Приказките са отражение на светогледа, вярванията и морала в различни периоди на човешката история. И почти всяка легенда, която сме чували в детството си, има дълбок смисъл и интерпретации, много от които обръщат наопаки възприемането на любимите ни магически разкази.
Ние от Поничка проучихме няколко приказки и искаме да споделим с вас неочаквани интерпретации на познати истории.
Емеля от приказката „По заповед на щуката“ всъщност претърпява духовна трансформация
Изводът от приказката за Емеля изобщо не е, че можете да седите цял живот и да не правите нищо и всичко ще ви дойде „по заповед на щуката“. Дълбокият смисъл е, че човек трябва да познава себе си и благодарение на своята вътрешна сила и хармония да реализира истинските си желания в живота. И цялата история на тази приказка показва етапите на самоосъзнаването на човек и превръщането му в самия себе си.
Пещта, върху която героят седи постоянно, символизира онази част от съзнанието, която е отговорна за човешките мечти и интроспекция.
Запознанството с щуката е реализирането на истинските желания и придобиването на намерението да ги изпълни, тоест желанието се превръща в цел.
Щуката е Майката Природа или околния физически свят, който дава възможност и “инструменти” за постигане на целите.
Фразата „По заповед на щуката да стане в минутата!“ символизира единството на двете страни на битието – духа на човека и неговата душа.
Реката, от която Емеля реши да черпи вода, е символ на трансформацията на героя – изход от неговата „зона на комфорт“ и преосмисляне на неговия мироглед. В резултат на това Емеля, чрез тази трансформация достигна възможностите, недостъпни за човек в обичайното състояние на съзнанието и стана господар на съдбата си.
Целта на оригиналната версия на „Малката русалка“ е да се опита да отговори на въпроса какъв е смисълът на човешкия живот
Приказката на Андерсен и версията на Дисни са различни. В анимацията Ариел и принц Ерик се женят. Но приказките на Андерсен са по-тъжни: принцът се влюбва в друга и по този начин обрича малката русалка. Тя има шанс да върне живота си, но трябва да убие любимия си. Въпреки това малката русалка, истински обичаща принца, му пожелава щастие и се превръща в морска пяна.
Темата на приказката на Андерсен е целта на човешкия живот. Малката русалка отхвърля една след друга житейските ценности: семейство, мир и богатство, семейни връзки, дълг. Изглежда, че основната житейска цел на малката русалка е любовта. Тя обаче отказва брачното щастие, в замяна на това е познала жертвената любов. Основната идея на приказката е, че безсмъртната душа си струва всяко земно страдание и дългите дни тежък живот.
В славянските приказки изразът „Отиди там – не знам къде и донеси това – не знам какво“ означава призив за развитие
Тази инструкция е получена от героите не само в славянските народни приказки, но и в китайските, както и в индийските. Този израз подтиква човек да пътува вътре в себе си, където може да види целия свят, а също и да осъзнае голямата мъдрост на своите предци, заложена в него при раждането му. Героят на приказката, преодолявайки различни препятствия по този път, не само намира истинското си Аз, но и научава истината за света през призмата на своята същност.
Самата Пепеляшка няма заслуга за брака си с принца
Пепеляшка, като герой в приказка, не се развива. В началото тя беше тиха, скромна „жертва“ и остава такава до края на историята. „Наградата“ за всичките й страдания и лишения – бракът с принца – изобщо не е заслуга на самата Пепеляшка. Цялата магия се случва само благодарение на феята кръстница, а приказката има щастлив край благодарение на нея, както и на щастливите обстоятелства. Нека да видим какви житейски сценарии или вярвания отразява тази приказка.
За да получи нещо, героинята работи много усилено. Има убеждение, че всичко в живота се постига с упорита работа.
Вкъщи Пепеляшка е слуга. Тя отразява „покорната домакиня“, която прави всичко за всички, почиства всичко за всички, но не очаква благодарности.
Пепеляшка е отхвърлена от семейството си. В действителност това е човек, който се поставя в ситуация, в която интересите му се игнорират.
В една приказка всичко се решава по чудо с помощта на магия: просто трябва да чакате и да страдате. В живота човек с такова убеждение ще остане жертва цял живот, обречен на упорит труд, скромен живот и несправедливо отношение към себе си.
Всички проблеми на Пепеляшка се решават от нейната кръстница, но не и от самата героиня – тя продължава да е жертва и най-вероятно тази роля й харесва. В крайна сметка самата тя не е отговорна за живота си.
