Син се срамува от майка си, кани друга жена на дипломирането си

Един син толкова се срамува от еднооката си майка, че я крие от света и отказва да й позволи да дойде на дипломирането му.

Повечето хора не знаеха, че Дерек Райдър има майка. Когато приятелите му заговориха за родителите си, Дерек просто млъкваше. Той никога не канеше никого от приятелите си да играят видео игри или да гледат филм.

Всъщност, от основното училище до последната година в гимназията, никой никога не беше стъпвал в къщата на Дерек, никога. Когато започваше да излиза с момиче, той й казваше:

— Виж, скъпа, майка ми е странно религиозна, не ми позволява да излизам… — но всичко беше една голяма лъжа, за да не трябва да я представя.

Грозната истина беше, че Дерек се срамуваше от майка си. Не искаше хората да знаят, че тя е изрод, като нещо от филм на ужасите. Майката на Дерек имаше само с едно око, а лявата страна на лицето й имаше множество белези.

Гейл Райдър беше такава откакто Дерек се помнеше. Когато беше малък, той дори не беше забелязал – тя беше просто негова майка, но когато порасна, той видя как хората реагират, когато я видят.

Майка му не беше като другите хора, осъзна той, майка му беше грозна. Първия ден, когато отиде на училище, видя как другите майки трепнаха, въпреки че майка му носеше огромни тъмни очила и шапка.

— Не искам да ме водиш до вратата, мамо! — каза й той онази вечер. — Мога да вляза сам.

— Но скъпи, всички други майки водят децата си в клас… А ти си още малък! — беше казала Гейл.

— Ти си изрод! — Дерек беше изкрещял. — Чух майката на Боби да казва така и сега всички ще кажат, че и аз съм изрод!

И така Гейл никога повече не влезе в училището. Оставяше Дерек и потегляше със сълзи, стичащи се по дясната й буза. Синът й се срамуваше от нея и това й разби сърцето.

Що се отнася до Дерек, той беше добре, докато Гейл стоеше настрана от обществения му живот — преструваше се, че тя е отшелник, религиозен фанатик, всичко, което би попречило на хората да разберат истината.

Но когато дипломирането дойде, Дерек беше в затруднение. Участваше в програмата за изпращане и директорът го потупа по гърба.

— Е, приятел, надявам се най-накрая да срещнем майка ти! — той каза. — Искам лично да я поздравя!

Майка му? Дерек не можеше да доведе майка си на дипломирането! Всеки щеше да разбере! Но какво можеше да направи? Същата вечер си намери агенция, която представяше герои и той си нае актриса.

Жената, която избра, беше идеалният образ на жената, която винаги е искал да бъде майка му. Красива, с хубаво лице, без белези. Дерек внимателно инструктира жената как да се облича и какво трябва да каже и уреди неговата псевдомайка да го вземе от дома му.

Когато Гейл видя Дерек с абитуриентската му пелерина, тя ахна.

— Дерек! Днес ли е? О, просто ми дай време да се облека!

— Да се облечеш? За какво? — попита Дерек.

— За да отида на твоето дипломиране, скъпи! — отвърна Гейл.

— Ти не идваш! — Дерек й каза студено. — Прекарах целия си живот, криейки те, мислиш ли, че те искам в най-важния ден от живота си, показвайки грозното ти лице?

Едното око на Гейл се напълни със сълзи.

— Дерек… — прошепна тя. — Как може да си толкова жесток?

— Приеми го, мамо, ти си изрод! — Дерек изпищя. — Цял живот се срамувах от теб. Наех някой да те замести, разбра ли сега?

Гейл беше убийствено бледа. Тя кимна.

— О, сине мой! — прошепна тя. — Много съжалявам…

Но Дерек беше обърнал гръб и излезе от вратата. Две седмици по-късно той напусна дома си и отиде в колеж в Калифорния.

Дерек никога повече не се свърза с майка си, но 10 години по-късно беше информиран, че майка му е починала. Погребението беше уредено от приятелите й, но тя бе оставила на Дерек къщата си и значително състояние.

Значително състояние? Дерек беше зашеметен. Вярно, майка му беше платила за образованието му в колежа, изпращайки чековете всеки месец, придружени с писма, които Дерек никога не беше чел, но той никога не си е представял, че ще остане много.

Така че Дерек се върна у дома и се срещна с адвоката на майка си, Тери Арлингтън.

— Е, г-н Райдър, майка ви ви е оставила близо 700 000 долара плюс къщата, която се оценява на над 1,5 милиона долара…

— Но… не разбирам! Майка ми живееше скромно… Баща ми я е напусл, вярвам, и той не й даваше нищо… — възкликна Дерек.

— Това беше застраховката и компенсацията, разбира се. — каза Арлингтън. — Със сигурност знаете за тях?

— Не! — каза Дерек озадачен. — За какво говорите?

— Г-н Райдър, когато бяхте на 3 години, вие се приближихте до странно куче в парка. Когато майка ви видя това, тя се хвърли между вас и животното. — обясни Арлингтън. — В резултат на това тя беше жестоко наранена, ослепена и белязана за цял живот.

— Но… щях да съм аз… — прошепна Дерек, а очите му се напълниха със сълзи.

— Винаги съм смятал майка ви за един от най-смелите и безкористни хора, които съм познавал, г-н Райдър, за истински герой! — каза нежно Арлингтън. — Сигурно сте бил много горд с нея.

Дерек излезе с последните думи на адвоката, кънтящи в ушите му. Той отиде до гробището, намери гроба на майка си и коленичи, а по лицето му се стичаха сълзи.

— О, мамо! — прошепна той. — Ти ме спаси, а аз се отнесох с теб толкова жестоко… О, мамо, прости ми…

От този ден нататък Дерек се закле да не крие нищо за миналото си. Той намери една от малкото снимки на майка си с големите й очила, за да скрие белезите, и я сложи на бюрото си.

Всеки път, когато я погледнеше, си спомняше нейната жертва и доброта и колко егоистичен и жесток беше той.

Последно обновена на 15 септември 2023, 07:59 от Иван Петров