Много собственици на котки се оплакват, че животните им се държат много зле: събарят нещата от рафтовете, хапят агресивно, когато ги галят, отказват скъпи играчки. Ядосваме се на косматите пакостници и често не разбираме, че с поведението си искат да ни кажат нещо или да помолят за помощ.
Татяна Куликова работи като зоопсихолог от 11 години и прави корекция на поведението при котки. Тя провежда консултации, има собствен блог и споделя своя опит в Instagram. Ние от Поничка ще ви запознаем с опита на Татяна и ще ви кажем как да намерите общ език с любимците си и да им осигурите щастлив живот.
1. Защо котките трябва да живеят у дома
Често чувам мнението „Но преди котки, които живеят на улицата, ядат от боклука и никой не ги води на лекари доживяваха до 20 години! И не са се разболявали изобщо!” Нека да разберем какво се е променило.
По-рано котките бяха свободно отглеждани и задоволяваха основните си нужди навън. Ако котката е била склонна да маркира територия, тогава тя оставаше навън, а не у дома. Котката е ловувала мишки и птици, така че малко мляко или храна от масата, която получава веднъж на ден, не повлиявала особено на диетата. Катерила се е по дървета, общувала е с други котки, чифтосвала се е, биела се е. Дълго време животните са имали слаб контакт с хората.
Какво си спомням сега: първата ми котка роди котенца и всички те живееха с нас до 7 месеца. В кухнята имаше 2 малки котешки тоалетни с решетка и още 1 в банята. Прибирайки се от училище, чистех огромни локви в близост до тоалетната. И това не изненадваше никого. Бях сигурна, че някои котки просто ги подминават. Но след това, когато дадоме 2 от котенцата, локвите магически изчезнаха. Разбира се, стигнахме до заключението, че сме се отървали успешно от пакостниците. Но ако бяхме напълнили тоалетните повече и бяхме увеличили броя им, ефектът щеше да бъде същият.
Животните живеят в апартаменти и не могат сами да задоволят всички свои нужди. Те изпитват стрес поради пренаселеното пространство, липса на активност и неподходящи методи на отглеждане.
Също така често чувам, че е по-добре за мустакатите да живеят навън и те страдат в апартамента. Но генетично модерната котка вече не е дива горска котка, която може да живее в тайгата. В продължение на 9000 години човек опитомява котка, а през последните 200 години активно отглежда породи, които се чувстват добре на закрито, но не могат да оцелеят навън. Мустакатите са щастливи у дома и не искат да знаят нищо за улицата и нейните опасности.
2. Как да не отглеждате истерична котка
Често самите собственици предизвикват истерия, реагирайки повече и по-бързо на нея, отколкото на конструктивното поведение. Ако котката мяука тихо на вратата, ние все още сме готови да проявим търпение и да не я пуснем навън. Но ако падне по гръб, завърти очи и мяука с ужасен глас, сърцето на собственика не издържа и той я пуска. Котката бързо различава кое поведение работи и започва да се държи така с причина. Така получаваме истерична котка, която е „стресирана“ от всичко на света.
Задайте прости правила и ги следвайте. Например „не излизай навън при никакви обстоятелства“. Струва си да следвате това правило в продължение на няколко седмици, пренебрегвайки истериите и ще видите, че вашият домашен любимец се поправя.
3. Има ли нужда котката от име
Котките разпознават имената си, дори ако ги игнорират. Когато в къщата има няколко котки и имената им са еднакви или единият няма име, животното не може да разбере, че се обръщате към него. Това пречи на формирането на нормална емоционална връзка с човека. Ако котката живее сама, ситуацията не е толкова критична.
Но често се забелязва липса на връзка между котка, която няма име и собственика й. Изборът на име винаги е доказателство, че човек се интересува от животното. Ако собственикът не се интересува как се казва домашният любимец, тогава уникалният му характер също не му е интересен.
Идеалното име се състои от 1-2 срички и съдържа съскащи звуци: Шура, Мушка, Тиша и др. Чувала съм, че при дългите имена котките запомнят само първите 2 срички. Ако котката се казва Мефистофел, той ще отговори на Мефи, Леополд на Лео.
Често хората вземат коте, неправилно определят пола и се оказват с котарак на име Шуша или котка на име Петър. Постоянно ме питат дали животното ще получи психологическа травма, ако му дадете ново име. Няма. Но е по-добре, ако е съзвучен с предишния: Барсик – Барса, Тоша – Таша.
