Днешната история разказва за мъж, който намира бележка от майка си в джоба на якето си няколко часа преди сватбата и не може да спре да плаче, когато я прочита.
Кейл Бамфорд беше неспокоен, докато лежеше на леглото си. От един час се опитваше да заспи, но сънят сякаш имаше други планове. Какво правиш, Кейл? Мъжът въздъхна и зарови лице във възглавницата, проклинайки се. Трябва да спиш! Какво ще си помисли Камила, ако те види гроги в деня на сватбата ти?
Но след близо час Кейл все още не беше заспал. Най-накрая седна, извади семейния албум от страничното чекмедже и започна да прелиства снимките, спомняйки си старите времена.
Той е само на 5 години, когато баща му Дейвид загива при автомобилна катастрофа. Дейвид ръководел малък магазин за хранителни стоки и тогава те не печелели много пари. Семейството и без това изпитвало затруднения, а смъртта на баща му съсипала майка му Лилиан, но тя никога не показала болката си пред сина си и направила всичко възможно да го отгледа.
Когато той навършва 18 години, тя работи на няколко места, за да го изпрати в колеж. Магазинът все още съществуваше, но това не беше достатъчно, за да осигури образованието му.
Затова възрастната дама работела на няколко места и спестявала всяка стотинка, обещавайки си, че ще помогне на сина си да осъществи мечтата си да стане софтуерен инженер. И Кейл, като добър син, не разочарова майка си.
Той работи усилено и завършва с отличие Нюйоркския университет. В края на последната година от обучението си в колежа имал и няколко добри предложения и солиден пакет от документи.
По това време обаче здравето на Лилиан не беше добре. Тя не казала на сина си за това, защото не искала той да се тревожи. Затова, когато един ден Кейл се върнал в дома си във Флорида, с изненада открил майка си почти безжизнена на леглото.
Той веднага се обадил на лекар, който му съобщил тъжната новина, че Лилиан страда от болестта на Алцхаймер. Тя все още била в ранен стадий, но състоянието ѝ бързо се влошавало, защото не се грижела за себе си.
Кале бил посъветван да я премести в старчески дом, където да се грижат за нея, но той не искал да го прави. Опитал се да се грижи за майка си по същия начин, по който тя се е грижила за него, и подал молба за отпуск, за да го направи. Нищо обаче не се променило. Състоянието на Лилиан се влошило до такава степен, че тя вече не можела да разпознае собствения си син.
Когато Кейл видял майка си в това състояние, той изпаднал в ужас и решил да я премести в старчески дом. Той обаче не искал да я остави сама, затова я завел в Ню Йорк и там ѝ намерил дом.
Така изминаха три години и състоянието на Лилиан за щастие не се влоши, но тя все още имаше моменти, в които забравяше всичко, включително и Кейл.
Един ден Кейл завел приятелката си Камила да види майка си. Тогава те съвсем наскоро бяха започнали да се срещат и когато Лилиан срещна Камила, очите ѝ се насълзиха. Още по-изненадващо е, че в този ден тя разпознала Кейл. Но при следващото им посещение отново се повтори същата история, в която Лилиан заяви, че никога не е имала син.
Няколко години по-късно Кейл и Камила вече били сгодени и отишли да посетят Лилиан, за да я поканят на сватбата. Но бедната жена не разпознала и двамата и продължавала да ги пита откъде я познават.
Кейл избяга от старческия дом със сълзи на очи. “Какво да правя, Камила? Мама дори не ни разпознава! А до сватбата остават само два дни!”
“Всичко е наред, скъпи”, утешава го Камила. “Имам идея, ако искаш майка ти да присъства на сватбата ни.”
Камила предложи да направят две сватби. Едната с всички гости, защото вече бяха разпратили поканите, а другата с членовете на интимното семейство по-късно в църквата близо до старческия дом, с надеждата, че Лилиан поне ще ги разпознае тогава и ще даде благословията си.
Беше вече 4 часа сутринта, а Кейл не можеше да спре да мисли за майка си. До сватбата му оставаха броени часове, затова той затвори фотоалбума, затвори очи и успя да се насили да заспи, докато не го събуди звукът от звънеца на вратата.
Той стана, разтърка очите си и бавно тръгна към вратата. Беше седем сутринта и навън стоеше куриер с пакет от старческия дом на майка му. Кейл бързо разопакова подаръка и откри в него хубав костюм.
Майка ли ми го е изпратила? Дали най-накрая си е спомнила, че днес е сватбеният ми ден? Кейл скочи на крака от радост и се втурна към огледалото, за да премери костюма. Докато обличаше сакото обаче, той забеляза странна издутина в джоба си. Той бръкна в джоба на сакото и откри в него писмо. “Моля, отворете го преди сватбата си” – пишеше отгоре. Кейл разпозна почерка на майка си, веднага отвори писмото и започна да чете.
“Скъпи Кейл”, започваше писмото. “Радвам се, че си намерил някого, когото обичаш, но нека те предупредя… Да продължиш напред с идеята за брак няма да е лесно за теб. Ето защо ти пиша това писмо, преди да е станало твърде късно”.
“Преди всичко, пожелавам ти прекрасна сватба, сине. Днес попаднах на поканата за сватбата ти. Благодаря ти, че я остави при медицинската сестра. Наистина искам да видя как се жениш, независимо дали ще мога да те позная, или не. Медицинската сестра тук смята, че е чудо, че си спомних за теб, когато видях поканата за сватбата. Иска ми се това чудо да продължи малко по-дълго, за да мога да си спомня всичко.
“Но във всеки случай, моля те, не забравяй, че аз винаги съм до теб. Моля те, обичай жена си и се грижи добре за нея. Бракът е свещена връзка, но не е легло от рози. Ще има възходи и падения, но в една връзка най-важното е сърцето за взаимно разбиране.
“Също така имай предвид, сине, че сега държиш не просто съпруга и любима жена, а най-ценното съкровище. Затова се опитай да ѝ помогнеш; тя е крехка жена, която може да изглежда силна отвън, но както всички останали, дори и тя има нужда от подкрепа. И моля ви, не се карайте за дребни неща като парите. Парите не са по-важни от любовта и взаимоотношенията.
“Обичайте жена си, опитвайте се да я разбирате и й се възхищавайте. Когато тя ви гледа с любов в очите, погледнете я със същото чувство. Всяка кавга, както и всяка обидна дума, има потенциала да прониже сърцето. Не позволявайте това да застане между вас двамата и да разруши семейството ви. Не преследвайте други жени; вие сте взели решение да я преследвате, така че не се обръщайте назад и бъдете мъжът на нейните мечти. Надявам се, че ще бъдеш толкова прекрасен съпруг, колкото си и син. С любов, мамо.”
Очите на Кейл се насълзиха, когато той приключи с четенето на писмото. Той бързо се приготви и отиде в старческия дом, за да се срещне с майка си. За съжаление Лилиан не го позна, но той реши да я заведе на сватбата, както тя желаеше.
Излязъл, купил ѝ прекрасна рокля и помолил медицинската сестра да я подготви. Лилиан пристигнала на мястото на сватбата в инвалидна количка, напълно неосъзнавайки заобикалящата я среда, но в очите ѝ се появили сълзи, когато чула сина си да казва: “Да!”. Може би само за миг тя наистина е разпознала сина си и неговата бъдеща съпруга.