В резултат виждаме страхотен пример за типичното „добро момиче“. Такова момиче ще мечтае за по-добър живот и принц на бял кон. Но няма да се омъжи за принца. Тя не знае как да приеме помощ и грижи, ще направи всичко за себе си и за съпруга си, като го лишава от мотивацията да се развива. Тя ще се чувства самотна и ще вижда нейната стойност само чрез грижа за другите. В крайна сметка тя не знае как да обича себе си.
Героят в много руски приказки, Иван Глупакът, всъщност е мъдрец
Иван Глупакът е герой в почти всяка руска приказка. Всъщност той изобщо не е глупак, а е по-умен от всеки друг. Но защо тогава героят се нарича глупак? Смята се, че това се дължи на неправилно предадени думи, които объркват образа на героя.
Освен това, глупак от гледна точка на народната култура има специални познания и знае вълшебни думи, но той ги придобива от другия свят, света на предците.
Според тази хипотеза глупаците всъщност са вид мъдреци, шамани или дори магьосници. И само за тях е достъпно това скрито знание, с помощта на което те получават това, което желаят.
Приказката „Петел, котарак и лисица“ не е нищо друго освен урок по астрономия
Според една версия Петелът символизира слънцето. А самият текст на приказката е цикълът на деня и нощта.
Лисицата идва до прозореца и го зове (в народната култура има много обръщения към слънцето). Лисицата е нощта, която краде слънцето.
Тогава тя грабва и носи Петел зад високи планини, зад гъсти гори, зад сини морета – пътеката е неразумно далеч. Това е пътят, който следва Слънцето.
Котаракът е сутринта, която връща Петела обратно.
„Червеното цвете“, „Красавицата и звярът“ и митът за Купидон и Психея имат подобен сюжет, но различни значения
Любовната история на Красавицата и Звяра се среща в много култури. За първата с подобен сюжет се счита митът за Купидон и Психея.
Психея се смятала за толкова красива, че уж засенчила дори самата Афродита. Естествено, богинята не харесала това и помолила сина си Ерос да намери най-грозното създание и да накара Психея да се влюби в него. Тъй като по някаква причина никой не искал да се ожени за нея, бащата на красавицата помолил оракула за съвет. Оракулът наредил Психея да бъде отведена до скала със страшно чудовище.
Но на скалата нещо я грабва и я отвежда в красив дворец и там намира своя невидим съпруг, който я посещава само през нощта и й забранява да го погледне. Сестрите на Психея, завиждащи на щастието й, я убеждават да погледне съпруга си и да убие чудовището. След като ги послушала, красивата жена тайно погледнала съпруга си и видяла вместо чудовището красивия Ерос.
Но восъкът от свеща капнал на рамото му и го събудила. Той, обиден от предателството на съпругата си, отлита. В търсене на съпруга си Психея намира майка си, която я отвежда в къщата си, но изисква от нея да изпълнява много сложни задачи. След като преминала всички изпитания, Психея, по искане на Ерос, придобива безсмъртие и става негова законна съпруга, а също така се смята за домакин на боговете.
Изводът: в този мит, както и в следващите подобни истории, основното послание е, че вътрешната красота е много по-важна от външната. Но има и други интерпретации. Смята се, че цялата история илюстрира етапите на посвещаването на Психея от човек към Бог. Други сравняват Психея с Изида и твърдят, че целият мит говори за важността на саможертвата.
Варианти на приказката „Красавицата и звярът“ са известни в цяла Европа и за първи път тази история се появява в сборника на италианския писател Джовани Франческо Страпарола през 1553 година.
В историята момичето напуска родното си семейство, жертвайки се за баща си и избира живота с чудовище. Вътре в ужасното чудовище е скрита красива душа, която героинята иска да разбере и разкрие.
Долната линия: на първо място става въпрос за значението на красотата на душата, но има психологическо тълкуване: в тази приказка се разкрива сценарият на спасителя, който се оказва единственият, който приема обърканата душа. В реалния живот обаче такива спасители чакат с десетилетия, докато чудовището стане принц, но никога не дочакват. И ако в една приказка магията решава всички проблеми, то в обикновения живот една жена просто избледнява в такива отношения. Вярата в магическа трансформация се топи всяка година и следва или развод, или спасяване на чудовището до края на дните.
Има и руска версия – приказката „Червеното цвете“ , записана от руския писател Сергей Аксаков „по думите на икономката Пелагея“. Тя се различава от европейската версия само по детайлите.