4. Какво да правите, ако котка хапе от любов
Понякога котката се качва на коленете ви, гушка се и се ближе и след известно време изпада в ярост и започва да хапе. Това означава, че животното е превъзбудено от ласки. Причините са различни: полови хормони, неизразходвана енергия, липса на внимание.
Ако погалите котката и тя започне да става все по-агресивна, спрете да я галите веднага. Това, което определено не трябва да правите, е да плеснете котката. Тя ще го приеме като покана за бойна игра.
За да разрешите проблема, трябва да намерите и отстраните причината. Ако животното не е кастрирано, кастрирайте го. Ако играете малко с него, започнете да играете поне половин час на ден или купувайте интерактивни играчки.
5. Защо котките пренебрегват играчките, купени специално за тях?
Играчката трябва да наподобява плячка на външен вид, да издава атрактивни звуци (скърцане, шумолене, чуруликане) и да се отдалечава от котката. Никоя плячка не скача сама в устата на хищника. Преместете пръчката, сякаш бяга от котката. Дори ако котката просто гледа играчката, това също се счита за игра. Дивите животни не бягат след плячката си като луди, те могат да седят в засада с часове и след това да направят един точен скок.
За да може вашият домашен любимец да си играе с пъзела, в който слагате храна, той се нуждае от мотивация. Играчката може да се ползва по 2 начина: поставяте всичката храна в нея или само парченца.
Смисълът на пъзела е да предизвика самоукрепващо се поведение. Котката полага усилия (изважда храна) и за това получава награда (изяжда вкусна хапка). Ако в началото не може да получи лакомството, помогнете й.
Трябва да играете редовно с домашния си любимец. С малко котенце – поне 2 часа на ден, с животни от 1 до 7 години – 1,5 часа, от 7 до 12 години – поне половин час. Помислете за активността на домашния любимец и характеристиките на породата. Например, корниш рекс на 3-годишна възраст е в състояние да играе по 3 часа на ден и това няма да му е достатъчно. А за персиец на година и половина може да са достатъчни 30 минути.
6. Вярно ли е, че лазерният показалец причинява депресия?
Котка, която не може да хване плячката си, ще бъде силно разочарована. Това може да намали самочувствието на котката и да породи съмнения относно безопасността на околната среда. Депресията или агресията не са далеч.
Но това може да се избегне, ако показалецът не е единственото забавление на домашния любимец. Включете играта с показалеца в стандартна половинчасова сесия с друга играчка. Препоръчвам първо да играете с пръчка, след това с показалец, отново с пръчка и така постепенно завършвате играта.
Много котки се държат, меко казано, неадекватно по време и след игра с показалец. Те дишат тежко, въртят се на място, не могат да се успокоят дълго време, тичат из къщата с широко отворени очи, опитвайки се да открият липсващата червена точка. Ако вашият домашен любимец се държи така, или играете много малко с него (и най-често само с показалец), или той има слаба нервна система. Или може би дори двете наведнъж. В такива случаи трябва да спрете да играете с показалеца завинаги и да изберете изключително материални играчки.
7. Как да сближим котките
Котките са териториални животни. Инстинктът им подсказва, че трябва самостоятелно да притежават територията, особено когато е толкова малка, колкото апартамент или малка къща. В новия домашен любимец те виждат конкурент за ресурси или враг, следователно те могат да проявяват агресия или страх.
Първата реакция означава много за по-нататъшната връзка между животните, така че не препоръчвам да ги запознавате на вратата. По-добре е да го правите постепенно, според модела “едно чувство – една стъпка”. Поставете домашните любимци в различни стаи, така че те да могат само да се чуват. След това погладете всяко животно с кърпичка и ги запознайте с миризмите на другия. Третата стъпка е да “размените” стаите на котките, за да могат те да изследват “вражеската” територия.
Често виждам желанието на собствениците да вземат приятел за котката си, само защото се разбира добре с хора и обича компания. Те мислят, че ще зарадват домашния любимец, но котешката любов към хората не е свързана с любовта към животните. И пухкавият любящ приятел няма да иска да сподели господаря си с някого. Преди да вземете другар за вашата котка, проучете как се отнася с други животни. Може би най-добрият му и единствен желан приятел сте вие?
Не бива да хуманизирате котките и да приемате, че те са надарени с топли чувства по отношение на майки-бащи и братя и сестри. Там нямат топли чувства. След като настъпи пубертетът, котето става конкурент за ресурси. Ако няма очевидна конкуренция, това е просто късмет, а не влиянието на семейните връзки.
