспори.
През следващите няколко месеца Хелга се обажда няколко пъти, за да убеди г-жа Хансън да промени завещанието си. Тези разговори винаги завършваха с огромни скандали, които се отразяваха сериозно на по-възрастната жена, а Джулия се ядоса още повече на сестра си.
Накрая майка им почина и Хелга направи сцена на погребението, като се преструваше, че е толкова притеснена от смъртта й. За щастие повечето роднини знаеха истинския й характер, въпреки че не знаеха колко ужасна е била тя през последните няколко месеца от живота на г-жа Хансън.
След погребението Хелга започна да звъни на Джулия за парите. И двете получиха своя дял, но изглежда, че сестра й щеше да се държи лошо с Джулия, докато тя не се подчини и не й даде още пари.
Най-накрая Джулия измисли план. По време на едно телефонно обаждане тя разкри идеята си на Хелга.
— Добре, слушай. Искам да се преместя в Ню Йорк, така че ще продам къщата на мама. Ще ти дам 50% от продажбата, въпреки че къщата е на мое име. Това изглежда ли справедливо? – попита тя сестра си.
— О, това е фантастично, Джулия! Благодаря ти! Знаех, че ще видиш причина. Нашата майка беше толкова упорита. Ти си най-добрата леля на близнаците някога. Кълна се, че всичко това е за тяхното бъдеще. — избухна Хелга по телефона. Джулия не знаеше дали наистина възнамерява да даде парите на децата си, но това нямаше значение, защото Джулия лъжеше.
Продажбата на къщата мина бързо, защото се намираше в доста популярен район и купувачите бяха много. На Хелга й потече слюнка при идеята да получи половината от продажбата на къщата. Джулия смяташе, че изобщо не го заслужава.
— Добре, ще сложа твоята част от парите в банков сейф и ще ти изпратя подробностите по-късно. Добре ли е? — Джулия попита сестра, докато пиеха кафе точно преди тя да замине за Ню Йорк.
— Разбира се! Разбира се! Въпреки това ще ми липсваш толкова много! — каза Хелга с усмивка, на която Джулия изобщо не вярваше.
— Готино, добре, довиждане. — отвърна Джулия, изправяйки се и прегърна сестра си. Най-неловката прегръдка на света. Но Хелга вложи всичките си актьорски способности в прегръдката, преструвайки се, че сестра й наистина ще й липсва.
Седмица след като Джулия напусна щата, тя най-накрая изпрати подробностите на сестра си.
— Сестра ти не можа ли просто да преведе парите по нашата сметка? — попита съпругът на Хелга, смятайки тази процедура за странна.
— Тя е идиот. Знаеш това. Веднага ще отида до банката и ще проверя нещата. — отговори Хелга, усмихвайки се леко.
Но в банката тя беше отведена до сейфа и видял вътре три банкноти от 1 долар.
— Това ли е всичко? — попита тя на глас и накрая забеляза бележка вътре до банкнотите. Пишеше. — Това е всичко, което заслужаваш.
Виковете и крясъците на Хелга се чуха из цялата банка този ден. Но Джулия я беше блокирала и те никога повече не се видяха.
Какво можем да научим от тази история?
- Алчността не води до нищо. Хелга се държеше ужасно с всички и искаше само пари. Накрая не получи нищо.
- Следвайте желанията на вашия роднина. Въпреки че Хелга й досаждаше ужасно, Джулия не искаше да се противопостави на желанията на майка си.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.
