М. Димитрова
Малко момиче открива, че самотната стара дама, живееща в съседство, всъщност е дете-звезда от 50-те години и става нейна приятелка, променяйки самотния й живот.
Мей Райдър забеляза съседката им за първи път, когато беше само на 7 години. Имаше нещо в красивата възрастна дама, което изглеждаше много познато на Мей. Беше виждала лицето й и преди, но къде?
Мей попита майка си и тя й каза, че тяхната съседка е това, което хората наричат „отшелник“, човек, който не обича да говори с други хора или да създава приятели.
— Това трябва да е много самотно! — тъжно каза Мей. — Чудя се дали тя никога не иска някой, с когото да говори?
Въпреки че майка й каза на Мей да стои далеч от съседката, тя не можеше да не я държи под око. Старата дама ходеше до магазините поне веднъж седмично и Мей се уверяваше, че тя е навън и играе в градината, когато се прибира.
— Здравейте! — казваше Мей. — Как сте днес?
Първият път възрастната дама спря и се втренчи в Мей.
— На мен ли говориш? — попита тя с ръждив глас.
— Да! — каза Мей щастливо. — Исках да ви поздравя и да ви поканя на чай!
— Аз не пия чай. — каза грубо старата дама. — И не говоря с непознати.
— Това работи само когато ти си детето. — каза разумно Мей. — Аз съм детето, така че няма проблем да говориш с мен.
— Ами аз не искам! — извика старата дама, влезе в къщата си и затръшна вратата след себе си. Но, разбира се, отхвърлянето й само накара Мей да бъде по-решена да бъде нейна приятелка и да разбере защо възрастната дама блокира света.
Мей започна да наблюдава старата дама още по-внимателно и един ден дори се промъкна до верандата й и надникна през прозореца. Тя не можеше да повярва на очите си! Къщата на старата жена беше пълна със странни и прекрасни неща!
Мей обхвана лицето си с ръце, за да вижда по-добре през прашното стъкло, когато усети нещо да докосва рамото й. Тя изпищя и падна. Вдигна поглед и видя възрастната дама да я гледа свирепо.
— Какво правиш, малка шпионке? — изръмжа възрастната дама и Мей заплака, а по бузите й се стичаха едри дебели сълзи. По лицето на възрастната дама се изписа трансформация.
— О, не! — каза тя. — Моля те, моля те, не плачи! Просто исках да те уплаша…
Възрастната дама вдигна Мей на крака и я прегърна силно.
— Толкова съжалявам! Аз съм стара душа и станах гадна! Моля те, прости ми!
Мей превъзмогваше уплахата си и прошепна:
— Защо си гадна? Просто исках да сме приятелки!
Възрастната дама въздъхна.
— Предполагам, че чувствам, че ако ме е грижа за хората, ако имам приятели, ще бъда наранена…
Мей поклати глава.
— Няма да те нараня! — обеща тя.
— Знам. — каза старата дама. — Какво да ти кажа, защо не влезеш за торта и чай?
И така Мей влезе в тази мистериозна къща, която никой не беше виждал повече от 20 години.
Тя не можеше да повярва на очите си! Навсякъде около нея имаше големи филмови плакати със снимки на хубаво момиченце на възрастта на Мей.
„Гигълс Макензи в „Най-малката принцеса““, обявяваха те, или „Гигълс Макензи в „Хлапе от цирка““.
Имаше витрини със снимки на филмови звезди и красиви костюми, всичките точно с размерите на Мей!
— Еха! — Мей ахна: — Тези са страхотни! Всеки трябва да ги види!
— О! — каза старата дама, като махна с ръка — Вече на никой не му пука!
— Напротив! — каза Мей. — Има голям фен клуб на Гигълс Макензи онлайн, както и повторения и възраждания! Децата дори се обличат като нея за Хелоуин!
Устата на старата жена беше отворена.
— Наистина ли? Не мога да повярвам… — И тогава тя се усмихна и Мей я позна.
— Това си ти! Ти си Гигълс Макензи, дете-звезда на сцената и екрана!
— Бях. — тъжно каза старата жена. — Сега съм просто Гейл Макензи, стара забравена и много самотна.
— Не си се оженила? — попита Мей. — Или да имаш бебета?
— Направих го. — каза Гейл. — Но съпругът ми почина, а след това малката ми дъщеря се разболя и тя също почина. Тогава това, че съм звезда и имам пари, не ми помогна.
— Но не е нужно да си съвсем сама, нали знаеш! — каза Мей. — Мога да бъда твоя приятелка и се обзалагам, че много деца също биха искали да видят всичките ти прекрасни неща!
Гейл се усмихна и отново заприлича на Гигълс.
— Мислиш ли? Не знам… Всичко това е такава бъркотия и толкова прашно!
— Майка ми би ни помогнала! — каза Мей ентусиазирано — И представи си, би могла да имаш свой собствен музей!
На следващия ден, Гейл, Мей и майката на Мей започнаха да подреждат къщата, която скоро беше чиста, спретната и без прах. Не след дълго всички разбраха, че Гейл наистина е прочутата Гигълс МакКензи и децата се наредиха на опашка в квартала, за да я срещнат и видят невероятните й сувенири.
Местната телевизия научи за това и дойдоха да посетят къщата и да интервюират Гейл. Те попитаха Гейл кое е най-ценното нещо, което има в къщата, и бяха много изненадани, когато Гейл повика Мей при тях.
Тя прегърна малкото си приятелче и каза:
— Това е Мей, тя е моята скъпоценност и ме научи отново да ценя любовта и приятелството!
Последно обновена на 8 септември 2023, 07:07 от Иван Петров
Бележка от автора: Тази история е базирана на личен разказ, изпратен от наш читател или споделен в интервю. С цел защита на поверителността, имената и някои лични детайли са променени, но фактите и емоциите са запазени автентични. В Ponichka.com вярваме, че всяка съдба заслужава да бъде чута.
Ако желаете да споделите вашата история, моля, изпратете я на:
info@ponichka.com