8. Котките страдат ли за починалите си братя?
Котките страдат за своите заминали другари, но не като нас. Животно, което е загубило член на групата, е стресирано от внезапно променящите се условия на живот. Територията на другата котка внезапно става достъпна и не е ясно дали е възможно да я прекоси. Часовете, които преди са били заети с игри, сега са празни и скучни. Ако доведете нова котка в къщата, това също ще бъде стресиращо.
Играйте с домашния си любимец през часовете, през които той е се е забавлявал с другаря си. Дръжте се както обикновено, не променяйте установената рутина и сдържайте емоциите си с котката, защото тя усеща и вашата мъка.
Постепенно котката ще се успокои и ще формира нови ритуали и след това ще бъде възможно да се мисли за нов любимец. Но не за удоволствие на първия, а ако наистина искате друг домашен любимец за себе си.
9. Как да разберем защо котката събаря вещите ни?
Моите клиенти често се оплакват, че котката се катери по рафтовете и събаря всичко, качва се на микровълновата или се опитва да седне на телевизора. Те я гонят и се карат, но нищо не се променя. Често основната причина за такова поведение е конфликтът между котките и това не е случайно. Котката показва, че има нужда от вертикална територия – там се чувства в безопасност. Собствениците могат просто да изпълнят нейното искане, като инсталират няколко рафта.
Когато видя, че котка, като куче, носи играчка или лист хартия на собственика си, не се изненадвам и не се радвам, но веднага правя заключението: животното не получава достатъчно внимание, няма режим на игра. Домашните любимци, с които се играе редовно, не трябва да тичат след стопанина си с играчка в зъбите или да оставя играчките на видно място, така че човек да се натъкне на тях и да си спомни за играта.
10. Каква е разликата между различните чанти за носене на котки
Имах чанта за носене с мрежеста врата с цип. Заших я 2 пъти и след това я изхвърлих, беше твърде лесно за котките да скъсат мрежата. През лятото в такава чанта е по-горещо, отколкото навън, понеже няма вентилация.
Модната раница, в която котката прилича на астронавт в ракета, спечели купувачите. Удобно е да се носи, котката има прозорец, какво друго е необходимо за щастие? Както се оказва, котката да може да промени положението на тялото си и да диша нормално. Някога самата аз мечтаех за такава раница, но сега казвам „не“.
Най-опасните чанти са тези, които се отварят отгоре. Животното може да избие дори най- надеждната врата. Вратата трябва да е отстрани.
Идеалната клетка има метална врата, широки скоби отстрани, брава с 2 бутона и добра вентилация. Моделът на снимката по-долу се препоръчва от повечето експерти; такива продукти са сертифицирани за въздушен и автомобилен транспорт. Единственото отрицателно е, че е трудно да я носите в ръцете си.
11. Въпрос на хилядолетието: котките ревнуват ли ни?
Кучетата са в състояние да възприемат хората като различен вид, за котките това все още не е доказано. Като правило те се държат с нас по същия начин, както с другите котки, а те не се ревнуват. Единици са животните, които образуват постоянна двойка в природата. Котката може да има котенца от различни бащи в едно котило. Те не се нуждаят от такъв инструмент като ревност, за да оцелеят. Но защитата на ресурсите е много важна.
Котките ни възприемат като ресурс или ценен източник на ресурси. Ето защо ви се струва, че котката ревнува, когато погалите друга котка или доведете нов домашен любимец у дома.
Често собствениците подсилват поведението за опазване на ресурсите при животните, като идентифицират домашните любимци. Тогава поведението на опашатите животни им прилича още повече на ревност, защото те самите знаят, че обичат едната котка повече от другата. Когато стопанинът погали едната котка, а другата изтича и започна да я бие, хората просто се уверяват, че това е ревност.
Всъщност това може да не се дължи на обич, а на продължителен конфликт между животните. Седенето на една от котките в скута на собственика е само последната капка в този конфликт. Ако ресурсите са разпределени правилно, котките няма да се интересуват дали коленете на собственика са заети.
Животните комуникират с нас, като използват телесни сигнали, миризми, звуци и не винаги сме в състояние да дешифрираме правилно техните съобщения. Но ние, хората, с нашето абстрактно мислене, можем поне да се опитаме да разберем другите видове. Не си отказвайте това удоволствие, не хуманизирайте нашите по-малки братя, просто научете техния език.
Успявате ли да намерите общ език с домашните си любимци? Покажете ни вашите красавици и ни кажете какъв е техният характер.
